Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * авторство на деянието * разпознаване на лице

РЕШЕНИЕ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

55

 

София, 02 април 2008 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети януари ... 2009 год. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Румен Ненков ......................................

 

ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................

 

                                  .. Севдалин Мавров ..............................

          

 

при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... КНОХД № .. 279 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на К. П. – подсъдим по ВНОХД № 275/08 год. по описа на Апелативен съд – гр. С., срещу решение № 190 от 14.04.08 год., с което е изменена присъда от 24.01.08 год., постановена по НОХД № 99/08 год. по описа на Софийски градски съд.

Решението се атакува като незаконосъобразно и явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 3 НПК. Иска се, да се отмени и се постанови оправдателна присъда. Алтернативно се предлага да се намали наложеното на подсъдимия наказание на осн. чл. 354, ал.2, т. 1 НПК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Прокурорът пледира жалбата да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените касационни основания и искания и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъдата на СГС подсъдимият П е признат за виновен в това, че на 02.10.07 год. в гр. С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 140.00 лв. от владението на Цв. П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал.1, пр. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „б” и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода. На осн. чл. 47, ал.1, б. „б” ЗИН е определен първоначален строг режим на изтърпяване, а на осн. чл. 59, ал.1 НК е зачетено предварителното му задържане, считано от 13.10.07 год. до влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

С атакуваното въззивно решение, на базата на нова преценка на съдебното минало на П. , присъдата е изменена, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 198, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да се изтърпи при първоначален общ режим на осн. чл. 46, б. „б” ЗИН. Оправдан е за престъплението по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „б” НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

С изключение в честта за наказанието жалбата преповтаря въззивната жалба. В рамките на своята компетентност ВКС на първо място извърши проверка по доводите на жалбоподателя по законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата относно релевантните за решаване на казуса по същество фактически обстоятелства. В тази насока не се констатират противоречия в действията на двете съдебни инстанции с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Те в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в закона. Взели са своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнили са и задължението си по чл. 305, ал.3 НПК. При наличните противоречия в доказателствените материали са изложили убедителни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Във връзка с авторството въззивният съд е изложил подробни аргументи на л. 46 – 51 от решението си. Същите се възприемат и не следва да се преповтарят. Констатира се, че не е отговорено на довода относно факта, дали извършилият деянието е „мургав” или с бяло лице. Този довод е без съществено значение. На първо място свидетелката описва нападателя си като „леко мургав”, което е естествено към средата на м. октомври с характерното придобиване на тен. От друга страна, по правило, разпознаването следва да се извършва на базата на постоянни или характерни белези, а не на такива които подлежат на корекции. От първата група са: ръст, охраненост, овал на лицето; форма на очи, скули, нос, устни, брадичка; както и особени белези по тялото, крайниците и лицето, характерен говор или диалект и други такива. От втората груха са: дължина и цвят на касата, която подлежи на подстригване, остригване или боядисване; тен или цвят на кожата; облеклото и други такива. Пострадалата е разпознала подсъдимия преди всичко по първата група белези, които предварително е описала на досъдебното производство съгласно правилата на чл. 170 НПК. Категорична е и в съдебната фаза, поради което доводът е неоснователен.

Такова е и възражението относно предмета на престъплението. И в тази насока въззивният съд е изложил подробни мотиви. При този вид престъпления е достатъчно да се установи достоверността на свидетелските показания и да се използват експертните знания за стойността на отнетите вещи, което инстанциите по фактите за извършили. По българското законодателство не съществува задължение за гражданите да пазят фактури за притежаваните от тях движими вещи за целите на доказването при посегателство над тях.

Наказанието е явно несправедливо, но не в сочения от жалбоподателя смисъл. Наложено е наказание към минимума, предвиден в закона по приетата нова правна квалификация. При определянето му са подценени седемте предишни осъждания на П. , проявената дързост и високата динамика на този вид престъпления с крайно негативен отзвук в обществото. Отчетени са добри характеристични данни на базата на характеристика /л.48/, изготвена от лице, което не е посочило в какво качество и от къде познава подсъдимия. Поради липсата на протест в тази насока, решението не може да бъде коригирано.

Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 14.04.08 год., постановено по ВНОХД № 275/08 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

 

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

 

..................................................