Р Е Ш Е Н И Е № 19 Гр. София, 24 април 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 8/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия С. Д. А., чрез служебния му защитник, адв. В. А. срещу решение № 214/ 02.12.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 489/2019 г., по описа на Апелативен съд-Пловдив, втори наказателен състав. В жалбата е наведено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и е направено искане за намаляване на наложеното наказание до средния законов размер и последващото му редуциране с една трета, на осн. чл.58а, ал.1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият А., редовно уведомен не се явява, поради отказ от негова страна да бъде доведен от мястото му на задържане. Представлява се от служебно назначения защитник, адв. А., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за намаляване на наказанието. Прокурорът от ВКП, пред касационната инстанция застъпва становището, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Намира за правилна оценката на съдилищата за завишена степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, както и счита, че наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства са били правилно оценени и отчетени при определяне на наказанието, което намира за справедливо отмерено. В подкрепа на тезата си се позовава на обремененото съдебно минало на подсъдимия А. и на липсата на постигнат поправителен ефект от предишните му осъждания. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведеното в касационната жалба основание и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 41/ 20.08.2019 г. по н.о.х.д. № 403/2019 г., по описа на Окръжен съд - Хасково, наказателен състав подсъдимият С. Д. А. е признат за виновен относно това, че на 22.11.2018 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи, пари, в размер на 360.00 / триста и шестдесет / лв., собственост на И. К. М., от владението същия с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътните кости на лява и дясна ръка, при което е причинено трайно затруднение на движението на двата горни крайника, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, като на осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 23.11.2018 г. С присъдата, окръжният съд е възложил в тежест на подсъдимия А. разноските по делото и се е разпоредил с веществените доказателства. С въззивно решение № 214/ 02.12.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 489/2019 г., по описа на Апелативен съд-гр. Пловдив, присъдата на Хасковски окръжен съд е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Наведеното в жалбата на подсъдимия оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неправилно оценена степен на обществена опасност на извършеното деяние, довела до несъразмерно висок размер на наказанието лишаване от свобода, който преди редукцията с една трета е отмерен близо до максимума за извършеното престъпление. Изложените от защитата доводи, в подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не могат да бъдат споделени за основателни и да наложат определяне на по-нисък размер на наказанието на А.. Съдебното производство по делото е протекло под формата на диференцирана процедура, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за установяване на тези факти да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса. В съответствие с избраната диференцирана процедура за провеждане на съдебното производство, наказателната отговорност на подсъдимия е била реализирана при условията на чл.58а от НК, съобразно задължителните предписания на разпоредбата на чл.374, ал.3 от НПК, като решаващите съдилища са приели, че определянето на съответното наказание следва да се извърши на осн. чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК. Наказателната отговорност на подсъдимия А. правилно е реализирана при отчетен категоричен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, като наказанието е отмерено в рамките близо до законовия максимум от петнадесет години лишаване от свобода, в размер на тринадесет години и шест месеца, което след редукцията с една трета е фиксирано на девет години. При определяне на съответното за извършеното деяние наказание, контролираните инстанции са подложили на задълбочена преценка всички обстоятелства по делото, относими към размера на санкцията и законосъобразно са отчели, че отегчаващите факти превалират съществено над тези, които смекчават наказателната отговорност на дееца, което е наложило и извода им, че адекватното по тежест наказание за извършеното деяние следва да се определи в рамките близо до максималния законов размер. ВКС споделя изцяло преценката на съдилищата за вида и относителната тежест на отегчаващите факти, които определят високата степен на обществена опасност на личността на дееца – големия брой несъставомерни осъждания /извън определящите квалификацията опасен рецидив/, обстоятелството, че голяма част от тях са за тежки престъпления против собствеността, включително и за грабеж, извършен спрямо същото пострадало лице, по отношение на което е осъществено и настоящото посегателство, краткия период от изтърпяване на последното наложено наказание лишаване от свобода, в рамките на три месеца от извършване на деянието по настоящото дело. От друга страна, завишената степен на обществена опасност на деянието правилно е изведена от тежестта на извършеното посегателство, придружено с две съставомерни и немалък брой несъставомерни телесни увреждания, съобразно механизма на извършването му - по отношение на самотен възрастен мъж, с цел отмъщение за това, че е свидетелствал срещу подсъдимия по предходно дело за грабеж спрямо него. Последните факти относно начина на извършване на посегателството, правилно са оценени в подкрепа на високата обществена опасност на деянието, която се определя от цялостната характеристика на използваната принуда, включително и от проявената жестокост и безсърдечност от страна на подсъдимия при извършване на телесното посегателство спрямо жертвата, чрез нанасяне на множество силни удари с пръчка за продължителен период от време и изоставянето му в безпомощно състояние. ВКС не намери по делото да са налице обстоятелства в полза на дееца, които да не са били отчетени от проверяваните съдилища при определяне на наказанието. Процесуалното поведение на подсъдимия във фазата на досъдебното производство не представлява съдействие на разследващите органи за разкриване на обстоятелствата по делото, поради защитната позиция, която той е заел и е отрекъл авторството на деянието. Последното, като израз на правото му на защита не може да се цени в негова вреда, но от това не следват и положителни факти от значение за размера на наказанието. Законосъобразно са отчетени смекчаващите обстоятелства, в категорията на която са причислени младата възраст на дееца по време на извършване на деянието и тежкото материално положение, в което се е намирал към процесния период. Отчетените смекчаващи обстоятелства правилно са преценени с относително ниска тежест при определяне на наказанието на подсъдимия, но видно от определения размер, с една година и шест месеца под максимума / преди редукцията / са намерили своето място при определяне на тежестта на съответната санкция. В заключение, обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия са правилно определени и оценени от контролираните инстанции. Наложеното на подсъдимия А. наказание, законосъобразно е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като справедливо е отмерено в размер на девет години лишаване от свобода, след редукцията с една трета на определеното по реда на чл.54 от НК наказание от тринадесет години и девет месеца, и е съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца. Както правилно са посочили контролираните инстанции, деецът многократно е бил подложен на наказателна принуда, но без успешен резултат, поради което за постигане целите на наказанието спрямо него е необходимо налагане на адекватна по тежест санкция, която да изиграе поправителния и възпитателен ефект, който предишните осъждания не са постигнали ефективно. С оглед изложеното, касационната жалба на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното решение, да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/ 02.12.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 489/2019 г., по описа на Апелативен съд-Пловдив, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: