Р Е Ш Е Н И Е № 18 София 16.02.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА при участието на секретаря Валентина Илиева, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2491 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа подадена молба с вх.№ 260689 от 20.01.2021г. от Д. В. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила на 12.01.2021г. решение № 117 от 11.03.2019г. по гр.д. № 1065/2018г. на Районен съд Кърджали, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 29.01.2014г. за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда, сключен между Д. В. В. и „Балканстрой-инженеринг“ ООД [населено място], представлявано от управителя Д. И. А., по силата на който е прехвърлена на приемателя собствеността върху 3/4ид.ч.от ПИ с идентификатор №40909.112.296 по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ от 974кв.м.,, като приемателят „Балканстрой-инженеринг“ ООД е изпълнил насрещните престации и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, поради наличие на следните твърдени от молителката като нови доказателства и обстоятелства: Вещото лице, назначено в хода на първоинстанционното производство, е изготвило заключението си въз основа на строителна документация, до която молителката е нямала достъп. В началото на м.ХІ.2020г. /т.е. в хода на касационното производство по делото/, тя узнала, че е била представлявана от непознато от нея лице „при входиране на всички строителни книжа в [община], АГКК и други институции, включително и при изменения на проекта, касаещ сградата“. Впоследствие /без да посочва кога/ се е снабдила с пълномощно от 15.01.2014г., с рег.№ 766 на нотариус К.Д., с което управителят на ответната страна „Балканстрой-инженеринг“ ООД е упълномощил трето лице И. С. А. да извършва конкретно посочени в него действия. Според молителката, въз основа на това упълномощаване /по което тя не е страна/, са били разписани от нейно име всички изменения на проектите, без нейно знание и съгласие, а именно: инвестиционен проект от 9.06.2015г. и от 20.10.2015г., заявление вх.№ АС-ОП-69/11.03.2014г., заявление вх.№ АС-ДС-30/9.06.2015г./последните две прилага/. Твърди, че декларация за издаване на заповед по чл.154, ал.5 ЗУТ, която е отказала да подпише, е била подписана въз основа на това пълномощно и така се е стигнало до изменение във втория етап на проекта. На 16.12.2014г.е депозирала искане до главния архитект за спиране на процедурата. С измененията в проекта, ответникът е увеличил търговската площ, която му се следва по сключения предварителен договор, срещу което тя не е получила надлежно обезщетение. Оспорва правилността на решаващият извод в мотивите на влезлия в сила съдебен акт,чиято отмяна се иска, а именно: че ответникът е изправна страна по сключения договор, с твърдението че след предприетите изменения в проектите, тя получава 502кв.м. жилищна площ, 173кв.м., търговска площ и 500кв.м. сутерен, а ответника – 1 543кв.м. жилищна площ, 675кв.м., търговска площ и 80кв.м. сутерен. Освен вече изброените документи, представя и техническо описание на недвижим имот, удостоверение № :828.02.2017г.на [община], Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 12.12.2016г., Искане за регистриране на строеж от четвърта категория, жалба № 2232 от 2.12.2016г.до РП Кърджали, Инвестиционен проект, Заповед № 431 от 9.05.2014г.на Кмета на Община Кърджали, Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 7 от 28.02.2017г. В молбата не е посочено в каква връзка се представят тези документи. В съдебно заседание молителката не се явява лично и не се представлява. Ответникът „Балканстрой-инженеринг“ ООД се представлява от процесуалния си представител адвокат В.. Изразеното от него становище е за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадена молба. Поддържа посоченото в отговора, а именно че нито едно от представените доказателства, не е новооткрито, както и не са нови, по смисъла на закона, изложените от молителката доводи. Всички представени доказателства вече са били обсъждани в хода на приключилото с влязъл в сила акт производство с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и именно въз основа на съвкупната им преценка, съдът е постановил акта си. Този довод важи и за пълномощно от 15.01.2014г., с което управителят на дружеството е преупълномощил друго лице, с права, идентични на тези, с които молителката В. го е упълномощила въз основа на подписано от нея пълномощно с № 2229 от 4.03.2014г. Задължението за даване на пълномощно тя е поела по силата на договорките, съдържащи се в чл.3 и чл.4 от сключения предварителен договор. Като неоснователен определя и довода на молителката за незнание и липса на достъп до строителната документация, защото тя е разполагала с възможността, в хода на исковото производство, да постави задачи на назначената експертиза. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения : Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, /респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е „ново“ това обстоятелство, което е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Не е ново и това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа, можеше да установи по време на решаване на спора. Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. В случая, молителката – видно от изложените от нея мотиви – желае, по реда на отмяната, да оспори решаващият извод на съда за уважаване на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а именно – че ответната страна е била изправна по сключения предварителен договор. Това не е възможно, защото способът по чл.303 и сл. ГПК не е обжалване и не е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения. Отмяната е средство за защита само срещу неправилни, но по някоя от изчерпателно посочените в чл.303 ГПК причини, решения. Посоченото от молителката основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК изисква следните предпоставки: наличие на ново обстоятелство или доказателство, то да е съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно при решаването му или страната да не е могла да се снабди с него своевременно. В конкретния случай, основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е налице, защото както вече беше посочено, не е „ново“ това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа /беше ангажирала надлежна експертиза или представила други релевантни доказателства/, можеше да установи по време на решаване на спора. Не е ново и това обстоятелство/доказателство, което е съобразено от съда. При съпоставка между представените с настоящата молба за отмяна доказателства и тези, които са приети в хода на вече приключилото производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, се установява че част от тях са идентични. Такива са - удостоверение за въвеждане в експлоатация № 7 от 28.02.2017г., което е налично на стр.30, Заповед № 431 от 9.05.2014г.на Кмета на Община Кърджали, която е на стр.99, заявление вх.№ АС-ОП-69/11.03.2014г. – на стр.101, жалба № 2232 от 2.12.2016г.до РП Кърджали- на стр.103, всички налични в гр.д.№ 1065/2018г. на РС Кърджали. Доводът, свързан с подаване на заявление за промяна на ПУП-ПРЗ по чл.135, ал.5 ЗУТ без съгласието на молителката, е идентичен с посочения в подадената от нея въззивната жалба и е обсъден при постановяване на акта. Пред вид обстоятелството, че в материалите по първоинстанционното гр.д.№ 1065/2018г.на РС Кърджали е налице и заявление, подписано от молителката, с което същата уведомява съда, че на 4.08.2016г. /две години след извършеното със сега представеното пълномощно от 15.01.2014г., преупълномощаване/, тя е оттеглила даденото от нея пълномощно с № 2229 от 4.03.2014г. в полза на управителя на ответното дружество, следва извод че и този факт е бил заявен в хода на висящото дело и е съобразен при постановяване на влезлия в сила акт, поради което също не може да бъде преценен като „нов“, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Всички наведени от молителката обстоятелства са били известни на съда при решаване на спора и е преценено, че не са от съществено значение за делото. С оглед на изложеното, като счита, че не са налице законовите предпоставки на посоченото от молителката основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба с вх. 260689 от 20.01.2021г. от Д. В. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила на 12.01.2021г. решение № 117 от 11.03.2019г. по гр.д. № 1065/2018г. на Районен съд Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.