Р Е Ш Е Н И Е № 496 София, 20.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и девети октомври..... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 438 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на С. апелативна прокуратура срещу решение № 67/ 29.05.2010 г. по внохд № 062/ 2010 г. на Софийския апелативен съд. Сочат се допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен. Защитата на подсъдимия счита, че решението е правилно и законосъобразно. Не са събрани доказателства за виновно поведение на подсъдимия, а доводите в протеста са формални. Моли протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С решението е потвърдена изцяло присъда № 12/ 09.10.2008 г. по нохд № С20/ 2006 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Ю. Ф. Х. е признат за невинен в това, че за периода 14.11.2003 г.- 28.09.2004 г., при условията на продължавано престъпление и чрез използване на документи с невярно съдържание- банкови гаранции № 7925/28.09.2004 г. на [фирма] клон Х., № 5416/ 30.06.2004 г. и № 1826/ 24.11.2003 г. на [фирма][населено място] получил без правно основание 5600 т. дизелово гориво на стойност 5258400 лв., собственост на ДА”Д. резерв и военно временни запаси” с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 от НК. Основните оплаквания в касационния протест са свързани с начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение по отношение на правно релевантните факти. Те са подкрепени с няколко довода- че подсъдимият е упълномощил св. Ж. да подава молби за издаване на банкови гаранции и следователно е бил запознат с начина на издаване и получаване на неистинските банкови гаранции, че е посещавал офиса на фирмата си, където е представял и получавал документи и следователно той, а не лицето Т. Л. е управлявал фирмата, че от факта на упълномощаването на Л. с права по управлението на фирма “Юна комерс”не може да се прави извод, че горивото не е получено от фирмата, нито че банковите гаранции не са ползвани от името на фирмата. Акцентира се на единствения документ, подписан от подсъдимия и според прокурора това сочи, че обвинението е доказано. Върховният касационен съд намира, че развитите в протеста възражения имат отношение към обосноваността на съдебния акт, която не е касационно основание за проверката му. В същото време, дори и тези доводи сочат, че обвинителната власт настоява съдът да признае виновност на база на предположения. Софийският апелативен съд, по подаден въззивен протест срещу оправдателната присъда, е извършил повторна проверка на събраните по делото доказателства. Анализирал е добросъвестно всички свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства и експертните заключения и след като ги е съпоставил помежду им и е посочил кои и защо кредитира с доверие е изложил виждането си за безспорна установеност на фактите, приети от първата инстанция. Без всякакво съмнение е установил, че пълномощното от 12.11.2003 г., с което фирма “Юна комерс” упълномощава брокера О. Боржуков да я представлява на С. стокова борса и да сключи борсов договор с ДА “ДР и В.” не подписано от подсъдимия. Подсъдимият не е подписал борсовия договор № 1481/14.11.2003 г., нито допълнителното споразумение за удължаване на срока на договора, нито декларацията, че фирмата няма задължения към държавния резерв. В същото време съдът, въз основа на пълномощно от 05.12.2003 г. и от показанията на свидетелите Й., С. и Ж., както и от обясненията на Х. е направил извод, че починалият Т. Л. не само е бил упълномощен, но и фактически е управлявал фирмата на подсъдимия. Това лице е подписало за получател предавателния протокол от 08.12.2003 г. и реално е получило горивото, разбира се от името на “Юна комерс”. Съгласно показанията на св. С., Л. е осигурил сумата от 1068480 лв., преведена по борсовия договор и представляваща заплащане на ДДС върху стойността на горивото. Затова изводът на въззивната инстанция, че от посочените доказателствени източници не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е имал познание за подробностите по сключения договор за доставка на гориво с ДА “ДР и В.” и по неговото изпълнение, тъй като е упълномощил Л. да извършва действия от името на фирмата по този договор почива на вярната им, логична и обективна оценка. Този извод не е компрометиран от показанията на св.Й., че понякога Х. е посещавал офиса, защото и тя е категорична, че Т. Л. е движел делата на фирмата. Декларативно и лишено от фактическо основание е възражението, че след като касаторът е упълномощил св. Ж. да подава молби за издаване на банкови гаранции и да получава такива, то несъмнено е бил запознат с начина на “издаване и получаване на неистински банкови гаранции”. Изводът противоречи на съобщеното от този свидетел и от приложеното пълномощно от 04.02.2004 г., че е бил упълномощен да открие разплащателна сметка на “Юна комерс” в “Х. банк” клон С. в[населено място], включително да подава молби за банкови гаранции и да получава такива, но инкриминираните банкови гаранции не произхождат от тази банкова институция. Твърдението е и логически неиздържано, защото точно непознаването на материята на борсовите и банкови операции е мотивирала касатора да упълномощи Ж., който е работел с различни фирми в тази област. Прави впечатление, че прокуратурата никога не се е ангажирала с установяване на факта, кой е изготвил трите банкови гаранции, квалифицирани от нея като такива с невярно съдържание /а не като неистински- факт, установен от показанията на св. М. и Д. и от графологическите експертизи/, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че те били използвани от подсъдимия. Изпълнявайки задълженията си за разкриване на обективната истина, съдът е положил усилия за изясняване на обстоятелствата по издаването и представянето на процесните банкови гаранции, но след обективния анализ на събраните доказателства е мотивирал извод, че не се установява Х. да ги е представил в ДА “ДР и В.”. Законосъобразно е отказал да формира фактически изводи относно познанието от страна на подсъдимия за издадените неистински банкови гаранции на база показанията на защитения свидетел, тъй като в тях не се съдържа факти в тази посока. Що се отнася до писмото от 25.09.2004 г. до [фирма], което единствено носи подписа на Х., то в по-голяма степен, предвид съдържанието му и датата на изпращането, могат да се правят изводи в полза на подсъдимия, но не и на обвинението. Само това писмено доказателства обаче не е достатъчно за установяване на авторството на деянието, както правилно е приел въззивният съд. Предвид на тези съображения, настоящият касационен състав намери, че решението не страда от процесуални пороци, а вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано при спазване на изискванията по чл.13 и чл.14 от НПК. Установената фактология не дава възможност за еднозначен и непораждащ съмнения извод, че именно подсъдимият Х. е автор на деянието, поради което съдът правилно го е оправдал по повдигнатото обвинение. Протестът на С. апелативна прокуратура е неоснователен. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/ 29.05.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 062/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на председателя на съдебния състав Лиляна Методиева: Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав, че въззивната инстанция е изпълнила задължението си по чл. 13 и чл. 14 НПК и от съвкупната оценка на доказателствата мотивирано е приела, че не е установено авторството на подсъдимия. Считам, че той е направен без да се изчерпат всички способи за доказване и при непълна оценка на събраните доказателства. В съдебно заседание на 4.06.2007 год., при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, участващия по делото прокурор е поискал да се изиска от Н. данъчното досие на фирма [фирма] за да се установи кой я е представлявал в отношенията пред данъчните власти. Изясняването на това обстоятелство е свързано с предмета на доказване, с оглед заявеното от подсъдимия и установеното от разпитаните свидетели, че не само и единствено починалия Т. Л. е извършвал всички действия във връзка с дейността на фирмата, регистрирана на името на подсъдимия. Изясняването на това обстоятелство има значение и с оглед отговора на въпроса дали фирмата реално е извършвала някаква дейност, от която е реализирала доходи и подсъдимия е получавал суми по 500-600лв от починалия Л. и свидетелката Й., или е била създадена единствено с цел получаване на необезпечото гориво и какво е било отношението на подсъдимия към тази дейност. Изводите на решаващия съд са направени като не са оценени в цялост показанията на св. С., който е установил не само факта на издаваде на двете пълномощни от подсъдимия, но и действията, които са извършили след регистрацията на фирмата, в това число и извършени преводи към Държавния резерв. При разпита му в съдебно заседание на 11.10.2007 год. и установил. “Имаше превод към държавния резерв за около милион и шестотин хиляди лева, като парите бяха дошли от някаква фирма. Подсъдимият при този превод или по тази сделка не е участвал, само ми беше казал, че ще има такава сделка. Не са оценени в цялост и показанията на останалите разпитани свидетели в това число и на защитения свидетел, който е установил, че и подсъдимия, наред с други лица е присъствал в офиса където са се обсъждали намерения за извършване на сделки и самите сделки с държавния резерв. При изясняването на тези обстоятелства би могло да се стигне до други изводи дали подсъдимият е знаел кой и защо е издал бонковите гаранции, каква е тяхната същност и защо са използвани с цел да бъде заблудена държавната агенция и да предаде горивото и от там до различно приложение на материалния закон. За съставомерността на деянието, извършено в съучастие от няколко лица не е необходимо всеки от тях да участва във всички елементи от изпълнителното деиянието. Достатъчно е и участието само в някои от тях, когато се извършва при общност на умисъла и дейността на всеки от съучастниците е насочена към постигане на общия резултат. Фактът, че лично не е сключил договора[населено място] резерв и не е представил неистинските банкови гаранциии не е достатъчен да се приеме, че не е знаел за използването им като средство за получаване на имущество на значителна стойност и не е участвал в изпълнението на престъплението. По тези съображения считам, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Председател: