Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * земеделски производител * неизпълнение на договорни отношения * разноски в заповедно производство


8

Р Е Ш Е Н И Е

№216

гр. София, 27.04.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4534 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „З”, срещу решение №397/09.08.2013г. по в. гр. д. №409/2013г. на Врачански окръжен съд, ГО. С него е потвърдено решение №41 от 18.02.2013г. по гр. д. №1098/2011г. на Козлодуйски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Б. А., иск с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ДФ „З” сумата от 7 591 лева, включваща главница в размер на 6000 лева и лихва за периода от 08.04.2008г. до 22.04.2010г. в размер на 1 591 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2010г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №347/2010г. по описа на Козлодуйски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че подавайки декларация през ОД „З”, ответникът е изпълнил задължението си по т.3.3 от процесния договор, а именно да отчита с декларация в ОП на Държавен фонд „Земеделие” броя на наличните животни на всеки 12 месеца до изтичане на сроковете по т.3.2 от договора. Твърди се, че Областна дирекция „З” е структура към Министерство на земеделието и храните, а ДФ „З” е отделен правен субект, който не е в структурата на министерството. Също така се излагат доводи за неправилност на преценката на съда, че санкцията за неизпълнение на т.3.3 от договора се налага само при едновременно неизпълнение и по двете алинеи на този текст.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, а именно: “Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „З” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „З” и земеделските производители?” Твърди,че противоречиво разрешение на този въпрос е дадено с влязло в сила решение от 15.02.2012г. по гр.д. №4562/2011г. на Сливенски районен съд.
Ответникът по жалбата Р. Б. А., оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че по поставения от касатора въпрос има утвърдена съдебна практика, като се позовава на влязло в сила съдебно решение по друго дело на Козлодуйски районен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване, че ищецът Държавен фонд „З” има изискуемо вземане срещу ответника Р. Б. А., за сумата от 6 000 лева, представляваща главница, дължима по договор №06133329 от 18.03.2008г., за предоставяне на финансова помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент №1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейската Общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти, както и сумата от 1591 лева, представляваща лихви върху посочената главница за периода от 08.04.2008г. до 22.04.2010г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №347/10г. на Козлодуйски районен съд. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, като по силата на т.3.3 ал.1 от договора ответникът – земеделски производител е поел задължението да отчита с декларация в ОП на ДФ „З” броя на наличните животни на всеки 12 месеца, до изтичане на сроковете по от.3.2 от договора, а по силата на т.3.3 ал.2 от същия договор се е задължил при настъпило намаление в броя на наличните животни да посочва причините в декларацията и да представя съответните доказателства за това. Съдът е приел, че санкцията за неизпълнение по т.4.1 от договора – връщане на субсидията, следва да намери приложение само при положение, че е налице неизпълнение и по двете алинеи на т.3.3. Наред с това е посочил, че в срока на договора ответникът е поддържал необходимия брой животни, като ги е запазил в началото и в края на периода на договора. Наред с това съдът е установил, че ответникът е представял декларации, макар и не пред ОП на ДФ „Земеделие”, а пред Областна дирекция „Земеделие”, [населено място], с което е изпълнил задължението да подава информация пред структурите на МЗХ.
С определение №675/22.07.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК поради противоречиво разрешаване на материалноправния въпрос: “Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?”
По този въпрос въззивният съд е приел, както бе посочено по – горе, че с представянето на декларации в срока на действие на договора, макар и не пред ОП на ДФ „З”, а пред Областна дирекция „З”, [населено място], получателят на помощта е изпълнил задължението да подава информация пред структурите на МЗХ. Същото становище е изразено и във влязлото в сила решение №102 от 28.05.2012г. по гр. д. №1558/2011г. на Козлодуйски районен съд, потвърдено с решение №519 от 19.11.2012г. по гр. д. №720/2012г. на Врачански окръжен съд, на които се позовава ответникът. Друго разрешение на поставения въпрос е дадено с влязлото в сила решение от 15.02.2012г. по гр.д. №4562/2011г. на Сливенски районен съд, посочено от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. В мотивите на това решение Сливенски районен съд е приел, че неизпълнението на задължението за подаване на декларация пред ОД на ДФ „З” съставлява самостоятелно основание за налагане на санкция по т.4.1 от сключения договор за предоставяне на държавна помощ за закупуване на фураж, а именно възстановяване на получената сума.
Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто становище, изразено в решение от 15.02.2012г. по гр.д. №4562/2011г. на Сливенски районен съд. Съгласно чл.11 от Закона за подпомагане на земеделските производители ДФ „З” подпомага финансово регистрираните земеделски стопани, а съгласно чл.12 ал.7 / ред. ДВ бр.108/2006г., действаща към датата на сключване на процесния договор/ от същия закон, отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договори. Разпоредбата на чл.26 ал.7 от същия закон предвижда, че Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят документи и информация за целевото използване на предоставените средства, както и да извършва проверки за това.. Именно поради това в договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „З” и земеделските производители, е предвидено получателят на помощта да отчита ежегодно с декларация пред ОП на ДФ „З” изпълнението на своите задължения по договора. За да се приеме, че задължението за отчитане е изпълнено точно, е необходимо декларацията да бъде адресирана до ДФ „Земеделие”, а не до други структури на Министерство на земеделието и храните, тъй като съгласно Наредба №26 от 28.12.2007г. за условията и реда за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи в зедемелието, именно фондът е огранът, натоварен да осъществява прилагането на държавните помощи и да изпраща на министъра на земеделието и храните отчет за прилагането на помощите в срок до 31 януари всяка година. Не може да се приеме, че задължението за отчитане може да бъде изпълнено от земеделския производител с ежегодното подаване на информация за обстоятелствата по чл.7 ал.1 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, по – специално за броя отглеждани животни по видове, в съответната общинска служба по земеделие или областната дирекция "З", съгласно чл.10 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Тази информация служи за попълване и актуализиране на регистъра на земеделските производители, но тя не става част от информацията, събирана от ДФ „З” във връзка с договорите за предоставените минимални помощи. Поради това следва да се приеме, че неподаването на декларация пред ОД на ДФ „З” съставлява самостоятелно основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „З” и земеделските производители.
По съществото на касационната жалба.
Предвид отговора на значимия за изхода на спора правен въпрос се явяват основателни оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение.
Между Държавен фонд „Земеделие” и Р. Б. А., в качеството на земеделски производител, е сключен договор №06133329 от 18.03.2008г. за предоставяне на финансова помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент №1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейската Общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти. По силата на този договор фондът е предоставил на Р. Б. А. държавна помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление в размер на 6000 лева срещу задължението на земеделския производител да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни /20 броя крави/ в продължение на две години / чл.3.2 от договора/. В чл.3.3 от договора получателят на помощта се е задължил да отчита с декларация в ОП на ДФ „Земеделие” броя на наличните животни на всеки 12 месеца до изтичане на сроковете по чл.3.2 от договора, считано от датата на сключването му. Съгласно чл.4.1 от договора при нецелево ползване на паричните средства и при анулирани фактури, както и при неизпълнение на задълженията по чл.3, б.”б” и б.”в”, т.3.2, т.3.3, т.3.4, т.3.5 и т.3.6 от договора от страна на земеделския производител, същият възстановява на фонда получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им.
С платежно нареждане от 03.04.2008г. Държавен фонд „З” е превел по сметка на Р. Б. А. предоставената помощ в размер на 6 000 лева.
От събраните по делото доказателства не се установява получателят на помощта да е изпълнил задължението да подаде през 2009г. декларация пред ОП на ДФ „З” за броя на наличните животни, което неизпълнение съставлява самостоятелно основание за връщане на получената помощ, независимо дали е изпълнено задължението да се поддържа посоченият в договора брой на отглежданите животни. Предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва се приеме, че с представената от ответника пред Областна дирекция „З” анкетна карта от 25.02.2009г., не е изпълнено задълженото по чл.3.3 от процесния договор. Следва да се отбележи,че видно от представеното по делото писмо изх.№674 от 01.11.2012г. на МЗХ, Българска агенция по безопасност на храните, Областна дирекция по безопасност на храните, към 25.02.2009г. Р. Б. А. е декларирал пред дирекцията, че притежава 16 броя крави, а при проверка на 30.04.2009г. е установено,че притежава 17 броя крави. Тоест наред със задължението по чл.3.3 от процесния договор, ответникът не е изпълнил и задължението да запази и поддържа наличният брой на декларираните животни.
С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о, приема за установено допуснато от страна на ответника Р. Б. А. неизпълнение на договорното задължение по чл. 3.3. от сключения между него и ДФ "З" договор №06133329 от 18.03.2008г., а именно да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес плана. Поради това съгласно изричната клауза на чл.4.1 от договора, ответникът дължи връщане на получената субсидия в размер на 6000 лв., със законната лихва за периода от датата на получаването й до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 22.04.2010г., която съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза е в размер 1626,72 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 23.04.2010г., до окончателното плащане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293 ал. 1 от ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Р. Б. А., че в полза на ДФ "З" съществува вземане срещу него за сумата от 6000 лв., представляваща получена финансова помощ по договор №06133329 от 18.03.2008г. за предоставяне на финансова помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление, както и претендирания размер от 1591 лева на дължимата лихва за забава върху посочената главница, считано от 08.04.2008г. до 22.04.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 23.04.2010г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №347/2010г. по описа на Козлодуйски районен съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 301,82 лв. - направени разноски за държавна такса за трите инстанции, и на основание чл.78 ал.8 от ГПК сумата 1110 лв. - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.
Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство. В заповедта за изпълнение са включени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 490 лева, които ответникът по установителния иск следва да заплати на ищеца съобразно изхода на настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №397/09.08.2013г. по в. гр. д. №409/2013г. на Врачански окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №41 от 18.02.2013г. по гр. д. №1098/2011г. на Козлодуйски районен съд за отхвърляне на исковете на Държавен фонд „З” срещу Р. Б. А., с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ДФ „Земеделие” сумата от 7 591 лева, включваща главница в размер на 6000 лева и лихва за периода от 08.04.2008г. до 22.04.2010г. в размер на 1 591 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2010г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №347/2010г. по описа на Козлодуйски районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Б. А. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], област В., [улица], че в полза на Държавен фонд "З", с адрес [населено място], [улица] съществува вземане срещу него в размер на сумата 6000 лв. /шест хиляди лева /, получена по договор №06133329 от 18.03.2008г. за предоставяне на финансова помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент №1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейската Общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти, както и в размер на сумата 1591 лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева/, представляваща лихва за забава върху посочената главница, считано от 08.04.2008г. до 22.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 23.04.2010г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на Държавен фонд "З", е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №347/2010г. по описа на Козлодуйски районен съд
ОСЪЖДА Р. Б. А. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], област В., [улица], да заплати на Държавен фонд "З", на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сума в размер на 301,82 лв. / триста и един лева и осемдесет и две стотинки/, направени разноски за държавна такса за трите инстанции, и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК сумата 1110 лв. / хиляда сто и десет лева /, юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.
ОСЪЖДА Р. Б. А. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], област В., [улица], да заплати на Държавен фонд "З", с адрес [населено място], [улица], сума в размер на 490 лева. / четиристотин и деветдесет лева /, направени разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №347/2010г. по описа на Козлодуйски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.