Р Е Ш Е Н И Е № 89 Гр. София, 23.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.236/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №5/09.02.18 г., постановена от ОС-София /СОС/, НО, 6 състав, по Н.Д.376/16 г., подсъдимият К. К. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.115 вр.чл.18,ал.1,пр.2 НК и вр. чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Той е осъден да заплати на конституирания граждански ищец А. И. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., считано от 13.07.13 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 50 000 лв.искът е отхвърлен като неоснователен. Тази присъда е потвърдена с решение №420/01.11.18 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.661/18 г. /делото е образувано по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец К., както и по такава на защитника на подсъдимия/. Срещу решението са постъпили две отделни жалби от дееца- чрез неговия упълномощен и чрез назначения в хода на делото резервен защитник. Релевирани са трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на дееца; или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд; или изменение на решението с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или налагане на по-леко наказание. Постъпила е жалба и от частния обвинител и граждански ищец чрез неговия повереник, с развити съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК /все по повод наложеното наказание/ и несъответствие на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, ако се счете за основателно възражението по чл.348 НПК; или пък изменение на решението с увеличаване на дължимото обезщетение до пълния претендиран размер от 50 000 лв. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият редовно призован,не се явява. Упълномощеният от него защитник /различен от изготвилия касационната жалба/ настоява за наличие на отменително основание от категорията на абсолютните, а именно-липса на мотиви на обжалваното решение. В този смисъл иска актът на САС да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поначало заявява,че поддържа и възраженията по касационните жалби. Моли същевременно тази на частния обвинител и граждански ищец да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява. Неговият повереник поддържа касационната жалба с отразените доводи, като прави уточнение, че предвид необходимостта от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в случай,че се установи, че наложеното наказание на К. е явно несправедливо и се налага увеличаване, каквото е искането по жалбата, последното не се поддържа. Моли се в наказателно-осъдителната част решението да бъде оставено в сила, както и за негова корекция единствено в гражданско-осъдителната част чрез увеличаване на присъденото обезщетение. Счита обжалването на подсъдимия за неоснователно. Представителят на ВКП намира,че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите с отразените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ: Изготвената от резервния защитник жалба съдържа възражения,които изцяло касаят необоснованост на обжалваното решение. Видно от разпоредбата на чл.348 НПК същата не е касационно основание /поне при липсата на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Затова доводите не подлежат на разглеждане от ВКС,който е съд по правото. Казаното се отнася и до доводи, релевирани в жалбата, изготвена от упълномощения защитник, охарактеризирани като непълнота и противоречивост на доказателствата, рефлектиращи върху извода за установено авторство на деянието. Липсва възможност да се приеме обсъждане на тези обстоятелства на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения. Не присъства генерирана активност на страните за събиране на нови относими и задължителни доказателствени материали, отказани от съда, нито пък служебна преценка на последния за необходимост или не от такива. Противоречивите доказателства от своя страна са подробно обсъдени от САС. На следващо място трябва да се отбележи, че претендираното и в двете писмени жалби от името на подсъдимия искане за оправдаването му, би било допустимо единствено, ако приетата от въззивната инстанция фактология не би била престъпна. В такъв случай би могла да се приложи разпоредбата на чл.354, ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Простият прочит на ревизирания съдебен акт обаче категорично установява, че въз основа на третираните доказателствени материали са изведени фактически положения, които несъмнено следва да бъдат субсумирани под състав на престъпление против личността. В този смисъл искането за оправдаване и съдържанието на възведените процесуални доводи, годни за обсъждане, може да бъде разчетено като такова за преоценка на доказателствената съвкупност. Което е недопустимо при настоящото първо разглеждане на делото пред ВКС и по същество обуславя произнасяне по необоснованост. Преди да се пристъпи към конкретно разглеждане на възраженията на защитата, отразени в писмената жалба, които могат да бъдат подведени под някое касационно основание, трябва да се отговори на прокараната в открито съдебно заседание пред ВКС позиция на явилия се защитник на касатора, според когото е налично нарушение на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Същото,ако се намери за налично, както е известно и както се набляга от самата защита, неминуемо би довело до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така,защото липсата на мотиви означава, че няма валидно решение, което да бъде разглеждано. В такъв смисъл би се явило безпредметно и всякакво обсъждане на възражения срещу конкретни процедурни недъзи на доказателствената оценка и извеждането на фактологията и приложението на правото в тази връзка. ВКС безапелационно не може да се солидаризира с лансираната теза. Обжалваното решение отговаря на правилата за изготвяне на такова-чл.339,ал.2 НПК. САС е направил не само пълен въззивен преглед на атакуваната пред него присъда на СОС, но е отговорил и на всички релевантни доводи, изразени от страните пред него /липса на подобно поведение е спомената и в жалбата, изготвена от упълномощен защитник/. Макар и да е препращал към мотивацията на акта на долустепенния съд, това е допустимо,доколкото предмет на ревизия е било именно решението и доколкото самите въззивници са поставяли въпроси по повод недоволството си от него. Наред с казаното, апелативната инстанция е отразила и достатъчно мотиви относно приетото от нея по доказателствата, обусловените въз основа на тях факти и правната преценка на последните /стр.10 гръб и стр.11 от решението специално що се касае за правната страна и оплакването, релевирано пред ВКС, че липсва мотивировка за квалификацията като опит за убийство/. Съвсем отделен е въпросът, че изписаните съображения не се схождат с позицията,заета от подсъдимия и неговата защита. Не може да се изведе обаче липса на мотиви, още по-малко до степен, че съдебната воля да е дотолкова неясна и непълна, че да не способства да се разбере защо съдебният състав е застъпил съответните постановки и как страната адекватно да им се противопостави. Що се касае до възможните за обсъждане доводи, които са поставени пред ВКС в самата жалба, този съд се налага да отрази следното: Първо, въззивната инстанция е осъществила подробен преглед на доказателствения материал, опирайки се и на добрата процесуална дейност на СОС. Отразени са съображения на информацията от кои източници се дава вяра,в коя част /ако е отчасти/ и защо. Действително, не е коментирано сбиване между брата на пострадалия и подсъдимия пред дискотеката /както и на други лица/, но то е защото не е прието категорично наличие на такова, а на възникнал конфликт между мъжете, който към процесния момент на причиняване на увреждането на А. К. вече е било преустановено. Второ, поначало не е имало спор,че братята К. са били сериозно повлияни от изпития от тях алкохол. Това обаче важи и за голяма част от другите присъстващи на място младежи-свидетели, не можещи да възпроизведат качествено възприятията си за случилото се. Няма доказателствена основа, на която да се стъпи, за да се изведе целеният от защитата извод, че пияното състояние така се е отразило на потърпевшия и на неговия брат, че показанията на тези мъже относно човека,намушкал А. и начина, по който това е станало, са некредибилни. Трето, САС е преценил показанията на свидетелите Я. и К. относно това кой им е казал,че А. К. е наранен от подсъдимия. Тук трябва да се направи уточнение, че изявленията на тези лица,дадени на досъдебното производство, са присъединени в обсъждания аспект с надлежната процесуална техника на чл.281 НПК. САС наистина е приел стабилност и пълна яснота на показанията, извеждащи заключение, че К. е извършител на деянието. Заявеното пред СОС установява по-скоро колебливост, на която по същество се настоява в жалбата на подсъдимия. Но по-важно е, че авторството на деянието не е изведено единствено на основание на обсъжданите показания, а те са съотнесени към останалия доказателствен материал. Четвърто, пред ВКС са предложени за пореден път възражения относно неправилност на приетата от решаващите съдилища правна квалификация на стореното от дееца. Както вече бе уточнено, този съд не може да сподели липса на мотиви в атакувания съдебен акт по приложението на правото, нито пък има какво да добави към казаното в решението. Безпределно ясна е тезата на САС защо охарактеризира поведението на К. като престъпление по чл.115 НК, а не като такова за нанасяне на телесна повреда. Обсъдено е наличието на умисъл да се причини смърт- посредством думи и дела. С викове за убиване, касаторът е нанесъл един единствен силен удар в корема на пострадалия /орган,в който се нахождат множество жизненоважни системи, добре кръвоснабден/ с нож- оръжие, годно да причини смърт. Както правилно е отбелязано в мотивите, умисълът се извежда не от броя на ударите, а от тяхната локализация и сила и средството,с което това е сторено. П., на фона на казаното липсват предпоставки за преквалификация на извършеното от подсъдимия, в каквато връзка да се обмисля нарушение на материалния закон от една страна, а от друга- намаляване на наложеното наказание. Освен това в касационната жалба липсва конкретика за определяне на по-леко наказание и в границите на приетата квалификация /доколкото въобще е отправено такова искане/, поради което тази инстанция е изправена пред невъзможност да обсъжда основанието по чл.348, ал.1,т.3 НПК. ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ: Както вече бе заявено, изразената в открито съдебно заседание пред ВКС позиция на повереника на частния обвинител, е,че желае решението в наказателно-осъдителната част да бъде оставено в сила. Ето защо, а и предвид изразените по-горе съображения по отношение на наложеното на К. наказание, ВКС не намира необходимост да се разпростира задълбочено по повдигнатия проблем. Само желае да отбележи, че макар и престъплението да е спряло в стадия на довършен опит /така е прието в обстоятелствената част на обвинителния инструмент, и в актовете на долустепенните съдилища/, наказанието на дееца не е наложено във връзка с разпоредбата на чл.58 вр.чл.55 НК, а във връзка с чл.55 НК. Такива по същество са аргументите и на въззивната инстанция, макар и тя действително да е споменала и възможност за реализиране на наказанието на плоскостта на чл.58,б.А вр.чл.55 НК. Ето защо няма нужда да се разисква надълго и нашироко недовършеността на престъплението /а не на опита,както е отразено в касационната жалба/ и определяне на дължимата санкция в този контекст. Впрочем, в самата жалба е признато, че наказанието е наложено при прилагане разпоредбата на чл.55 НК. В този смисъл има посветени разсъждения доколко продължителността на наказателното производство покрива стандарта за разглеждане на делото в разумен срок. Изведено е заключение, че срокът не е дълготраен, поради което да бъде счетен за изключително смекчаващо обстоятелство. Прочитът на мотивите в третирания аспект установява,че съдът е имал предвид безпричинното забавяне на започване на наказателно производство за причинената на пострадалия повреда /квалифицирана в крайна сметка като опит за убийство/, а не самото такова след неговото активиране. И това е вярно! ВКС не може да не се солидаризира с прокараната в жалбата на частния обвинител теза,че пострадалият А. К. не е участвал в никакъв предходен конфликт с подсъдимия процесната нощ и поведението му не е предизвикало агресията на К.. Затова,освен че не се пристъпва към разглеждане на приложението на различно материално право от една страна /например за наличие на чл.118 НК/, обсъжданото обстоятелство от друга страна не може да се счете за дотолкова доминиращо, че да повлияе върху становище за явна несправедливост на наложеното наказание в рамките на чл.55 НК; или за нарушение на материалния закон въобще с прилагане на тази норма при индивидуализацията на наказанието. Що се касае до присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ВКС счита,че то е справедливо отмерено. Решаващата втора инстанция е взела отношение по обстоятелствата, ценими на плоскостта на определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Оценени са значителните по обем и интензитет вреди, мястото на тяхното нанасяне, възстановяването на потърпевшия и причинените му в тази връзка физически и психически дискомфорт, включително и шокът, изпитан от внезапното спрямо него нападение. Единственото обстоятелство, което остава да бъде премислено, касае повторната оперативна интервенция на А. К. няколко години след деянието по повод образувана херния. Както правилно е отбелязано в жалбата, СОС е приел, че тази операция не е в причинно-следствена връзка с причиненото намушкване. САС от своя страна основателно е отхвърлил такъв извод, залагайки на доказателствата в посока,че е налице връзка. Изрично е отбелязано, че след първата животоспасяваща операция на А. К. той не е бил стриктен в следване на предписанията за пълноценно, доколкото е възможно, възстановяване. Именно това е допринесло за образуване на хернията и необходимостта от повторна оперативна интервенция /стр.13 от решението, абзац 2/. Следователно,няма как коментираният факт да стане основа за размишления относно необходимост от увеличаване на присъденото обезщетение до максималния предявен размер от 50 000 лв. С оглед изложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №420/01.11.18 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.661/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/