3 Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 14 ноември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……….......…Божидар Джамбазов…..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова наказателно дело № 822 по описа за 2017 г. Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 310/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 150 от 30.03.2017 г. С последното е изменено определение от 07.03.2017 г. по НЧД № 3049/2016 г. на Софийски градски съд, с което е приспособено към българското законодателство решение № 727 от 22.09.2015 г. на 07-мо отделение на Провинциален съд – Мадрид, Кралство Испания. С първоинстанционното определение извършеното от К. Р. Г. деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК; за наложеното наказание лишаване от свобода в размер на шест години и шест месеца е определен „строг режим” на изтърпяване; приспаднато е времето, през което Г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”; зачетено е изтърпяното от осъдения наказание на територията на Кралство Испания и му е наложено кумулативно наказание „глоба” в размер на 100 000 лв. Определението на Софийски градски съд е проверено по въззивен ред по жалба на К. Г. и изменено със сега оспорваното решение № 150 от 30.03.2017 г., като Софийски апелативен съд е отменил наложената на осъдения глоба и е постановил остатъкът от наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпян при първоначален „общ режим” в затворническо общежитие от открит тип. С искането на Главния прокурор на Република България са развити доводи за допуснати от въззивния съд нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Процесуални пороци се сочат в доказателствената дейност на Софийски апелативен съд. Като последица е заявена и материална незаконосъобразност, обоснована и с довод за несъобразяване с настъпилите законодателни промени в ЗИНЗС /ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ при постановяване на второинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди изложените с искането доводи и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Подаденото от Главния прокурор искане за възобновяване на делото е процесуално допустимо и основателно. Мотивите на въззивното решение (л. 3) разкриват невярна констатация, направена от Софийския апелативен съд във връзка със съдебното минало на осъденото лице. Едно от обстоятелствата, обосновали извода на съда за ниската степен на обществена опасност на Г. е липсата на предходни осъждания. Видно от приложения към направеното искане за възобновяване бюлетин за съдимост, лицето е осъждано с влезли в сила присъди осемнадесет пъти. Този факт е останал извън вниманието както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, тъй като по делото не е изискана и приложена справка за наличие на предходни осъждания на К. Г.. Проявената в тази връзка пасивност сочи на допуснати нарушения от процесуално естество, свързани с неизпълнение на задълженията на съда за разкриване на обективната истина по смисъла на чл. 13 от НПК и за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснатите процесуални пороци са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Безспорно, замяната на определения от първата инстанция „строг режим” на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с „общ режим” на основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е възможна, но следва да бъде направена след събиране и оценка на относимите в тази връзка доказателства. За преценка на обществената опасност на осъденото лице следва да се изследва престъпната му дейност, като се вземат предвид престъпленията, за които са му налагани наказания и дали последните са изтъпрявани ефективно; времето на извършване на престъпленията; налице ли са условията на рецидив или настъпила реабилитация за някои от осъжданията. Изясняването на посочените обстоятелства е от значение за характеристичните данни на осъдения, които следва да бъдат взети предвид при преценката за наличие или отсъствие на висока степен на обществена опасност. Настоящата инстанция констатира и нарушение на закона, допуснато от въззивния съд във връзка с определяне на типа затворническо общежитие, в което осъденото лице следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Съгласно измененията на чл.57, ал.1 и чл.58, ал.1 от ЗИНЗС (ДВ., бр. 13 от 2017 г.) разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода, каквито са затворите, общежитията от открит и закрит тип се извършва не от съда, а по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Изложеното дотук налага отмяна на постановеното по внчд № 310/2017г. на Софийски апелативен съд решение № 150 от 30.03.2017 г. единствено в частта относно определения на осъдения Г. режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и относно типа на затворническото общежитие. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внчд № 310/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО – 2 с-в. ОТМЕНЯ постановеното по внчд № 310/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд решение № 150 от 30.03.2017 г. в частта, с която на осъдения К. Р. Г. е определен „общ режим” на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в частта, с която е определено същото да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в отменената част, от стадия на съдебното заседание, за определяне на режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на осъдения К. Р. Г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: