Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

София 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди дванадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 2891 по описа за 2016 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от МВ ”Професионал”ЕООД /в несъстоятелност / и Н. Г. Г. чрез пълномощник адв. В. М. против определение № 73 от 18.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 1635/28.12.15 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 975/14 г., за оставяне без уважение искането им за освобождаване от внасянето на държавна такса.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт поради незаконосъобразност и нарушаване на основните принципи на правото на ЕС, включително несъобразяване с практиката на СЕС по прилагане на чл. 4, пар. 4 ДЕС. Считат, че независимо, че в националното ни законодателство да не е уреден способ за освобождаване на юридически лица от държавни такси и разноски, по силата на принципа за ефективна правна защита на разпоредбата на чл. 47 от Хартата и на задължителната практика на СЕС, обективирана в Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г., първоинстанционният и второстепенният съд са били длъжни да приложат по аналогия чл. 83, ал. 2 ГПК и да разгледат искането на дружеството за освобождаване от разноски, като е следвало да преценят финансовата възможност на дружеството да си набави необходимите средства за реализиране на правото да търси обезщетение за допуснатото нарушение на правото на ЕС. В изложението по чл. 278, ал. 4 вр чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се извежда въпросът за приложимостта на процесуалните правила на ЗОДОВ, включително и на нормите, определящи размера на държавната такса в производството по ЗОДОВ, към исковете за обезщетение за вредите, причинени от публични институции в резултат на нарушаване на правото на ЕС. Навежда се специалното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С определение № 355/12.07.2016 г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз". С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено искането за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос. Основанието за отклоняване е обосновано с това, че в хода на разглеждането на тълкувателното дело, в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. е обнародван ЗИД на ЗОДОВ, като с новоприетата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. С оглед на изложеното e налице основанието по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на настоящото производство.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Производството пред Русенския окръжен съд по гр.д. № 975/2014 г. е образувано по исковата молба на настоящите касатори срещу Народното събрание на РБългария, НАП и Върховен административен съд, на основание чл. 4, пар. 3 ДЕС за заплащане солидарно на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на доставка по договор за финансов лизинг от м. март 2008 г./ т. IV от исковата молба и т. V от исковата молба/, по размери уточнени в молба от 26.10.2015 г., както следва: 60 000 лв. в полза на Н. Г. Г. и 400 000 лв. в полза на дружеството. С определения от 02.11.2015 г. и 07.12.2015 г. по гр. д. № 5944/2018 г. Русенския окръжен съд е приел, че исковете за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Европейския съюз подлежат на разглеждане по общия ред, а не по реда на ЗОДОВ и респективно ищците дължат държавна такса в размер на 4 % върху цената на исковете. Оставил е без движение исковата молба с указание за внасянето й, съответно: 2400 лв. за Н. Г. и 16 000лв. за Професионал”ЕООД /в несъстоятелност /. В срока за изпълнение на тези указания ищците са поискали освобождаване от заплащане на държавна такса поради наличие на „изключителни обстоятелства“. С определение № 1635/28.12.2015 г., Русенският окръжен съд е отхвърлил искането им като неоснователно и е отказал освобождаването им от държавна такса, както и за изменение на разпореждането за определяне на дължимата държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне.
Приетото от съда е в противоречие с мотивите на определение от 10.12.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС, както и на установената практика на ВКС /определение № 496/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 4049/2020 г., ІІІ г. о., определение № 129/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4171/2019 г., IV г. о., определение № 507/30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3079/2020 г., IV г. о. и др./, която настоящият състав споделя.
В цитираните съдебни актове на ВКС е прието, че реализирането на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, произтекли от неспазване на правото на ЕС и по исковете, заведени преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94/2019 г., следва да се осъществява по реда на ЗОДОВ. Този извод е изведен при съобразяване на практиката на Съда на Европейския съюз /вж. - Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C-9/90, § 42-43; както и решение от 04.10.2018 г. по дело С-517/16 и др./, според която, макар да е в правомощията на всяка държава членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право /принцип на равностойност/, и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение /принцип на ефективност/. Изследвайки и сравнявайки общия процесуален ред за реализиране на деликтната отговорност на държавата и институции по чл. 45 и сл. ЗЗД и специалния ред по ЗОДОВ, регламентиращ обективната отговорност на държавата /каквато е по характер и извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, § 3 ДЕС/, в цитираните по-горе актове на ВКС е прието, че процесуалният ред по ЗОДОВ съставлява ред, предвиден за "подобни искове" по националното право, че този ред не е по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи националното право, с което е спазен принципа на равностойността, както и че използването му удовлетворява, произтичащото от принципа на ефективността изискване, редът да не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС, респ. получаването на обезщетение /с оглед уредбата, касаеща таксите и разноските по чл. 9 а ЗОДОВ, имаща за цел да улесни достъпа до правосъдие/.
С приетата и обнародвана в Държавен вестник бр. 94 от 2019 г. разпоредба на чл. 2 в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9 а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2 а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковите молби, подадени преди измененията в закона.
В случая, искът по чл. 4, § 3 ДЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на общностното право, причинени от държавата и институции, е предявен на 16.10.2016 г. - преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.). С оглед отговора на правния въпрос, за предявяването на такъв вид искове се внася проста държавна такса по чл. 2 а от Тарифата. Поради което указанията на съда за внасяне на държавна такса в размера на 4% върху цената на исковете са били неправилни, от където следва й, че въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от внасянето на държавна такса, е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 2891/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 73 от 18.02.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 82/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 73 от 18.02.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 82/2016 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него определение №1635/28.12.15 г. по гр.д. № 975/14 г. по описа на Русенския окръжен съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса.
Връща делото на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.