5 5 Решение по т. д. № 1069/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 1069/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №93 София,12.11.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1069 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 1345/25.07.2011 г. по гр. д. № 339/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 26.03.2010 година по т. д. № 1776/2004 г. на Софийски градски съд и са оставени без разглеждане, като недопустими поради липса на правен интерес, предявените от жалбоподателя срещу [фирма] и [фирма], искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за обявяване за нищожно на извършеното от първия ответник в полза на втория джиро на 27.10.2004 г. върху алонж към временно удостоверение № 1 за 54 540 бр. акции от капитала на [фирма], [населено място], на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие със закона, липса на съгласие и невъзможен предмет. В касационната жалба се инвокират оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, подробно обосновани с аргументи, свързани с правния интерес на ищеца и дадените разрешения от съдебната практика.Твърди се, че съдът е допуснал смесване между съдържанието на понятието правен интерес, като предпоставка за допустимост на съдебното производство по установителния иск с оглед ясно определен предмет на делото и последваща /извънпроцесуална/ цел на провеждане на съдебното производство, като преценявайки последното, въззивният съд се е занимал с неговата целесъобразност и напълно е неглижирал непосредственото основание и цел на производството. Ответникът [фирма] в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуалния си пълномощник адв. Й. Й. излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът [фирма] не заявява становище. С определение № 315/17.05.2012 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във вр. с чл. 26 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предявените обективно съединени установителни искове от жалбоподателя срещу [фирма] и [фирма] за прогласяване нищожността на процесното джиро от 27.10.2004 г. върху алонж към временно удостоверение № 1 за 54 540 бр. акции от капитала на [фирма] са недопустими, поради отсъствие на правен интерес - абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки установителен иск. В тази връзка, решаващият съд е счел, че с оглед заявения правен интерес и предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо следва, че прогласяването нищожността на джирото не би имало обвързваща сила спрямо последния джиратар и не би довело до целения от ищеца резултат - елиминиране на последния като титуляр на процесното временно удостоверение. Същевременно, според мотивите на въззивния съд, установяването на твърдените от ищеца членствени акционерни права и тяхната противопоставимост на последния приобретател на акциите, чрез установяване прекъснатост на джирата, би довело до резултат само в инициирано производство по атакуване на всички джира. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това и последният, като абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните следва да бъде изрично доказан от ищеца. Правният интерес на ищеца в исковата молба е бил обоснован с оспорване на валидността на джиро, довело и до замяна на заложния кредитор, чиито заложен длъжник е ищеца или до промяна в собствеността на временното удостоверение, като ценна книга. Страната се е опитвала със сила на пресъдено нещо да отрече действието на тази сделка, тъй като е засегнато правното му положение на заложен длъжник, създадена е за него правна несигурност, поради смущаване на твърдяно субективно право. В случая, ищецът е предявил иска срещу страните по тази сделка и е мотивирал кое смущава неговото субективно право и какъв е интересът му от отричане действието на посочената сделка. Диспозитивното начало в процеса предоставя свобода на преценка на ищеца да определи предмета на делото и страните, като не е изключено между едни и същи страни да е възможно да има множество правоотношения, което не означава, че този, които търси правна защита е задължен да я изчерпи в рамките на едно съдебно производство, т. е. въвеждайки основания по отношение на всички правоотношения в рамките на този процес. В разглежданата хипотеза става дума за множество различни, сложни по своя характер правоотношения между страните, за предхождаща приватизационна процедура по продажба на акции, за промяна в характера и вида на акциите и за значението на вписването в [фирма] при безналични акции, за приложимост на закон, относим към заложното право, както и за последващи сделки с тези акции и за обема на прехвърлените права. Не без значение е и факта, че по оспореното джиро страни в правоотношението са тези, които са конституирани в процеса, а и самостоятелния характер на това правоотношение по прехвърляне на заложни права не налага разширяване на предмета на делото, нито включване на други участници. Или съдът е следвало, преценявайки конкретно въведените твърдения от ищеца, свързани с правния му интерес от търсената защита, да съобрази, че е въвел твърдение за съществуването на правна сделка между ответниците - договор за цесия, че в изпълнение на задълженията по този договор банката е извършила и джиро, чиято валидност е оспорена, както и факта, че предмет на сделката е или заложното право или собствеността върху акциите. От значимост е и твърдението, че акциите са собственост на ищеца, в качеството му на заложен длъжник, т. е. неговите права пряко са засегнати, както от промяната на заложния кредитор, ако се установи, че джирото има такова съдържание, така и от евентуална промяната на тяхната собственост. Не на последно място е следвало да се съобрази и обстоятелството, че е налице оспорване от страна на ответниците на заявената с исковата молба правна теза, тъй като ответниците отричат субективно право на ищеца върху временно удостоверение и качеството му на заложен длъжник по отношение на банката. В своята практика, постановена както по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, така и по чл. 124 ГПК, цитирана в определението по допускане на касационно обжалване е прието, че е достатъчен и евентуален интерес, както и възможност правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаване на подобен иск, което би обосновало правния му интерес и съответно допустимостта на иска. В изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 7 ГПК съдът е следвало да се ограничи в рамките, които страната е поставила и анализирайки понятието правен интерес, като предпоставка за допустимост на установителния иск, коментирайки конкретните и непосредствени цели на ищеца, последователно поддържани от него в хода на съдебното производството. Като субективно е преценявал и целесъобразността на търсената от ищеца защита, приемайки че за него отсъства правен интерес от провеждане на исковете, решаващият съд е накърнил и правото му на избор на правна защита, съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК /решение, постановено по чл. 290 ГПК - № 458/29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009г. ВКС, ГК/. По изложените съображения и на основание чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане по съществото на спора, предвид съдържащите се в обжалваното въззивно решение съображения по допустимостта на исковете. Касаторът чрез процесуалния си представител адв. А. е поискал присъждане на деловодни разноски за касационното производство в размер на внесената държавна такса от 1121 лв., но предвид крайния правен резултат по делото и процесуалното правило на чл. 294, ал. 2 ГПК същите не следва да му бъдат присъдени с решението по настоящото дело, а следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното, на основание чл. 293 ал.3 във вр. с ал.2 пр. второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1345/25.07.2011 г. по гр. д. № 339/2011г. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: