3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 393 С., 12.10.2010 година Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.10.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретар изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 349/2010 година Производството е по член 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от [фирма][населено място] против решение от 30.04.2010г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№12931/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 17.11.2009г. на съдия по вписванията за постановен отказ да бъде вписан нотариален акт №16,том ІV,рег.№15042,нот.дело №582/2009г.,на нотариус №200 от нотариалния регистър. В частната касационна жалба се заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос свързан с компетентността на съдията по вписванията относно правото му на преценка ,свързано със същността ,в случая обекта на сделката,обективирана в акта,подлежащ на вписване,решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по член 275 ал.1 от ГПК. По допустимостта на касационното обжалване: За да постанови обжалваното определение,въззивният съд е посочил,че за да бъде вписан един нотариален акт по член 112 б.”а” от ЗС е необходимо с него да се прехвърля право на собственост или се учредява ,прехвърля или прекратява вещно право върху недвижим имот,поради което първият въпрос, който трябва да бъде изследван е дали обектът,предмет на разпоредителната сделка,инкорпорирана в нотариалния акт,чието вписване е било отказано,представлява вещ и ако това е така,дали е недвижима вещ.При анализа на същността на предмета на сделката-процесния фундамент,съдът е стигнал до извода,че с оглед същностните характеристики, очертаващи определянето на един обект като вещ-телестност и самостоятелност,последният не е обособим и самостоятелен и представлява част от вещ,поради което не може да бъде годен обект на правото на собственост. Според разпоредбата на член 274 ал.3 т.2 от ГПК във връзка с член 280 ал.1 т.2 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища,с които се дава разрешение по същество на други производства,или се прегражда тяхното развитие,в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата.С приложеното към изложението на касатора определение от 09.02.2009г. по ч.гр.д.№49/2009г. по описа на Добрички окръжен съд,е прието,че в производството по вписване,съдията по вписванията следва да извърши единствено преценката за това:подлежи ли на вписване актът съгласно член 4 от Правилника за вписванията и специалните норми и сключен ли е в съответната ,предвидена от закона форма,но не би могъл да определи действителността на акта,който е заявен за вписване,тъй като това дали поражда права или не ,не може да бъде проверявано в едно охранително производство по инициатива на съдията по вписване. При тези данни касационният съд намира,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Налице е противоречиво решаван правен въпрос относно обхвата на компетентността на съдията по вписванията,свързано с възможността за преценка относно същността и съдържанието на сделката,обективирана в акта,подлежащ на вписване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В Правилника за вписванията,раздел втори-Вписване на актове относно недвижими имоти-член 4 и сл. от същия,очертава кръга на актовете,подлежащи на вписване,тези които не подлежат на вписване,както и съдържанието на подлежащите на вписване актове и процедурата по вписване,а също и действията на съдията по вписванията,които последният осъществява в тази връзка. От съдържанието на тези норми следва извода,че когато се представи акт за вписване в нотариалните книги,съдията по вписванията може да откаже исканото вписване:1.ако актът не подлежи на вписване,2.ако той не е съставен съобразно изискванията за форма,предвидени в закона и Правилника за вписванията-официален документ или частен документ във формата на нотариален акт с нотариална заверка на подписите,3.ако актът няма необходимото съдържание-индивидуализация на страните и на имота/ако се отнася до конкретен имот/,4.ако не е представена скица-копие от кадастралната карта,когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта,5.ако не е внесена необходимата държавна такса по вписването/ако се дължи такава/. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно,а преписката да се върне на съдията по вписване за извършване на исканото действие. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ решение от 30.04.2010г. на Софийски градски съд,ІІ В състав,постановено по ч.гр.д.№12931/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 17.11.2009г. на съдия по вписванията,с което е постановен отказ да бъде вписан нотариален акт №16,томІV,рег.№15042,н.д.№582/2009г. на нотариус №200 от нотариалния регистър. ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: