Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
[населено място], 17.06.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ търговско отделение , в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 685 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. търговец Т. В. Т. , с фирма „ Д. – Т. В. „ , против постановеното на 17.04.2012 год. решение № 96 по т.д.№ 111 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 238 / 27.12.2011 год. по т.д.№ 198 / 2011 год. на Добрички окръжен съд , за отхвърляне молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ , за обявяване неплатежоспособността , алтернативно - свръхзадължеността - и откриване производство по несъстоятелност на длъжника [фирма] . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 608 ТЗ , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички относими към спора доказателства , с извеждане на собствени фактически констатации по спора – чл. 235 ал.2 вр. с чл.236 ал.2 ГПК , както и като необосновано - съдържащо правни изводи , некореспондиращи с действителни фактически констатации , изводими от събраните по делото доказателства .
Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба , обосновавайки в защитата си основанието и размера на противопоставените , с упражнено възражение за прихващане, свои вземания към молителя - неустойки за неточно и лошо изпълнение .
С определение № 862 / 22.11.2012 год. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , по материалноправния въпрос, на който въззивното решение е дало отговор , в противоречие с казуална съдебна практика / реш. № 1996 / 09.12.1998 г. по т.д.№ 2303 / 19998 год. на V г.о. на ВКС и реш. № 744 / 06.05.1997 год. по гр.д. № 1424 / 1996 г. на V г.о. на ВКС / : „ По - големият размер на актива спрямо пасива по баланса на едно търговско дружество достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ ? „ .
За да обоснове извод за състояние на длъжника да изпълни изискуемите си парични задължения , съгласно чл. 608 ал.1 ТЗ , въззивният съд е възприел съотношението на актив спрямо пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност. Не е анализирал компонентите на актива и пасива , по отношение които молителят е отправил възражения за достоверност на баланса, в аспект на обосноваността им с достоверни счетоводни записвания, а и при пряко установима неяснота относно тази документална обоснованост , с оглед възпроизведените от съдебно-икономическата експертиза основания на част от счетоводните записвания / основно в перо „ краткосрочни вземания „ на актива , формиращи преимуществено размера на краткосрочните активи / . Така в съобразените стойности на актива са включени краткосрочни активи в значителен размер, заявени от вещото лице като спорни – предмет на висящи искови производства за „ неясни вземания „ / изявление в с.з. от 18.11.2011 год. , както и вземания от 2007–2008 година , при неизвършена преценка за вероятната им събираемост , както и такива , посочени с неустановимо от счетоводното записване основание . От друга страна съдът е съобразил пасив в стойност , изключваща вземанията на ищеца - главно и акцесорно . Неизследвано от съда е останало и установимото от съдебно - икономическите експертизи и изрично потвърдено от вещото лице противоречие между размера на задълженията към кредитор ЕТ „ А. – Б.М. „ , водени от ответното дружество и този - установим като дължим остатък по изпълнителното производство, образувано за събирането му / разлика от 21 462 лв. /. С оглед обслужването на задълженията на дружеството по открита в дружество – свързано лице депозитна сметка , съдът не е проявил дължимата активност по установяване вписаните в захранването й суми със заемен произход - от свързани лица, вкл. управителя на дружеството , след сключеното от длъжника и кредиторите - свързани лица споразумение , за трансформиране краткосрочните задължения на дружеството в дългосрочни, на което единствено се крепи формирането на благоприятните към 2011 год., спрямо неблагоприятните към 2010 год. , коефициенти на общата , бързата и незабавната ликвидност , съобразени ли са като пасив и като какъв - дългосрочен или краткосрочен такъв, доколкото споразумението не би било приложимо за бъдещи , невъзникнали към сключването му , задължения на ответника .
В обобщение : в мотивите си въззивният съд е възприел достатъчност на съотношението актив / пасив , за установяване действителното икономическо състояние на дружеството , чрез стойностите на коефициентите за обща , бърза и незабавна ликвидност . При обосноваване наличието на основание за отхвърляне на молбата , съгласно чл.631 ТЗ , съдът не е анализирал реализируемостта на краткотрайните активи / формиращи относимия към приложението на нормата коефициент на незабавна ликвидност/ и доколкото в преобладаващата си част същите са вземания - не е анализирал данните за тяхната сигурност и събираемост . В този смисъл решението му се явява в противоречие с приложените решения - казуална съдебна практика - № 1996 / 09.12.1998 год. по т.д.№ 2303 / 1998 г. на V г.о. на ВКС и решение № 744 / 06.05.1997 год. по гр.д.№ 1424 / 1996 год. на V г.о. на ВКС . В същите се приема , че съотношението на актив и пасив е недостатъчно , с оглед преодоляване условието на чл.631 ТЗ – възможност за удовлетворяване без опасност за интересите на кредиторите , което въззивният състав не е счел за необходимо да съобрази , като коментира структурата и ликвидността на актива , изхождайки от формално установените стойности на същите , в настоящия случай изведени като благоприятни . Логическото тълкуване на чл. 631 ТЗ , обаче, предпоставя компонентите от актива , чиято характеристика не предпоставя извод за сигурност / спорни , неликвидни вземания / и събираемост / с многогодишно просрочие , без пояснение относно причините за бездействието по събирането , респ. без доказване охраняване интересите на ответното дружество като кредитор срещу евентуално противопоставима погасителна давност / , да бъдат приспаднати от стойностите на актива , при изчисление коефициентите на ликвидност . В противен случай , едни и същи стойности , като залегнали в изчислението им , биха обосновали платежоспособност , формално изключваща преценката по чл. 631 ТЗ, дължима по възражение на ответника в производството , въпреки че сами по себе си не биха били съобразими като „ достатъчно имущество „ за погасяване задълженията на дружеството, „ без опасност за интересите на кредиторите „ . В този смисъл е и отговора на поставения правен въпрос : Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството , е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност . От значение е и реализируемостта на актива , неговата ликвидност . При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания , в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ , съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност , в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника . В. същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив / пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни / дългосрочни .
Върховен касационен съд, второ търговско отделение, в съответствие с така дадения отговор на поставения въпрос , като взе предвид изложените от касатора доводи и провери правилността на обжалваното решение , съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК, приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел , че вземането на молителя е спорно , което е достатъчно основание за отхвърляне молбата по чл. 625 ТЗ . Този му извод е изначално неясен - касае ли се до недоказаност – пълно и главно - на основанието и размера на вземанията му / цена на доставена растителна продукция - семена, с фактури № 647 от 15.07.2008 год. и № 689 / 28.08.2008 год . в общ размер от 275 460 ,48 лева и обезщетение за забава в издължаването й - 90 929,23 лв. - общ размер от 366 389,71 лв. / или е съобразено противопоставеното възражение за недължимост , чрез прихващане с насрещни вземания на ответника от молителя , от неустойки за лошо и неточно изпълнение на сключените договори № 11 и № 12 от 03.12.2007 год. – 495 360,50 лв. и вземане от 7604,27 лв. – стойността на подлежащ на връщане базов посадъчен материал или общо насрещни вземания за 502 964 ,77 лв. . Тези вземания са предмет на противопоставено от длъжника възражение за прихващане , което - макар и без последиците на съдебната компенсация / предвид спорност и неликвидност на противопоставените вземания , които не могат да са предмет на извънсъдебно изявление с компенсационен ефект / подлежат на разглеждане , в качеството на защитно възражение срещу материалната легитимация на молителя / в този смисъл решение № 277 от 20.07.2007 год. по т.д.№ 1053 / 2006 год. на ВКС, ІІ т.о. / . Не са изложени каквито и да било мотиви по първата материалноправна предпоставка - легитимацията на молителя като кредитор по вземане от възнаграждение за изработка и обезщетение за забава в издължаването на същото , нито относно основателността на противопоставените от ответника насрещни вземания , спрямо които молителят пък е противопоставил и възражение за погасяване по давност / с.з. от 15.07.2011 год./. Изводът, че спорният характер на вземането на ищеца е достатъчно основание за отхвърляне на молбата , е в пряко противоречие със закона - чл. 608 ТЗ / изм. ДВ бр. 38 от 2006 год./ , съгласно който подлежи на установяване основанието и изискуемостта на вземането на молителя от търговска сделка . Неизлагането на мотиви по съществото на спора относно материалната легитимация на кредитора , вкл. по противопоставеното възражение за насрещни вземания с възможен погасителен ефект , е достатъчно основание за връщане на делото за ново произнасяне от въззивния съд, доколкото и изводите относно същите биха променили и предпоставили , ведно с изпълнение на останалите указания в изследване актива на дружеството , преизчисление на коефициентите за ликвидност , с помощта на икономическа експертиза .
Същевременно , без анализ на доказателствения материал, отделните доказателствени средства в тяхната взаимосвързаност и с оглед установени по делото противоречия , без да изгради самостоятелни фактически констатации относно релевантните факти, вкл. без препращане към мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел ,че ответното дружество разполага с достатъчно активи - краткотрайни / 3 185 хил. лв. / и дълготрайни / 2 770 хил./ - по начало неотносими към преценката за неплатежоспособност , като всеки вид надхвърля по размер краткосрочните му задължения / 1 341 хил. / , съобразявайки размер на задължения без тези към молителя или сума от 1341 хил. лв. вместо 1 616 хил. лева . Формално съдът е възпроизвел коефициентите за обща и бърза ликвидност - над единица към 10.11.2011 год. . Формиран е необоснован с конкретни фактически констатации извод , че длъжникът не е спрял плащанията си , като е ирелевирано напълно обстоятелството, че съществената част от „ разплащанията му „ се осъществяват по пътя на принудителното изпълнение . Въззивният съд се е позовал на „ доброволни плащания „ в размер на 451 900 лева / сума посочена в заключение на ССИ от 10.11.2010 год. стр. 8, във връзка с установяване на касова наличност и движението по сметка 501 , за периода 01.01.2011 - 30.09.2011 год./, без да отчете , че същите не са разплащания на изискуемите краткосрочни задължения, формиращи пасива при изчисление на коефициентите за ликвидност / видно от контрахенти по плащанията – стр.202 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело / . Касае се за обслужващи текущата дейност , вкл. битови разходи / гориво, такси за потребена електрическа енергия и вода , представителни , такси за телефонни услуги и пр./ , плащания на ответното дружество. Следователно не се касае за търговски плащания - по сделки , чрез които се осъществява търговската дейност на дружеството . Въпреки , че актива по баланса на ответника към 10.11.2011 год. се формира изключително от краткосрочните вземания на дружеството / 2 892 хил. лв./ и въпреки проявената от молителя , макар дължима от ответника , активност в установяване действителността и документалната им обоснованост , съдът отново не е анализирал събраните доказателства . Необоснован е и извода му за полагана от ответника грижа на добрия търговец за събиране вземанията му . Не са изследвани причините за несъбирането им , липсата на доказателства за охранени интереси на кредитора - ответник и съответно изложени мотиви относно вероятната тяхна събираемост , доколкото преимуществено се касае за вземания от 2007 – 2010 год., вкл. относно твърдяното вземане от „ Д. Г. „ Швейцария , в размер на 501 605,77 лв. , вписано в сметка 498 с основание / изпълнителен лист / . Постъпилите за периода 01.01.- 30.09.2011 год. суми , в размера , кореспондиращ с посочения от ССЕ от 10.11.2010 год. / 262 702,24 лв. / , съдът не е съотнесъл към размера на изискуеми към същия момент задължения на търговеца и изобщо коментирал във връзка с материалноправни предпоставки на неплатежоспособността, освен в аспект на общия извод за работещо дружество , напълно игнорирайки произхода на постъпленията , формиращи се според вещото лице , а и видно от справката по аналитичния регистър по сметка 501 / стр. 202 и сл. / , не само от търговска дейност , но и от заеми и оперативна дейност, независимо от неяснотата на последната , като отграничена от пряката търговска дейност на дружеството . Съотношението , проследимо съгласно справката , дава изключителен превес на сумите, постъпващи от заем, без да е изследвано същите, при постъпили суми и след сключеното споразумение с кредитори - свързани лица от 28.02.2011 год. , съобразени ли са като задължения на дружеството и като какви , предвид условията на договорите , а при липса на такива - като изискуеми веднага , краткосрочни задължения . В. за голяма част от постъпленията, вписания произход за кредитиране на сметката, е неясен : „ теглене / внесени / от лична сметка „ , „ от лична сметка „ , „ нарежд. разписка „ - с посочен контрахент свързано лице [фирма] , „възстановяване депозит „ - с идентично посочен контрахент, „ временна финансова помощ / . Доколкото се касае за движение по депозитна сметка, открита за дружеството от свързано лице - холдинга, с оглед текущи разплащания , предвид наложените запори върху всички банкови сметки на ответника , от значение е установяването на постъпленията и погашенията по същата кореспондират ли с надлежно отразяване в счетоводството на [фирма] .
Въззивният съд не е обсъдил установени по делото и други факти, рефлектиращи корекционно върху размера на краткотрайните активи и краткосрочните задължения по баланса към 10.11.2011 год., към който е изготвено основното заключение на съдебно - икономическата експертиза . Така в съдебно заседание от 18.11.2011 год. вещото лице С. И. / стр. пор.№ 220 / е пояснило, че записаните в сметка 444 - „ вземания по съдебни спорове „ – 1 283 хил. лева са предмет на „ висящи съдебни производства , по неясни вземания „ , като пълномощникът на длъжника е конкретизирал , че се касае и за осчетоводени вземания , за чието събиране предстои предявяване на искове . Документалната обоснованост на тези вземания действително не е оспорена изрично, но счетоводните записвания не се ползват с презумптивна доказателствена сила , а се преценяват с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото , поради което и изявлението на вещото лице за „ неяснота „ на вземанията - предмет на съдебни спорове , както и неизгодното твърдение на представляващия ответника , не е следвало да се подминат безкритично . Не е съобразено и обстоятелството , че вземанията по сметка 498 - „ Други дебитори „ в общ размер от 84 659,31 лева , по същество нямат посочено ясно основание / сочи се преимуществено „ плащане от 2007 год.” , а също „ чака фактура „ , „ плащане без фактура „ , „ по депозитна сметка „ /. В подкрепа на вземането по сметка № 445 „ Присъдени вземания „ , в размер на 501 605,77 лева се представя Заповед за плащане на Съдебна служба - Ж. от 20.04.2010 год. , срещу длъжник [фирма], със седалище в Ж. , в полза на [фирма] . Заповедта не е представена в пълен превод на български език на съдържанието й и последващите го удостоверявания в копието от оригинала - за връчването й , както и за направено възражение от длъжника / опозиция от 19.05.2010 год ./ . Относно основанието на издаването й и последващо развитие на производството, предвид извършената опозиция , считано от 19.05.2010 год. и до момента , в аспект на обосновано очакване събираемост на вземането в значителен размер - 501 хил. лв. , не са представени доказателства .
Съдът не е коментирал данните за значителна финансова загуба на дружеството - за 2010 год. / - 1142 хил. лв ./ и към м . август 2011 год. / - 615 хил. лв. / , обстоятелството , че частичното разплащане на търговските му задължения / включените в пасива / е осъществявано изключително със средствата на принудителното изпълнение , при наложени възбрани и запори върху всичките му активи . Не е без значение , в аспект на „ опасност за интересите на кредиторите „ , по смисъла на чл.631 ТЗ , обстоятелството , че значителна част от задълженията на ответника са към свързани лица, на което / сключеното споразумение за трансформирането им от краткосрочни в дългосрочни / единствено се дължи и промяната в коефициентите за ликвидност - от неблагоприятни към 2010 год. / обща - 0.6 , бърза и незабавна – 0,5 , абсолютна – 0,05 / в благоприятни към 2011 година .
С оглед гореизложеното, въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.608 и чл. 631 ТЗ , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 236 ал.2 вр. с чл.235 ал.2 ГПК и като необосновано , следва да бъде отменено и върнато за разглеждане от нов състав на въззивния съд , при което , след анализ на компонентите на актива и пасива и коригиране структурата , с изключване несъвместимата с удовлетворяване изискванията на чл. 631 ТЗ, част от същите , корекционно се установи платежоспособността на длъжника , на базата на коефициентите на ликвидност , в обоснована съпоставка с коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост - доколко стойностите им имат основателно икономическо обяснение за съвместимост , без да са индиция за неплатежоспособност или свръхзадълженост . Следва да се съобрази алтернативното предявяване на молбата и на основание „ свръхзадълженост „ , спрямо което преценими са всички , не само краткотрайните задължения .
Водим от горното , Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение , на основание чл. 293 ал.3 вр. с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 96 , постановено на , по т.д.№ 111 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :