РЕШЕНИЕ № 60137 София, 17.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Силвиана Шишкова, в открито заседание на 18.10.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 889 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. П. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно отхвърлената над уважения размер от 30 000 лв. до 60 000 лв. част от предявения срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и относно законната лихва. С касационната жалба, в тази си част с характера на частна, решението се обжалва и относно потвърденото определение, с което по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът оспорва основната жалба. I. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос относно критериите за справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено, че при настъпилото на 09.09.2016 г. ищцата е получила открито счупване на костите на лявата подбедрица с три разкъсно-контузни рани. Проведено е било болнично лечение за една седмица, при което е било извършено оперативно открито наместване на счупената голямопищялна кост и стабилизиране на костните фрагменти със заключващ пирон, след което лечението е продължило амбулаторно. През първите четири месеца пострадалата се придвижвала с помощни средства без използване на увредения крайник. След проведеното лечение счупените кости са зараснали с възстановяване на способността за самостоятелно придвижване, с външни остатъчни белези. В резултат ищцата е търпяла болки и страдания за период от пет месеца, от които по-интензивни – първите два месеца след инцидента и един месец по време на рехабилитационния процес. Установил е също, че за отстраняване на остеосинтезния пирон е необходима повторна хирургическа интервенция, която ще доведе до нови интензивни болки и страдания за период от един месец, както и необходимост от нова рехабилитация на колянната става. Въз основа на събраните свидетелски показания съдът е приел за установено, че ищцата прекъснала социалните си контакти, понижил се и успехът при обучението ѝ, чувства се потисната от остатъчните белези, изпитва и страх, което наложило и консултации с психолог. От правна страна въззивният съд, като е съобразил така приетите за установени обстоятелства, икономическите условия към момента на произшествието, възрастта на пострадалата и установените лимити на отговорността на застрахователите по този вид застраховка, е приел за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 30 000 лв. Касационната жалба е обоснована с оплакването, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на установените обстоятелства от значение за размера на обезщетението, като само формално е посочил съответните обстоятелства, в резултат на което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна съдебна практика с т. 11 от ППВС № 4/68, както и последователна казуална практика на ВКС, съгласно която при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, съобразно особеностите на конкретния случай, като тези обстоятелства, наред със значението им за размера на вредите, следва да бъдат конкретно обсъдени в мотивите на решението. В разглеждания случай въззивният съд се е отклонил от така установената практика, доколкото, макар и да е посочил приетите за значими за размера на обезщетението обстоятелства, не е подложил същите на изисквания съгласно т. 11 ППВС № 4/68 анализ за установяване на значението им за размера на обезщетението от гледна точка на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По същество касационната жалба е частично основателна. От медицинската документация и приетите експертни заключения, в частност това на повторната експертиза, се установява, че травматичното увреждане се е изразило в две отделни фрактури на двете кости на лявата подбедрица, от които фрактурата на голямопищялната кост е била открита, с разместване, и то с отчупване и на трети фрагмент от костта, както и с причинена открита рана в мястото на фрактурата. Увреждането е довело до интензивни болки и страдания в продължение на около три месеца и по-малко интензивни за следващите два месеца, като след този период са се появявали периодични болки при преумора и рязка промяна на климата, достатъчно интензивни да наложат употребата на седативни и обезболяващи средства. Наличието не на една, а на две фрактури на различни кости, макар и на един крайник, категорично е обстоятелство от значение за размера на претърпяната вреда, обосноваващо увеличаване на размера на обезщетението. Също такова обстоятелство е и усложненият характер на едната фрактура (поради разместването и разделянето на костта на три отделни фрагмента). Тези обстоятелства не са оценени в достатъчна степен от въззивния съд при преценката относно размера на обезщетението. Не е съответно оценена и безспорно установената необходимост от повторна оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезата и от нова рехабилитация, съответно свързаните с това интензивни болки и страдания за срок от 30 дни и следващите неудобства от рехабилитационния процес. Също така не е отчетено в достатъчна степен и обстоятелството, че като трайна последица от увреждането остават белезите от травмата и от хирургическата операция, които, макар и с характера на козметични дефекти, с оглед възрастта на пострадалата безспорно имат съществено негативно отражение върху психическото ѝ състояние. Следва да се съобрази и това, че за значителен период от време (4 месеца) пострадалата е била принудена да се придвижва с помощта на патерици без използване на травмирания крайник, както и свързаната с това необходимост от чужда помощ дори и за най-елементарни дейности в ежедневието. С оглед горното и при отчитане и на останалите установени обстоятелства, правилно съобразени и оценени от въззивния съд, справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението следва да бъде определен на 50 000 лв., до който размер искът следва да бъде уважен. Следва да се присъди и законната лихва, считано от 30.11.2017 г. според приетия от първоинстанционния и въззивния съд начален момент на забавата на ответника и предвид липсата на изложени в касационната жалба оплаквания в тази насока (чл. 290, ал. 2 ГПК). II. По разноските. С оглед изхода на касационното производство частната жалба следва да се остави без разглеждане, доколкото отговорността за разноски следва да бъде разпределена съобразно крайния изход на спора. При този краен изход на спора всяка от страните има право на разноски по чл. 78, ал. 1, съответно чл. 78, ал. 3 ГПК. За първоинстанционното производство възнаграждението по чл. 38 ЗА в полза на упълномощения от ищеца адвокат, съответно на уважените части от исковете (52 040 лв.) е общо в размер на 2509,44 лв., вкл. ДДС, поради което следва да бъдат присъдени допълнително 1018,44 лв. Следва да се отбележи, че съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ЗДДС адвокати, е приложим както към случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и към случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, направено от адвокат, регистриран по ЗДДС, в полза на последния следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави и ДДС. В този именно смисъл е установената последователна практика на ВКС (вж. напр. определение № 98/08.03.2022 г. и цитираната там практика). По отношение на претендираните от ответника разноски за първоинстанционното производство следва да се приеме за основателно предявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като по преценка на настоящата инстанция съответен на фактическата и правна сложност на делото се явява размер на адвокатското възнаграждение от 4500 лв., вкл. ДДС, поради което ответникът има право на част от разноските общо 4920 лв. или 1800,72 лв. За въззивното производство възнаграждението по чл. 38 ЗА е в размер на 1356 лв., вкл. ДДС, определено на база уважената част от разглеждания в това производство иск за неимуществени вреди. Предвид основателността на заявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, уважено от въззивния съд с необжалваното определение по чл. 248 ГПК, релевантен за отговорността за разноски за заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява размер от 2436 лв., от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съответно на уважената част от иска според обжалвания интерес на ответника следва да се присъдят 1461,60 лв. За касационното производство възнаграждението по чл. 38 ЗА също е в размер на 1356 лв., вкл. ДДС. Ответникът няма право на разноски предвид липсата на доказателства такива да са направени. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена и държавната такса съответно на уважената част от иска, а именно: за първоинстанционното производство – допълнително 800 лв., за въззивното и за касационното производство – по 400 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 6/02.01.2020 г. по гр. д. № 2155/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение относно отхвърлената над размер от 30 000 лв. до 50 000 лв. част от предявения от Т. Д. П. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на неимуществени вреди, вместо което постановява: Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Т. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата 20 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие на 09.09.2016 г. на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/02/116000445580, заедно със законната лихва от 30.11.2017 г. Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част относно отхвърлената до размер на 60 000 лв. част от същия иск. Отменя въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частите, с които ищецът Т. Д. П. е осъдена да заплати на ответника ЗД „Бул инс“ АД разноски, както следва: за въззивното производство – над размер от 1461,60 лв. и за първоинстанционното производство – над размер от 1800,72 лв. Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адв. Н. Н. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение с включен ДДС, както следва: за касационното производство – в размер на 1356 лв., за въззивното производство – в размер на 1356 лв., за първоинстанционното производство – в размер на 1018,44 лв. Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавни такси, както следва: по сметка на Върховния касационен съд – 400 лв., по сметка на Софийски апелативен съд – 400 лв., по сметка на Софийски градски съд – допълнително 800 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: