4 Р Е Ш Е Н И Е № 35
гр. София, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1898 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 149/ 06.02.2020 г. по гр.д. № 2341/ 2019 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 283/ 16.10.2019 г. по гр.д. № 912/ 2019 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че ищецът Р. И. И. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 5 314 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [№]/ 14.06.2017 г., начислена след корекция на сметката за периода 14.06.2017 г. -13.06.2018 г. за обект в [населено място], обл. В., [улица], с абонатен № [№], клиентски № [№].
Решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (обща и допълнителна) по материално-правния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?
По въпроса настоящият състав приема, че при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договор за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата. Отговорът обобщава практиката на ВКС по въпроса (решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/ 2016 г., I-во ГО, решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/ 2018 г., III-то ГО, решение № 124/ 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г. III-то ГО и решение № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/ 2020 г., IV-то ГО, поради което не се нуждае от допълнителни мотиви.
По съществото на касационната жалба:
Въззивният съд правилно е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения по покупко-продажба на електроенергия, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел.енергия за битови нужди за обекта в [населено място], присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Правилен е и изводът, че ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и дължи да заплаща на ответника цената на електроенергията, доставена в обекта. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че дори при софтуерна намеса в средството за търговско измерване потребителят не дължи на доставчика разликата между реално доставеното и начисленото количество електроенергия в обекта, защото: 1) претенцията по издадената от ответника данъчна фактура за минал, 1-годишен период представлява „корекция“; чл. 83, ал. 2 ЗЕ изисква Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 да се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и да се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР; 2) правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 ЗЕ (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР, а в чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ са определени редът и начинът на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формални изисквания за констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел.енергия; 3) с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г., обн. в ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., 5-членен състав на Върховния административен съд обаче е отменил чл. 43, 44 и 47 от ПИКЕЕ и 4) към релевантния момент (14.06.2018 г.) други правила не са приети от ДКЕВР, т.е. няма ред и начин за извършената от ответника корекция на сметката на ищеца-битов потребител за отминалия 1-годишен период. В периода страните са обвързани от договора за доставка на електроенергия в обекта в [населено място], а договорът е основанието (източникът) на вземането по данъчната фактура, чиято дължимост ищецът оспорва с отрицателния установителен иск. Основателно е касационното оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а касационната инстанция е длъжна да го отмени.
Основателно е и касационното оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна като резултат от допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение, заявено като оплакване във въззивната жалба от ответника, което въззивният съд е бил длъжен, но не е поправил (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 266, ал. 3 ГПК и т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:
По предявения отрицателен установителен иск ищецът е обосновал правния си интерес чрез съставената от ответника данъчна фактура за сумата 5 314.09 лв. – разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия в обекта в [населено място] за периода 14.06.2017 г. – 13.06.2018 г. Ответникът е оспорил иска и е негова тежестта да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца-битов потребител. В писмения отговор на исковата молба ответникът е ангажирал съдебно-техническа експертиза, която според естеството на задачите, е следвало съдът да възложи на вещо лице – софтуерен специалист. Само такъв специалист притежава експертно познание да констатира софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, да прочете паметта на СТИ, да установи какви са записаните електромерни показания - в регистър 1.8.1. и 1.8.2., но и да ги съпостави с данните в скрития регистър 1.8.3., да установи кога и по какъв начин са възникнали. Прието по делото заключение обаче е изготвено от вещо лице-инженер. Според притежаваната експертност, вещото лице - инженер се е ограничило да посочи, че СТИ в обекта не е „смарт“ и се е доверило на протокола на БИМ, възприемайки там констатираната „външната намеса в тарифната схема“ на СТИ. Въззивният съд е бил длъжен да отчете пропуска на първата инстанция и да допусне повторна експертиза, като назначи вещо лице – софтуерен специалист при детайлизиране на задачите. С отмяната на решението касационната инстанция е длъжна да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 ГПК).
Новият състав на въззивния съд следва да допусне повторна експертиза и да я възложи на вещо лице-софтуерен специалист, детайлизирайки задачите в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото вещото лице да отговори на задачите в писмения отговор на исковата молба, но също и на следните: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (произведено е през 2013 г. и в обекта е монтирано през м. ноември 2013 г. след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2013 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността й и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство, включително по основателността на възражението на касатора, че писменият отговор на касационната жалба е несвоевременно изготвена, а в тежест на ответника по касация е адвокатското възнаграждение при всеки изход на делото.
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 149/ 06.02.2020 г. по гр.д. № 2341/ 2019 г. на Окръжен съд - Варна.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |