5 Р Е Ш Е Н И Е №263 гр. София, 11 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева, при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 958 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения иракски гражданин, законно пребиваващ в Република Финландия, Т. И. Д. /Д./, чрез упълномощения му защитник адв.Б. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 22/2013 по описа на Районен съд - Малко Търново и отмяна на влязлата в сила присъда. В искането е посочено, че при пристигането на Д. на 02.08.2018 г. с полет от Хелзинки на летище Варна той е арестуван за изтърпяване на постановено от български съд наказание лишаване от свобода, като не е участвал във воденото срещу него наказателно производство по нохд № 22/2013 г. по описа на РС - Малко Търново и е разбрал за постановената осъдителна присъда едва, след като е бил задържан. Претендира се наказателното производство да се възобнови, да се измени присъдата и да му се наложи наказание, което би изпълнило в по-голяма степен предназначението си. В съдебно заседание осъденият Д. и адв. К. поддържат депозираното искане. Според защитника осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, не му е предявено обвинение, въпреки че към този момент той се е намирал в границите на страната и е имал упълномощен защитник – адвокат К. Т.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да се отхвърли като процесуално недопустимо, поради изтичане на предвидения в чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок, считано от 28.12.2014 г., когато осъденият е получил отказ за влизане в страната на ГКПП Централна гара - Русе, т.е тогава е узнал за влязлата в сила присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18/12.02.2013 г. по нохд № 22/2013 г. по описа на Районен съд - Малко Търново Т. И. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 279, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 200 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наложеното му с определение № 168/14.05.2010 г., с което е одобрено споразумение по нохд № 410/2010 г. на РС - Свиленград, наказание от шест месеца лишаване от свобода, отново при първоначален общ режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 27.02.2013 г. От приложения по делото отказ № 118 от 28.12.2014 г. /л.14 от делото/ на ГД „Гранична полиция” се установява, че на посочената дата, при пристигане с влак от Букурещ за София, на граничен пункт – Централна гара - Русе, поради наложена забрана за влизане, осъденият не допуснат до територията на страната. По делото няма данни към този момент Д. да е уведомен за постановената спрямо него и влязла в сила присъда. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че изпратеното на 03.09.2018 г. искане за възобновяване на наказателното производство е в законния шестмесечен срок от узнаването - на 02.08.2018 г., когато осъденият е задържан на летище Варна за изпълнение на влязлата в сила присъда. Искането е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и основателно, поради следното: Видно от приложеното на л.26 от досъдебното производство постановление за привличане на обвиняем от 27.12.2012 г., а непосредствено след това и за предявяване на разследването /л.27/, спрямо Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.279, ал.2 от НК, в присъствието на назначения му служебен защитник, при условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК. След задържането му на 18.09.2012 г. поради незаконното преминаване на държавната граница, на 19.09.2012 г. е издадена заповед за принудителното отвеждане на Д., която е изпълнена същия ден и той е върнат на граничните турски власти, като е постановена забрана за влизането му в Република България. При тези данни е необяснимо как се е появило приложеното на л.9 от досъдебното производство пълномощно от 12.09.2012 г., при това на български език, с което Д. е упълномощил адв.К. Т. да го представлява пред всички държавни органи и институции в Република България. По делото няма данни към 27.12.2012 г. Д. да е пребивал на територията на Република България. По внесения от прокуратурата обвинителен акт за извършено престъпление по чл.279, ал.2 от НК е образувано нохд № 22/2013 г. по описа на РС - Малко Търново. На 12.02.2013 г. съдът е дал ход на делото в отсъствието Д., при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.„А” от НПК и е произнесъл посочената по-горе присъда. При тези данни настоящият състав приема, че Т. И. Д. не е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, незнанието му не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно поведение от негова страна и той не е взел лично участие в производството, в която и да е от двете фази на процеса. Това обосновава отмяната на постановения и влязъл в сила съдебен акт и възобновяване, съобразно разпоредбата на чл. 425, ал.2 от НПК на наказателното дело от стадия на разследване на досъдебното производство. На основание чл.424, ал.4 от НПК ВКС намира, че към настоящия момент спрямо Д. следва да се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража", предвид обстоятелството за наличие на опасност от укриване, доколкото данните по делото сочат, че той, макар от 27.09.2017 г. да може законно да пребивава във Финландия, няма адрес, на който да се призове както в България, така и в страната, чийто гражданство твърди, че вече е придобил. Въпросът за най-подходящата и адекватна мярка за неотклонение в случая би могъл да бъде разгледан по всяко време на висящия наказателен процес. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 22/2013 по описа на Районен съд - Малко Търново и ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда № 18/12.02.2013 г. ВРЪЩА делото на Районно управление на МВР - Малко Търново за ново разглеждане от стадия на разследване на досъдебното производство. ВЗЕМА спрямо Т. И. Д. /Д./ мярка за неотклонение "задържане под стража". Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: