Ключови фрази
Нищожност на завещателно разпореждане * Делба на наследство


Р Е Ш Е Н И Е

№ 25


гр. София, 16.05.2016 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5043 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. Д. В., чрез пълномощника й адв. Ел. Х., против въззивното решение от 8.01.2014 год. по гр. д. № 12160/2012 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 23.02.2012 год. по гр. д. № 24131/2010 год. на Софийския районен съд в частите му, с които е отхвърлен предявения от касаторката срещу В. П. Д. иск по чл. 42, б. „в” ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание на Е. В. В. от 18.01.1978 год., отхвърлен е предявения от Й. Д. В. срещу В. П. Д., К. Д. В., В. Д. В., Е. П. В. и Ю. П. М. иск за делба на апартамент, находящ се на първия етаж в сграда на [улица] в [населено място], подробно описан в решението, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и 150/5371 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ ХІІ в кв. 416 по плана на [населено място], м. „Ц.” и в частта за разноските.
Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на направените разноски.
От ответниците по касационната жалба В. Д. оспорва същата по съображенията в представения писмен отговор, чрез пълномощника му адв. Ж. Д.. Останалите не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 404 от 12.11.2015 год. на ВКС. В него е прието, че поставеният материалноправен въпрос относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, е обосновало извода за допускане на касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По горния материалноправен въпрос даденото в представените решения на Върховния съд - № 156 от 15.03.95 год. по гр. д. № 916/94 год. Първо г. о. и № 116 от 12.02.93 год. по гр. д. № 755/92 год. на Първо г. о. разрешение е в смисъл, че е нищожно завещание, което съдържа разпореждания, вменяващи задължение за издръжка и гледане на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено или чрез трети лица. Тези разпореждания противоречат на безвъзмездния характер на завещанието, като не могат да се приемат като морален мотив за извършване на завещанието, тъй като касаят вменяване на задължения за бъдеще време, което е недопустимо и обуславя неговата нищожност съгласно чл. 42, б. „в” ЗН.
Тази съдебна практика се споделя и от настоящият състав, а в същия смисъл са постановени и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /например Р 122 от 3.06.13 год. по гр. д. № 902/12 год. І г. о., Р от 24.11.10 год. по гр. д. № 79/10 год. ІІІ г. о. и др./. В тях се приема, че когато волята на завещателя е мотивирана единствено от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си той /или трето лице/, респ. се вменява задължение за това да бъде гледан той /или трето лице/, то това е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието и обуславя неговата нищожност. Тази очаквана бъдеща престация за грижи до края на живота има материален израз, като този извод е обусловен от тълкуване на волята на завещателя, изразена в съдържанието на завещанието чрез използваните думи и изрази.
С оглед на тази съдебна практика разрешението в обжалваното въззивно решение се явява неправилно. Видно от съдържанието на представеното завещание на Е. В. в полза на съпругата му, същата е обявена от него за негов единствен наследник поради грижите, които тя е полагала за него към момента на съставяне на завещанието, както и за тези, които ще полага за него в бъдеще - „ще се грижи до края на живота ми когато съм болен или по други причини ще се нуждая от чужда помощ”. Тези изрази обосновават извода за вменяване на задължения за грижи за завещателя за в бъдеще, след съставяне на завещанието, което изключва преценяването им като обичаен мотив, поради който се извършват завещателни разпореждания, вкл. и между съпрузи в знак на благодарност и осигуряване на единия съпруг след смъртта на другия. Доводите на ответника по жалбата за липса на имуществен израз на взаимните грижи на съпрузите поради съдържанието на съпружеските задължения не могат да бъдат споделени, тъй като разпоредбите на СК не изключват този им характер, както неоснователно се поддържа от тази страна.
Поради това и завещанието се явява нищожно на основание разпоредбата на чл. 42, б. „в”, предл. 1 ЗН, като противно на закона предвид възмездния му характер, с оглед предопределящия волята на завещателя мотив да получава грижи до края на живота му от съпругата си, с оглед употребените в завещанието изрази. Този извод обосновава отмяна на въззивното решение в тази му част като неправилно и постановяване на друго в горния смисъл, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК.
Тези съображенията относно нищожността на завещанието на Е. В. обосновават и различни изводи относно предявения иск за делба на описания апартамент, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност между Е. В. и съпругата му Ц. В., прекратена със смъртта на първия на 16.09.2009 год. Преживялата съпруга е придобила ½ ид. ч. от имота от прекратената имуществена общност, а от наследството на съпруга си, представляващо другата ½ ид. ч. - 2/3, съгласно чл. 9, ал. 2, изр. 1ЗН. Общо частта й от имота се равнява на 5/6 ид. ч., които след смъртта й на 11.12.2009 год. се наследяват от първия ответник В. П. Д., неин племенник. Останалата 1/6 от имота /1/3 от наследствената ½ ид.ч./ се наследява от наследниците на Е. В., негови племенници /деца на починалите му братя/ – ищцата и останалите ответници, при квоти - 1/18 ид. ч. за ищцата и по 1/36 ид. ч. за всички останали – К. Д. В., В. Д. В., Е. П. В. и Ю. П. М.. Между тези лица и при горните квоти, приравнени към общ знаменател 36 следва да се допусне съдебна делба на останалия в наследството апартамент, след отмяна на въззивното решение и в тази му част.
При този изход на спора касаторката Й. В. има право на направените разноски за водене на делото и за трите инстанции, възлизащи общо на сумата 705 лв., които следва да се понесат от ответника В. Д..
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивното решение от 8.01.2014 год. по гр. д. № 12160/2012 год. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, б. „в”, предл. 1 ЗН саморъчното завещание от 18.01.1978 год. на Е. В. В., починал на 16.09.2009 год., в полза на съпругата му Ц. Д. В., починала на 11.12.2009 год. по предявения от Й. Д. В. от [населено място] иск срещу В. П. Д. от същия град.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на апартамент в [населено място], находящ се на първия етаж над магазините в сградата на [улица], състоящ се от една стая, вестибюл, кухня, баня, антре и балкон, при съседи: [улица], вх. А, С. Д., заедно с прилежащите му избено и таванско помещение и 150/5371 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена, представляващо УПИ ХІІ в кв. 416 по плана на [населено място], м. „Ц.”, между
- Й. Д. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 20 с дял 2/36 ид. ч.
- В. П. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 3, ап. 5 с дял 30/36 ид. ч.
- К. Д. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 с дял 1/36 ид. ч.
- В. Д. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 4 с дял 1/36 ид. ч.
- Е. П. В. от [населено място][жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ап. 61 с дял 1/36 ид. ч. и
- Ю. П. М. със същия адрес и дял 1/36 ид. ч.
Осъжда В. П. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 3, ап. 5 да заплати на Й. Д. В. направените разноски по делото във всички инстанции в размер на 705 лв. /седемстотин и пет лева/.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: