О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 438 Гр.София, 17.07.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 352 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Й”Е. , с. К. срещу определение № 227/18.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 207/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 163/19.01.2009г. по гр.д. № 1813/2008г. на Пловдивския окръжен съд. С това определение е оставена без уважение молба вх. № 29347/16.12.08г. на “Й” Е. за присъждане на направените по делото разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът Р. П. К., гр. П. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, но при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Производството по гр.д. № 1813/2008г. пред Пловдивския окръжен съд е образувано по иск на Р. К. против “Й”ЕООД. Ответникът е депозирал чрез пълномощник – адвокат отговор на исковата молба, в който не е заявено искане за заплащане на разноските по делото. Приложил е договор за правна защита и съдействие. С определение № 3133/08.12.2008г. окръжният съд е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска и на 16.12.2008г. ответникът е направил искане за произнасяне от съда по разноските, като молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение по съображения, че разпоредбата на чл.248 ГПК се отнася до изменение само на съдебно решение в частта за разноските, но не и на определение за прекратяване на производството по делото, както и че искането за разноски не е било заявено с отговора на ответника по чл.131 ГПК. За да потвърди акта на окръжния съд въззивният Пловдивски апелативен съд е приел, че ответникът не е направил искане за присъждане на разноски до приключване на делото – в отговора на исковата молба или с нарочна молба, а към молбата по чл.248 ГПК не е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК. Според частния жалбоподател въпросът за дължимостта на направени разноски от ответника при прекратяване на производството по делото е решен в противоречие с практика на ВКС и на съдилищата в страната. Представени са определения на ВКС и на окръжни и апелативни съдилища. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведено с оглед на тълкуването на чл.80 ГПК относно момента, до който ответникът може да иска присъждане на разноските по делото. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По въпроса за правото на разноски на ответника при прекратяване на делото обжалването определение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради обстоятелството, че въззивният съд не е отказал присъждане на разноски по съображения, че такива не са дължат при оттегляне на иска. Нормата на чл.78, ал.4 ГПК е с аналогично съдържание с разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК /отм./, по прилагането на която са дадените разрешения в приложените към частната жалба определения. Касационното обжалване следва да се допусне за тълкуване на правилата на чл.80 ГПК и на чл.81 ГПК, в които при новата законова регламентация и не е проведено изрично разграничение между приключване на делото с решение по съществото на спора и с определение за прекратяване. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Тази разпоредба е нова за гражданския процес и представлява развитие и на правото на разноски за ответника при прекратяване на делото по чл.78, ал.4 ГПК, което съществуваше и в чл.64, ал.3 ГПК /отм./. Законът предвижда представяне на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция – чл.80 ГПК. Заседанията на съда могат да бъдат открити и закрити по чл.134 ГПК, като страните не участват в закритите съдебни заседания. В този смисъл се поставя въпросът: Кое заседание на съда има характер на последно по смисъла на чл.80 ГПК? П. нормално развитие на общия исков процес това е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл.149, ал.2 ГПК и посочва деня, в който ще обяви решението. Следователно и разпоредбата на чл.80 ГПК, която вменява задължение за представяне на списък на разноските, обвързва срока със заседанието, в което са приключени устните състезания. От това правило е изведено и разрешението, че липсата на списък лишава страната от правото на обжалване на решението в частта за разноските. Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл.149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл.81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл.78, ал.4 ГПК и следователно искането трябва да бъде заявено до приключване на делото. От друга страна, определението за прекратяване на производството по делото се постановява от съда в закрито заседание, като в случай на десезиране на съда по чл.232 ГПК до първото открито заседание ответникът не се уведомява за заявеното оттегляне на иска. За приключване на производството по делото ответникът узнава с получаването на препис от определението за прекратяване. Правото на разноски по чл.78, ал.4 ГПК би могло да се реализира единствено с молба, подадена по реда на чл.248 ГПК. За разлика от чл.192, ал.4 ГПК /отм./, който предвиждаше единствено изменение на решението в частта за разноските и това създаваше предпоставки за противоречия в практиката, когато съдът изцяло е пропуснал да се произнесе по разноските, с нормата на чл.248, ал.1 ГПК е допустимо и искане за допълване на решението, което в частта за разноските има характер на определение. Следователно, съдът разполага с правомощието да се произнесе по разноските и когато не е направил това в решението, респ. с определението за прекратяване на производството по делото. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че правото на присъждане на разноски на ответника по чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството поради оттегляне на иска се реализира с молба, предявена по реда и в сроковете по чл.248 ГПК.пражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Следва да се отбележи и че законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски по чл.133 ГПК, ако искането не е направено с отговора на исковата молба. В случая, молбата по чл.248 ГПК е подадена в предвидения от закона срок и е основателна, поради което следва да се уважи, като Р. П. К. бъде осъден да заплати на “Й”Е. разноските по делото в размер на 23000 лв. по договор за правна защита и съдействие № 033047/2008г. За настоящото производство не е заявено искане за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд       О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 227/18.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 207/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 163/19.01.2009г. по гр.д. № 1813/2008г. на Пловдивския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. П. К., гр. П., ул.”А” № 4, ет.8, ЕГН: ********** да заплати на “Й”Е. , с. К., Пловдивска област, вписано в том/стр. 9/48, п.24 по ф.д. № 3739/95г. на ПОС, сумата от 23000 лв. /Двадесет и три хиляди лв./ на основание чл.78, ал.4 ГПК. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.