Р Е Ш Е Н И Е № 50106 гр. София, 11.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Татяна Върбанова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 279 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ТД Сървисис“ ЕООД против Решение № 1556 от 19.10.2021г. по в.гр.д. № 1599/21г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260419 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 9555/ 18г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на дружеството касатор против П. Д. И. за заплащане на сумата от 6565.46 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1, претендирана като изтеглена от „Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата без правно основание, както и за сумата от 89.37 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2018г. до 18.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2018г. до окончателното й изплащане. Искането за отмяна на решението на Варненски окръжен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, обусловили неправилния извод, че изтеглените от Пей Пал“ сметката на „ТД Сървисис“ ЕООД парични суми не са принадлежали на дружеството, а на ответницата. Моли обжалването решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, е оспорил предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е навел доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. С Определение № 226 от 14.04.2022г. по настоящото т.д. № 279/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос: Може ли въззивният съд да обоснове решението си на служебно въведен от него факт, който не е бил предмет на спора, съответно на доказване в хода на производството, без да го обяви на страните и без да им даде възможност за становище и за ангажиране на доказателства? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: С постановеното по гр.д. № 9555/2018г. решение на Варненски районен съд предявените от „ТД Сървисис“ ЕООД срещу П. И. искове по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за връщане на постъпилата на 30.04.2918г. без основание в личната „Рау Раl“ сметка на ответницата сума в размер на 6 565.46лв. /левовата равностойност на 1935.19 щатски долара и 1496.95 британски паунда/, изтеглена от „Рау Раl“ сметката на ищцовото дружество, са отхвърлени като неоснователни, по съображения, че посредством договора за покупко-продажба от 27.04.2018г. А.Б. е придобил единствено и само правата върху дружествените дялове на П. И., бивш собственик и управител на „ТД Сървисис“ ЕООД, „и нищо повече“, т.е. вкл. без сметките на дружеството. За да потвърди крайния резултат, въззивният съд е приел, че за уважаване на иска по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД е необходимо ищецът да установи, че изтеглените от „Рау Раl“ сметката на „ТД Сървисис“ ЕООД парични суми са принадлежали на дружеството, каквито доказателства не били ангажирани. Обстоятелството, че сумите били налични в „Рау Раl“ сметката на дружеството не означавало, че били негови. От отговора на Централата на „Рау Раl“ по съдебната поръчка било видно, че регистрираните банкови сметки и кредитни карти към „Рау Раl“ акаунт с име на сметка TRUSTEDSUPP /бизнес акаунта на дружеството/ са на физическото лице П. И.. Не се установявало „ТД Сървисис“ ЕООД да е имало банкови сметки и кредитни карти, регистрирани към бизнес акаунта на дружеството, съответно не се установявало от банкови сметки на дружеството да са постъпвали суми по „Рау Раl“ сметката му. По причина, че регистрираните към бизнес акаунта на дружеството банкови сметки и кредитни карти са на физическото лице П. И., не можело да се приеме, че прехвърлените 1935.19 щатски долара и 1496.95 британски паунда са принадлежали на дружеството, от което е направен извод, че искът за връщането им е неоснователен. По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, е формирана практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК Решение №113/31.07.2015г. по т.д. № 929/14г. на І т.о.; Решение № 124 от 30.09.2019г. по гр.д. №3824/2018г. на І г.о.; Решение № 41 от 09.07.2020г. по гр.д. № 1607/2019г.,ІІ г.о., съгласно които предметът на спора и предметът на доказване не може да се подменя от решаващия съд, като за първи път в решението се определя друга правна квалификация или други факти, подлежащи на доказване, с което се нарушава правото на защита на страната. Въззивната инстанция също не може да подменя и да разширява предмета на делото и да подменя предмета на доказване , освен в хипотезата на посочените в чл.266, ал.1 и 2 ГПК изключения или когато се прилага императивна правна норма или се следи служебно за интересите на страна по делото по изрична разпоредба на закона. По правилността на въззивното решение: С предявения пред Варненски районен съд иск ищецът„ТД Сървисис“ ЕООД е поискал ответницата П. Д. И. да бъде осъдена да му заплати сумата от 6 565.46лв. на основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД - получена без основание, ведно с лихвата за забава от 01.05.2018г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху исковата претенция, считано от момента на завеждане на иска. Твърди, че сумата е изтеглена от „Рау Раl“ сметката на ищцовото дружество и без основание е постъпила в личната „Рау Раl“ сметка на ответницата, което е станало след като последната е прехвърлила на А. Б. чрез договор за покупко-продажба дяловете си, представляващи 100% от капитала на „ТД Сървисис“ ЕООД. В писмения отговор ответницата И. е оспорила твърдението за неправомерни действия от нейна страна в качеството й на освободен управител на търговското дружество, представляващи изтегляне или присвояване на суми от сметка на дружеството. Не оспорва, че дружеството има регистриран Рау Раl акаунт от 05.08.2016г., посредством който се осъществява изпращане и получаване на преводи за извършени дейности на дружеството, както и че акаунтът е официално регистриран с e-mail: [електронна поща]. С доклада по делото по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е указал, че в тежест на ищеца е доказването, че ответницата е изтеглила от „Рау Раl“ сметката на „ТД Сървисис“ ЕООД собствените на дружеството суми, а на ответника – че на годно правно основание е можела да оперира със средства на дружеството. На ищеца не са давани указания да установява обстоятелството, че банковите сметки и кредитни карти към „Рау Раl“ акаунта на дружеството са били негова собственост. След обсъждане на доказателствата и справка в ТРРЮЛНЦ правилно въззивният съд е приел за установено, че на 27.04.2018г. ответницата П. И. е продала на А. М. Б. собствените си 20 дяла, представляващи 100% от капитала на „ТД Сървисис“ ЕООД с договор за покупко-продажба на дружествени дялове; че на същата дата едноличният собственик на капитала А. Б. е взел решение П. И. да бъде освободена като управител и той да бъде вписан като нов управител и като едноличен собственик на капитала, както и че промените са заявени за вписване на 40.04.2018г. и са вписани на 12.05.2018г. Обсъдени са изготвената съдебна поръчка и получения въз основа на нея отговор от Централата на Рау Раl, от който въззивният съд е приел за установено, че към регистрираните към бизнес сметка TRUSTEDSUPP, ел.поща: [електронна поща]. кредитни карти и банкови сметки са на името на П. И., както и че от този акаунт са прехвърлени 1935.19щ.д. и 1496.95 британски паунда на Рау Раl акаунт с имейл адрес: [електронна поща]. Обстоятелството, че са осъществени посочените в исковата молба две парични транзакции между Рау Раl сметката на дружеството и личната Рау Раl сметка на ответницата, въззивният съд е приел за установено и посредством приетото по делото експертно заключение, което обуславя обоснованост на извода. Неправилни според настоящият състав на ВКС са решаващите изводи на въззивния съд, че щом регистрираните към бизнес сметката на дружеството банкови сметки и кредитни карти са на физическото лице П. И., прехвърлените 1935.19щ.д. и 1496.95 британски паунда не са принадлежали на дружеството, както и, че ищецът не е доказал, че е бил собственик на тези парични суми. В хода на цялото производство между страните не е имало спор по въпроса, че официално регистрираният Рау Раl акаунт с e-mail: [електронна поща]. е бизнес сметка на „ТД Сървисис“ ЕООД, посредством която дружеството е получавало и правило плащания, обслужващи търговската му дейност. Следователно, парите са фирмени. В този смисъл е и становището на ответницата, поддържано както в отговора на исковата молба, така и в хода на цялото производство. Основната защитна теза на ответната страна, споделена от първоинстанционния съд, е че с прехвърлянето на дружествените дялове не са били прехвърлени сметките на дружеството, поради което са останали нейна лична собственост. Сезиран с въззивната жалба на ищцовото дружество по правилността на даденото от първоинстанционния съд разрешение на правния спор досежно последицата от прехвърлянето на дружествените дялове по отношение собствеността на сметките на дружеството, вместо да се произнесе по оплакването, въззивният съд е приел за недоказано, че процесните парични средства са били фирмени, въз основа на факт, който не е бил предмет на спора. В подкрепа на извода, че между страните липсва спор по въпроса, че средствата по процесната сметката са принадлежали на дружеството, е и становището на ответницата в депозирания писмен отговор на касационната жалба. В същия, освен, че не е изразено съгласие с извода на въззивния съд, че средствата не са били фирмени, поради посоченото титурярство на банковите сметки и кредитни карти, за пореден път се сочи за безспорно и доказано, че дружеството е имало регистриран Рау Раl акаунт с e-mail: payments@ trustedsupportservices. com., по който безпроблемно до м.януари, 2018г. е осъществявало действия по разплащане /стр.втора на отговора/. При това положение и с оглед по-горе приетото по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема, че въззивният съд е разширил предмета на доказване по въпрос, по който между страните не е имало спор, не е била разпределяна доказателствена тежест, и не е обсъждан от първоинстанционния съд. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение в случая не предпоставя връщане на делото за събиране на доказателства за установяване собствеността на паричните средства по банковите сметки и кредитни карти към фирмения акаунт. От съдържащите се в съдебната поръчка данни, че същите се водят на името на П. И., не може да се направи категоричен извод, че средствата по бизнес акаунта на дружеството са лични на физическото лице. И. е била законният представител на дружеството към момента на регистриране на сметката на дружеството в Рау Раl системата, и в това си качество се явява потребител на бизнес сметката и името й задължително фигурира при издаване на банкови карти, паралелно с името на дружеството, собственик на сметката. В качеството си на ответник, при отричане на заявените от ищцовото дружество претенции, И. не се е позовала на факта, че банковите сметки и кредитните карти са били нейни лични, което според настоящият състав води до необоснованост на направения от въззивния съд извод в този смисъл. Анализът на събраните по делото доказателства и становища на страните категорично сочат на извод, че паричните средства, чрез които е бил обслужван процесният бизнес акаунт на дружеството, са били фирмени. Като не е обсъдил основното възражение във въззивната жалба по правилността на обжалваното първоинстанционно решение и като не е формирал правен извод по съществения за спора въпрос дали има основание за установеното получаване на сумите по личната сметка на ответницата, което е фактическото основание на предявения иск, по което липсва произнасяне включително и от първоинстанционния съд, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което постановеното от него решение е неправилно. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна. При новото разглеждане на делото решаващият съдебен състав следва да обсъди оплакванията във въззивната жалба относно възражението, че прехвърлянето на дружествените дялове не води до промяна в собствеността на наличните по дружествените сметки парични средства, както и по фактическото основание на иска. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1556 от 19.10.2021г. по в.гр.д. № 1599/21г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.