Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр. София, 01 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и присъствието на прокурора от ВКП Красимира КОЛОВА изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 1111 по описа за 2013 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. А. А. за възобновяване на НОХД № 814/2006 г. на Асеновградския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 40 от 10.08.2010 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно производство, тъй като не е получил призовка, не е присъствал на постановяване на присъдата, поради което се явява осъден при нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, в хода на което „да се разкрие обективната истина”. Защитата на осъдения А. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото. Заявява, че е знаел, че срещу него се води наказателно производство, по което се явявал, докато е бил в затвора, след което не се е явявал, тъй като не е получавал призовки. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, на което се е явявал през цялата досъдебна фаза и на част от съдебната, като е взел участие в седем съдебни заседания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения А. на постановената спрямо него задочна присъда, е датата на неговото предаване на българските власти по силата на Европейска заповед за арест /ЕЗА/ с цел изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата, която той атакува по реда на възобновяването. Видно от писмо рег.№ А-12548/28.05.2013г. на Министерство на вътрешните работи, дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, А. е бил предаден на 12.04.2013г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК, тъй като е подадено на 26.04.2013 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият А. А. е бил предаден на съд на 22.12.2006 г. за престъпления по чл. 155 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК и по чл. 159в пр.1 вр. чл. 159а ал.2 т.1 и т.2 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и Б от НК. Производството на досъдебната фаза е проведено изцяло в негово присъствие, като материалите от разследването са му били предявени на 10.11.2006 г. Видно от приложените писмо и призовка на л. 28 и 29 от първоинстанционното производство по НОХД № 814/2006 г. по описа на Асеновградския РС, подс. А. е бил лично надлежно редовно призован на 22.01.2007 г. за първото по делото заседание /насрочено на 15.03.2007 г./ и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. В първото по делото заседание А. се е явил лично. Производството е било отложено и впоследствие по него са били проведени осем съдебни заседания, по които А. А. е продължил на се явява заедно със защитника си до 10.04.2008 г. Насроченото заседание на 29.05.2008 г., за което той е бил редовно призован, е било отсрочено за 02.09.2008 г. /поради обстоятелството, че делото се е намирало във въззивната инстанция/. За тази дата подс. А. е бил лично редовно призован /призовка на л. 285/. В съдебното заседание той не се е явил, както и на това, проведено на 12.11.2008 г., за която дата призовката е била връчена на племенник. Изискани са били от съда справки за адресна регистрация, за местонахождението му в арестите и затворите на страната и е било установено, че е бил освободен от затвора в [населено място] поради прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, което изтърпявал. Проведено е местно и централно издирване на подс. А. /л. 348 – 363/, но въпреки това местонахождението му не е било установено. След двукратни отлагания на делото на 14.01.2009 г. и 26.03.2009 г. с цел призоваването на подс. А., което е било неуспешно, ход на делото е бил даден в негово отсъствие на основание чл. 263 ал.3 т.2 от НПК на 26.06.2009 г. Проведени са още две съдебни заседания /19.11.2009 г. и на 10.08.2009г./, като на последното е било постановена присъдата по делото. За всяко от тях отново е било издирвано лицето както чрез способите за местно, така и за централно издирване, които не са довели до установяване на местонахождението му и призоваването му е било неуспешно. Изложените обстоятелства безпротиворечиво определят, че А. А. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, в която е взел участие от началото до самия й край, но и за съдебната такава, доколкото му е бил връчен препис от обвинителния акт и той е бил редовно призован за осем поредни заседания, в които се е явявал. Това е било сторено и за съдебното заседание, насрочено за 02.09.2008 г., в което не се е явил. Обстоятелството, че вече не се е намирал в затвора, откъдето е бил конвоиран за предходните заседания, не може да обоснове незнание за датата на съдебното заседание, доколкото му е била връчена призовка за датата 02.09.2009 г., която той на 30.06.2008 г. е получил лично /л. 285/.Дори и да се приеме, че за това заседание подс. А. е пропуснал да се яви, то очевидно неявяването му в съда не е случайност, а целенасочен акт, доколкото след тази дата той никога не е бил намерен на адреса, а по делото са постъпили данни, че се намира в чужбина. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия А. в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той се е отклонил от местоживеенето си, без да уведоми да това съда и без да посочи друг адрес за призоваването му, но е бил известен , че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес, на който в продължение на девет съдебни заседания в периода 15.03.2007 г. – 10.04.2008 г. той се е явявал. Следва да се приеме, че при това положение А. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на своя защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На А. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 2 от НПК, поради което искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Този извод не се променя от обстоятелството, че осъденият А. е бил предаден на българските власти по силата на европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена от прокурор при районна прокуратура - Шумен на 22.03.2011 г. с цел предаването му за изтърпяването на наложеното с присъда № 40/10.08.2010 г. по НОХД № 814/2006 г. наказание лишаване от свобода в размер на десет години. В тази ЕЗА безспорно е било посочено, че присъдата е била постановена задочно /раздел D от формуляра/. Впоследствие в уточняващо писмо ДП 69/2011 от 15.02.2013 г. прокурор от Районна прокуратура – Шумен е посочил, че гаранциите за нов съдебен процес на лицето, осъдено в задочно производство, се съдържат в чл. 422 ал.1 т.6 и чл. 423 ал.5 от НПК. На 28.03.2013 г. е постановено решение на съдия от W. Magistrates’ Court, с което е допуснато изпълнение на ЕЗА и предаването на осъдения А. А. на българските власти. От съдържанието на решението не се установява изпълняващият орган на ЕЗА да е посочил, че изпълнява същата като поставя условие на българската държава безусловно да проведе повторен процес на осъдения А.. Това решение е постановено на 28.03.2013 г. по повод ЕЗА, издадена на 22.03.2011г. От момента на нейното издаване до датата на нейното изпълнение е настъпила законодателна промяна на условията на изпълнение на ЕЗА, издадена в случаите на задочно осъждане на едно лице. Съгласно чл. 41 ал.1 ЗЕЕЗА, действал до 23.07.2011 г. /към момента на издаване на формуляра на ЕЗА/, ЕЗА, издадена спрямо лице, което не е било известено за наказателното производство срещу него и не е участвало в делото, е следвало да се изпълни само при дадена гаранция от издаващата държава, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата държава с негово участие. По силата на изменения в разпоредбите на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ със ЗИД ЗЕЕЗА , ДВ, бр. 55/2011 г., в сила от 23.07.2011 г., е отпада изискването за даване на гаранции в случаите на задочно осъждане спрямо лицето, за което е издадена ЕЗА. Задочното осъждане в издаващата държава-членка представлява вече факултативно основание за отказ в изпълняващата държава /аналогично на това по чл. 40 ал.2 от ЗЕЕЗА/. По силата на измененията, настъпили по повод транспонирането от всяка държава-членка на Рамково решение 2009/299/П. на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамково решение 2002/584/П. всяка-държава-членка има правото да откаже да изпълни ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице с цел изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, когато това е станало в процес, на който лицето не се е явило лично. Тази възможност на изпълняващата държава-членка е препятствана от четири изрични хипотези, посочени в чл. 2 от РР 299/2009 г., с което се въвежда нов чл. 4а в рамково решение 2002/584. Същият вече ограничава възможността да се откаже изпълнението на подобна заповед, като определя условията, при които признаването и изпълнението на решение, постановено вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, не следва да бъдат отказвани. Изчерпателното предвиждане на хипотезите, при които изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за изпълнението на задочно постановен съдебен акт, следва да се приема за ненакърняващо правото на защита, е несъвместимо със запазването на възможност за изпълняващия съдебен орган да обвърже това изпълнение с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на заинтересуваното лице. В настоящия случай посочената конкретика на процесуалното развитие на делото с оглед участието и отсъствието на осъдения А. А. насочва към наличие на хипотезата на чл. чл. 4а пар.1 б. Б от РР 2002/584 - след като е било уведомен за насрочения съдебен процес, той е упълномощил защитник с цел да го защитава на съдебния процес и действително е бил защитаван от този защитник на процеса. При нея член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва в посочените в тази разпоредба хипотези изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава /Решение на Съда на Европейския съюз по Дело С-399/11 „Stefano Melloni срещу Ministerio F.” /. Следователно, към датата на постановяване на съдебното решение в изпълняващата държава – Кралство Великобритания както тази държава, така и Р България са били обвързани от чл.4а на РР 2002/584. В случай, че след получения отговор на РП-Шумен от 15.02.2013г., съдът в Кралство Великобритания е считал, че липсват която и да е от четирите хипотези на чл. 4а от посоченото рамково решение, той е следвало да откаже предаването на осъдения А. на българските власти. С факта на постановяване на съдебно решение, с което той е предаден с цел изтърпяване на наложеното наказание по присъда № 40/10.08. 2010 г., не би могло да се счита, че на българската държава са поставени каквито и да е условия за възобновяване на наказателното производство, по което е постановена тя. Върховният касационен съд следва на общо основание да преценява дали са налице предпоставките за това съобразно чл. 423 ал.1 от НПК. Както вече се посочи в настоящия съдебен акт, те не са налице, поради което фактът, че А. А. е бил предаден на България по силата на ЕЗА, не влияе на извода, направен от настоящия съд, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по делото. С оглед на изложеното съдът искането на осъдения А. А. следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 814/2006 г. по описа на Асеновградския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 40 от 10.08.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.