Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 20.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 12.12. 2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 985 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. П. М. и Д. К. Б., двамата от [населено място], против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1766 от 19.08.2016 г., по т.д.№ 2230/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7553/05.11.2015 г., по гр.д.№ 12152/2014 г., в частта му за отхвърляне на предявения от настоящите касатори, като ищци, срещу [фирма] субективно съединен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.2 ГПК за сумата 195 425 евро, с левова равностойност 382 218.98 лв. – главница и за законната лихва върху главница от 300 000 евро, с левова равностойност 586 749 лв., считано от 15. 06.2012 г. до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се на законовото правило на чл.76 ЗЗД касаторите основно възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че извършеното в производството по несъстоятелност срещу длъжника – кредитополучател, частично погасяване на задължението му спрямо [фирма], проявява своя погасителен ефект по отношение пълните размери на предявените от кредитора и приети от синдика вземания, а не само към тези, които са били съдебно заявени по реда на чл.417 ГПК и са предмет на индивидуалното принудително изпълнение спрямо тях. Застъпваната в тази вр. теза е, че всички извършени плащания, водещи до погасяване на вземанията, дори частично в рамките на производството по несъстоятелност спрямо един от съдлъжниците, следва да се считат и плащания, послужили за пълно погасяване на вземанията по висящото изпълнително производство, образувано по отношение на солидарните длъжници и спряно на основание чл.638, ал.1 ГПК, щом го покриват по размер. Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 469 от 20. 07. 2017 г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: ”Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл.638, ал.1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден ?” Ответникът по касационната жалба [фирма] възразява и срещу основателността на поддържаните касационни основания, излагайки подробни писмени съображения, поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Ал.К.. Третото лице помагач Р. В. М., при участието на което е постановено обжалваното решение, не заявява становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд, въз основа на самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, е приел за основан на закона извода на първостепенния съд, че във всички случаи извършеното частично плащане, въз основа на одобрена частична сметка за разпределение в образуваното спрямо солидарния длъжник [фирма] /н/ производството по несъстоятелност, се отнася към общия размер на задължението, а не само към отделната му съдебно предявена част, по образуваното и спряно на основание чл.638, ал.1 ТЗ изпълнително производство, по изп.д.№ 20127560400671, по описа на ЧСИ № 756 на КЧСИ. Изложени са съображения, че с частично предявяване на вземането си кредиторът изразява и готовност да приеме частично удовлетворяване, в отклонение от общото правило на чл.66 ЗЗД, поради което извършеното в отговор на същото частично плащане от страна на длъжника може да бъде прието за погасяващо само съдебно заявената част от вземането, каквато е застъпваната от ищците теза, но само ако плащането е извършено именно от длъжника, спрямо който частичната претенция е била насочена и по недвусмислен начин е изрично предназначено за погасяване на тази частична претенция. Обстоятелството, че в случая плащането безспорно е осъществено от кредитополучателя - съдлъжник, а не от ищците – солидарни длъжници и не за погасяване на заявената част от вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3657/2012 г. на ПРС, а за частично погасяване на предявените в пълния им размер в производството по несъстоятелност кредиторови вземания, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт означава,че тези погашения съответно на акцесорните и главни вземания, на осн. чл.123, ал.1 ЗЗД ползват и ищците, но само във вр. с отговорността им за пълния размер на кредиторовите вземания, а не във вр. с частично заявената по съдебен ред претенция.Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според състава на Софийски апелативен съд, е и настъпилата промяна във волята на кредитора, предхождаща погасяването на частично заявената в заповедното производство главница и изразена чрез предявяване пълния размер на вземането му в последващото го производство по несъстоятелност спрямо един от солидарните длъжници. С оглед възприетото разрешение, като лишена от основание в закона е преценена тезата на ищците, според която приложимостта на общото правило на чл.76, ал.1 ЗЗД налага да се приеме, че частта от полученото от кредитора плащане погасява най - напред съдебно предявената част от вземането за главница, като по - обременителна от непредявената, за която ответната Банка е загубил възможност за съдебна защита срещу поръчителите солидарни длъжници, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Аргументите за неприложимост на правилото на чл.147, ал.1 ГПК, изключващо предявената част от дълга да се презюмира за по- обременителна по см. на чл.76, ал.1ЗЗД, въззивната инстанция е аргументирала с изрично постигнато между страните съгласие, обективирано в сключен помежду им анекс от 25.06.2010 г., с който солидарната отговорност на ищците на поръчители е заменен със солидарната им отговорност на съдлъжници, встъпили в дълга на кредитополучателя по см. на чл.101 ЗЗД. І. По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: Пасивната солидарност, по своята правна същност, е вид лично обезпечение. Според общото правило на чл.122, ал.1 ЗЗД при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението и от всеки съдлъжник. Особеност на пасивната солидарност е единството на предмета на престацията, а това означава, че предметът на задължение на солидарните длъжници е един и същ. Поради това всеки от солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е задължил. Израз на установеното с чл.122, ал.1 ЗЗД абсолютно действие на солидарността, е и правото на кредитора, получил само част от дължимата престация от един от солидарните длъжници, да търси разликата от останалите солидарни длъжници – доброволно или по пътя на принудителното изпълнение. Кредиторът има самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то обуславя правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници - обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му удовлетворяване.Затова и според трайно непротиворечивата практика на ВКС в хипотезата на частично изпълнение от един съдлъжник, кредиторът има право на защита за неизпълнената част от останалите. Следователно при частична или пълна неплатежоспособност на един от солидарните длъжници, последиците от това обективно негово състояние, не могат да останат в тежест на кредитора, комуто нито възражения за разделност на дълга, нито за реда, по който съдлъжниците са се задължили са му противопоставими. От обезпечителната същност на пасивната солидарност следва, че тези последици, по силата на чл. 127, ал.2, изр.2 ЗЗД, се разпределят и понасят от всички останалите платежоспособни съдлъжници пропорционално на дела им, който обхващащ не само главница, но и съответна част от всички акцесорни вземания - лихви и разноски. Що се касае до въпроса за възможността за разликата до пълния размер на заявеното от кредитор вземане в производството по несъстоятелност срещу един от солидарните длъжници, да бъде ангажирана отговорността на останалите съдлъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден, косвен отговор е даден с решение № 86 от 14.08.2014г., по гр.д.№ 6766/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, който настоящият съдебен състав изцяло споделя. Според възприетото разрешение създадената с действащия ГПК законова възможност за предявяване на част от кредиторовото вземане в заповедното производство, не съставлява процесуална пречка впоследствие по исков ред да бъде предявено цялото вземане. С предявяване на иска за цялото вземане, ако длъжникът не е предложил или извършил плащане на посочената от кредитора част, всъщност последният оттегля изявлението си, че е готов да приеме частично изпълнение. Поради това и в задължение на решаващия съд, в сочената хипотеза, е да отчете всички извършени плащания в образувания изпълнителен процес по издадения изпълнителен лист и извън него. За да се отнесе, обаче, конкретното извършено частично погасяване на дълга към точно определена част на задължението, вкл. когато същата е предмет на предприето индивидуално принудително изпълнение спрямо друг солидарен длъжник, е необходимо или тази част от вземането да е индивидуализирана по начин, че удовлетворяването на кредитора непосредствено да се свързва нея, или от акта на удовлетворяване да следва, че е изрично относим за същата, в който см. е и отговорът на поставения правен въпрос. Несъмнено е, че в производството по несъстоятелност общите правила на чл.76 ЗЗД търпят промяна и са съответно приложими т.е., доколкото не противоречат на изрично определения в чл.722 ТЗ реда, по който законодателят е определил да се извършва плащането, независимо от предпочитанията на длъжника. ІІ. По правилността на обжалваното решение: С оглед дадения отговор следва да се приеме, че въззивното решение допустимо и валидно, е и правилно. Безспорно установено е в процеса, че касаторите К. П. М. и Д. К. Б., по силата на анекс от 25. 06.2010 г., неразделна част от процесния договор за инвестиционен кредит № 1696 / 2007 г., са встъпили по см. на чл.101 ЗЗД, в дълга на кредитополучателя [фирма], като солидарни длъжници. Съобразявайки това обстоятелство и по съществото на спора, решаващият състав на Софийски апелативен съд законосъобразно е счел, че извършеното погасяване на дълга спрямо „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД в образуваното по отношение на кредитополучателя - длъжник производство по несъстоятелност в размер на сумата 2 175 201. 00 лв. е частично и се отнася към общия размер на заявеното и изцяло приетото кредиторово вземане от 2 788 995.14 лв., за което всеки един от солидарните длъжници отговаря, а не само към съдебно предявената негова част от 300 000 евро, предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 3657/ 2012 г. на ПРС и предявени по и.д.№ 20127560400671 на ЧСИ с рег.№ 756 на КЧСИ. Не съществува спор между страните по делото, че частично присъдената главница по процесната заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, е превалутирана от кредитора на 14.08.2013 г. в левовата и равностойност от 5 86 749 лв., както и че законната лихва за периода от датата на подаденото заявление 15.06.2012 г. до датата на извършеното частично погасяване на дълга – 21.05.2014 г., възлиза по заключението на неоспорената и приета съдебно –счетоводната експертиза, на сумата 117 942.50 лв.. Видно от ангажираните по делото доказателства извършеното частично удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност на [фирма] / н/ със сумата 2 175 201.00 лева, в съответствие с одобрената частична сметка за разпределение на синдика, с която до размера на сумата 1 469 658.86 лв. безспорно е погасена дължимата главница е общо, а не индивидуализирано по начин, който с оглед специфичността си би могъл да се свърже с частта на съдебно предявеното вземане, предмет на предприетото принудително изпълнение по и.д. № 20127560400671 на ЧСИ с рег.№ 756 на КЧСИ, за което доказателствената тежест е на ответниците. Съобразени така установените факти, както и обстоятелството, че след заявяване на част от вземането си в заповедното производство по ч. гр.д. № 3657/2012 г. на ПРС, [фирма], е предявила цялото си вземане, произтичащо от процесния договор за инвестиционен кредит в производството по несъстоятелност спрямо съдлъжника –кредитополучател [фирма]/н/ и същото е изцяло прието и включено в одобрения списък на приетите вземания, обосновава правен извод, че кредиторът всъщност е оттеглил изявлението си за готовност да приеме частично изпълнение. Затова, при липсата на извършени до този момент -21.05.2014г. плащания, вземането правилно е възприето за предявено в пълния му размер – главница, лихви и разноски и направените погашения са преценявани с оглед на същия този размер. В съгласие със закона е и изводът на въззивния съд, че доколкото в разглежданата хипотеза общото правило на чл.76, ал.1 ЗЗД е въобще неприложимо, то частичното удовлетворяване на кредитора, осъществено в производството по несъстоятелност спрямо един от солидарните длъжници е и неотносимо към частта от вземането, предмет на предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо останалите солидарни длъжници, като най - обременително по см. на горепосочената разпоредба. Освен, че въпросът дали конкретно задължение е най- обременително е фактически и подлежи на пълно и главно доказване от длъжника, то при изричната разпоредба на чл.722 ТЗ, с която законодателят е установил специален ред за плащане в производството по несъстоятелност, изключва съществуването на процесуална възможност за настъпване погасителния ефект на изпълнението по предпочитание на длъжника по общото правило на чл. 76, ал.1 ЗЗД. Отделен в тази вр. остава и въпросът, че въззивният съд, явно съобразявайки вида на приетото вземане и неговия ред е приложил съответно установената в чл.76, ал.2 ЗЗД последователност на погашението, на която касаторите също са се позовавали. Следователно, като е счел, че извършеното в хода на производството по несъстоятелност спрямо съдлъжника - кредитополучател [фирма] / н/ частично погасяване на вземането на кредитодателя „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ” АД, заявено и прието в пълния му размер има погасителен ефект за общия размер на дълга, за който останалите солидарни длъжници са се задължили, но не и за конкретно определена негова част, каквато е съдебно предявената, предмет на индивидуално принудително изпълнение по изп.д.№ 20127560400671 на ЧСИ с рег.№ 756 на КЧСИ, образувано срещу настоящите касатори, като солидарни длъжници, Софийски апелативен съд правилно е приложил закона и е постановил обжалвания съдебен акт при отсъствие на поддържаните с касационната жалба пороци за неговата неправилност. Що се касае до конкретните суми, формиращи остатъка на непогасената част от процесното вземане, то въззивният съд изцяло е съобразил с прието от него заключение на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводната експертиза, което не е оспорено и от страните. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че на осн. чл.293, ал.1 ГПК следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. При този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски за касационното производство, възлизащи на сумата 5 400 лв. – реално заплатено на АД ”Г., Т. и Ко” и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съгласно приложените и неоспорени от насрещната страна писмени доказателства: заверено от страната копие на данъчна фактура № [ЕГН]/26.10.17 г. на [фирма] и извлечение за движения по банкова с/ка №…….7101 на АД „ГТКо –лева BGN/. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1766 от 19.08.2016 г., по т.д.№ 2230/2016 г., по описа на с.с. ОСЪЖДА К. П. М. и Д. К. Б., двамата от [населено място], да заплатят общо на [фирма], гр.София сумата 5 400 лв./ пет хиляди и четиристотин лева/, деловодни разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: