Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * земеделски земи * съсобственост * дължимо обезщетение


3





Р Е Ш Е Н И Е


№ 6

София, 03.06. 2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №344 образувано по описа за 2010 год.


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. И. Г. от [населено място], против решението от 15.12.2009г., постановено по в.гр.д. №854/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 09.07.2009г. по гр.д.№479/2009г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу [фирма], [населено място], обл.П., иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В частта по иска на съсобственика на касатора - И. И. П. решението е влязло в сила като необжалвано.
Касационното обжалване е допуснато с определение №866 от 05.08.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР№1/2000г. ОСГК ВКС по въпроса може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение в обжалваната част е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1349,53лв. за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/3ид.част от земеделска земя в землището на [населено място], собствеността върху която е възстановена с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ на ПК- гр.Д.Митрополия.
Въззивният съд е отхвърлил иска поради това, че ищецът не е доказал ползването на земята от ответника през процесния период.
Решението е неправилно.
Установено е, че Л. И. Г. е съсобственик на земеделски имот с площ 21,810дка в землището на [населено място], собствеността върху който е възстановена с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ на ПК- гр.Д.Митрополия.
Неправилно въззивният съд е основал извода си относно спорния въпрос дали е доказано ползването на земята през процесния период на обстоятелството, че не е подадена декларация от собствениците по чл.69 от ППЗСПЗЗ; на обстоятелството, че процесният имот не фигурира в подаденото от ответника заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ /в което се посочват сключените договори за наем, аренда или съвместна обработка на ползваните от тях земи/ и на обстоятелството, че собственикът е могъл, но не е подал възражение срещу изготвените въз основа на декларациите и заявленията регистър за ползването на имотите и карта. В декларацията на собственика се посочват формата на стопанисване и начина на трайно ползване. Тези обстоятелства са от значение при определяне на масивите за ползване в административната процедура. Недекларирането на имота от собственика не го лишава от правото да търси обезщетение за лишаване от ползването на имота. Обстоятелството, че имотът не фигурира в подаденото заявление от ответника за ползваните от него земеделски земи, не е относимо към спора, тъй като ищецът основава претенцията си на твърдението, че ответникът ползва имота без правно основание. Ответникът от своя страна не твърди да е имал основание за ползване, а оспорва твърдението, че е ползвал имота. Т.е. спорен по делото е въпросът дали ответникът е ползвал имота. В подкрепа на твърденията в тази насока ищецът е ангажирал гласни доказателства и се е позовал на извънсъдебно признание на ответника, съдържащо се в заявленията му по програмите за Директни плащания за площ за 2007г. и за 2008г. и на удостовереното в приетото в първата инстанция писмо изх.№02065/5662 от 22.05.2009г., че ответникът е бенефициент на Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция за имота по тези програми. Неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, които са незаинтересовани и имат непосредствени впечатления, че земята се обработва от ответника, а е кредитирал показанията на заинтересованите свидетели на ответника без да ги прецени с оглед на всички други данни по делото, в нарушение на разпоредбата на 173 от ГПК. При данните по делото, че ответникът е бенефициент на ДФ”Земеделие”-Разплащателна агенция по програмите за Директни плащания за площ за имота, за изясняване на фактическата обстановка по делото въззивният е следвало, но не е изяснил обстоятелството дали е образуван масив за ползване, в който да е включен имотът през процесния период с ползвател ответника /необходимостта от това е посочена и от тройната агро-експертиза по делото/. Изясняването на този въпрос е могло да стане с експертиза не само по почин на страната, а и служебно от съда - ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и на размера на средния пазарен наем и аренда на подобни земеделски земи през процесния период. Неправилно въззивният съд е отдал значение за спора на обстоятелството, че процесният период предхожда въвода във владение на собственициет. Въводът във владение не е част от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК то трябва да се отмени в обжалваната част и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 15.12.2009г., постановено по в.гр.д. №854/2009г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 09.07.2009г. по гр.д.№479/2009г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу [фирма], [населено място], обл.П., иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Плевенски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: