Ключови фрази


12


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1066 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1283 от 04.12.2021 г. по в. гр .д. № 3574/2020 г. на Софийски апелативен съд, г. о., 2 с-в, е потвърдено решение № 262 от 10.08.2020 г. по гр. д. № 47/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени следните искове, предявени от Х. Н. К. срещу Р. Н. В. искове: главен иск по чл. 42, б. „б”, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 3 ЗН, както и евентуални искове по чл. 42, б. „б“ , вр. чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН; иск по чл. 42, б. „б“ , вр. чл. 24, ал. 2, изр. 4 ЗН, вр. чл. 578, ал. 2 ГПК; иск по чл. 42, б. “б”, вр. чл. 24, ал. 3 ЗН; иск по чл. 42, б. “в”, пр. 1 ЗН, за прогласяване нищожността нотариално завещание № ..., том ..., рег. № ...., дело № .../2019 г. по описа на Д. Г., нотариус рег. № ....на НК, съставено на 15.08.2019 г., поради това, че положеният в завещанието отпечатък от десния палец на ръката не принадлежи на Г. С. Е.; че завещателката Г. Е. не е изявила устно своята воля на нотариуса, а завещанието е било предварително подготвено; че е налице нечетливост в текста на документа, водеща до невъзможност да се разбере съдържанието на нечетливо изписаната част, която съставлява задължителен елемент от съдържанието на нотариалното завещание; че завещанието не е подписано, както и че изявлението на завещателката, че не може да се подпише и причината за това, не е отбелязано от нотариуса преди прочитането на завещанието; че в завещанието е изразен мотив - че то е насрещна престация срещу полагани грижи - който мотив е единственият, поради което е направено разпореждането; иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН за унищожаване на завещанието поради това, че е направено от лице, неспособно да завещава към момента на съставянето му.
Въззивният съд е приел за установено следното:
Ищцата е наследник по закон на Г. С. Е., починала на 17.08.2019 г.
С нотариално завещание № .../15.08.2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с рег. № ....на НК и район на действие РС-Б., Г. С. Е. е завещала на Р. Н. В., която се грижи за нея, цялото си движимо и недвижимо имущество, включително парични влогове, ценни книжа, благородни метали, скъпоценности, произведения на изкуството, които притежава към момента на нейната смърт. Завещанието е съставено на 15.08.2019 г. в присъствие на свидетелките Ц. В. Д. и Л. Д. П.. На мястото на подпис е положен отпечатък от палец. С ръкописен текст е отразено, че отпечатъкът е от палец на дясната ръка, а се полага, тъй като завещателката “не може да се подпише поради тежко здравословно състояние”.
Според свидетелката И., която е живяла на 300 м. от Г. Е., на 01.08.2019 г. Е. била на легло. Казала, че от една седмица е така. На въпрос на свидетелката кой ще я гледа Е. отговорила “на никой нищо не давам, всичко си е мое”. На 8-ми август свидетелката посетила Е. заедно с момичето, което носи пенсията. Заварила в жилището ответницата, която поискала дадения на свидетелката ключ. Свидетелката върнала ключовете на Е., а не на ответницата. Преди тръгването Е. се извинила, че не може да разкаже (както друг път правела) виц. На 13-ти или 14-ти август свидетелката отново посетила Г. Е.. Тогава свидетелката поискала да се обади на племенницата на Е., но тя махнала с ръка, без да каже нещо. Ответницата присъствала при посещението, тя отворила вратата. Свидетелката останала 15-20 мин., но Е. стояла със затворени очи.
Според свидетелката В., семейна приятелка на Е., когато в края на м. юли тя я посетила, Г. Е. слязла до входната врата, за да посрещне гостенката и до 4-ия етаж заедно се качили с асансьор. Е. се оплакала, че я болят краката и трудно слиза. Няколко дни по-късно съсед потърсил свидетелката и я уведомил, че Е. е припаднала. Потърсена била и ответницата, която пазарувала на Г. Е.. На 01.08. свидетелката посетила Е., като вратата ѝ отворил съсед. П. среща между двете се състояла на 14.08. Г. била много бледа и избутала с ръка свидетелката, която седнала на леглото ѝ. На нощното шкафче на болната свидетелката забелязала флакон от лекарство, за което знаела, че има сънотворно действие. Свидетелката запитала ответницата защо се дава това хапче, но ѝ било отговорено, че “всичко е точно”. При това посещение Г. не отговаряла, а гледала към стената.
Свидетелката П. С. (дъщеря на ответницата) заявява, че познава Г. Е. от няколко години преди смъртта ѝ. Последните 10 дни преди Е. да почине свидетелката и майка ѝ спели в жилището на Е.. Въпреки влошеното си здравословно състояние, Е. била със запазен разум - разговаряла със свидетелката на различни теми. До самата си смърт тя била в съзнание. Свидетелката е убедена, че на 14.08. Е. не е посещавана в жилището си от гости. През време на 10-дневния денонощен престой на свидетелката в дома на Е. тя не била посещавана от никакви свои роднини или познати. На 15.08. било съставено завещание. Свидетелката била в същото жилище, но в друга стая и не е очевидец на съставянето на завещанието.
Ц. Д. и Л. П. са двете свидетелки, присъствали при съставяне на завещанието (инструментарни свидетели). Според свидетелката Д. в деня на подписване на нотариалното завещание Е. била седнала в леглото си, облегната на възглавници. Тя казала, че иска да завещае всичко на Р.. Нотариусът се върнал в кантората си, за да изготви завещанието. Когато завещанието ѝ било поднесено за подпис, Е. казала, че ѝ е много отпаднало и няма да може да разпише. Завещанието било прочетено и бил положен отпечатък от десния палец на завещателката. Към този момент тя не е имала говорни нарушения, но говорела бавно поради изтощение. При първата среща с нотариуса Е. казала, че иска да остави всичко на Р.. След прочита на написаното Е. се съгласила да положи отпечатък от палеца си.
Свидетелката П. (етърва на ответницата - т. е. без кръвно родство с ответницата) помни, че нотариусът попитал Г. Е. дали иска да завещае всичко на Р. и тя потвърдила. Тогава нотариусът отишъл в кантората си, за да напише завещанието. След завръщането на нотариуса Е. казала, че не може да подпише. Завещанието било написано, прочетено и под текста бил положен отпечатък от палеца на Г. Е.. Свидетелката не помни завещателката да е изразявала воля относно ценни книги, благородни метали, произведения на изкуството.
Разпитан като свидетел, нотариус Г. си спомня, че две седмици преди съставяне на завещанието жената, която се грижела за “докторката” (така Е. била известна в [населено място]), помолила нотариуса да посети дома на Е., за да завери пълномощно. Свидетелят принтирал бланка за пълномощно и го отнесъл в дома на Е., но тя не го подписала, а поискала да го прегледа и коригира. В присъствието на свидетеля при това посещение ответницата попитала ищцата защо не я упълномощи да прехвърли имота срещу задължение за гледане и издръжка, така както са се разбрали. Тогава докторката казала, че ще прави завещание. Свидетелят се поинтересувал какво иска да бъде завещано и докторката отговорила, че иска да завещае всичко. Свидетелят обяснил, че под всичко се разбират и влогове, ценности. Е. се съгласила с това. При уточняващия разговор не присъствала ответницата. Срещата била в началото на август и Е. говорела отлично – ясно и свързано. На 15.08. адвокат помолил свидетеля да посети отново дома на докторката, за да състави универсално завещание. Болната тогава била в по-тежко състояние, но разпознала свидетеля и потвърдила, че знае за какво е дошъл. Свидетелят припомнил разговора от началото на месеца, като повторил какво означава изразът “всичко”. Уточняването на действителната воля продължило около 1 час. В стаята присъствали вписаните в акта свидетелки. Е. отговорила “съгласна съм”. Свидетелят, виждайки, че докторката не е добре, предложил да отложат срещата, но тя казала: “не, не, остани, ще го направим”. Той при първата среща бил обяснил, че дори и да се запише, че се оставя “цялото имущество”, следва да се изброят по-скъпите негови компоненти – ценни книжа, бижута и др. Свидетелят утвърждава, че не е имало диктовка на текста, но докторката повторила “искам да завещая всичко на Р.“. Това убедило свидетеля, че Е. не си е променила волята спрямо предходния им разговор и отишъл в кантората си, където написал завещанието. Когато се върнал в дома на Е., свидетелят започнал да чете написания текст. На моменти Е. изпадала в унес. В един момент се оживила и нотариусът успял да прочете “цялата фраза на завещанието”. Свидетелят е категоричен, че завещателката възприела в пълнота изчетения текст и потвърдила, че той съвпада с волята ѝ. Е. не можела да се подпише поради немощ, но разбирала всичко.
Въззивният съд е приел от правна страна следното:
Изричното препращане на ЗН към разпоредбата на чл. 578 ГПК предпоставя възможността нотариусът да подготви проект за нотариалното завещание. Това следва и от разпоредбите на т. т. 8 и 9 от Тарифата към ЗННД. Предвидена е изрична такса за изготвяне на проект на нотариално завещание и е нормирано, че ако в едномесечен срок самото завещание бъде извършено от същия нотариус, таксата по т. 9 не се събира. Прието е, че за да е валидно нотариалното завещание, следва да се спазят законовите изисквания за съставянето му, без да има изискване това да се случи в рамките на лимитиран непрекъснат времеви момент. Затова изявяването на волята на завещателката при нейно относително стабилно физическо състояние (в началото на м. август 2019 г.) и потвърждаването ѝ в следващ момент (на 15.08.2019г.) в присъствието на предписаните от закона свидетели, следва да се приеме като спазване на законовото изискване за устно изявяване на волята на завещателката и удостоверяване на тази воля пред свидетели чрез подпис. Несъмнено е, че нотариусът не е отишъл в дома на Е. с предварително подготвен акт, а е изследвал в деня на изготвянето на нотариалното завещание желанието ѝ как да се разпореди с имуществото си и с кое конкретно имущество иска да се разпореди след нейната смърт. Извежда се от свидетелските показания изказаната от Е. воля: “искам да оставя всичко на Р.”.
Прието е, че липсва задължение за дословен запис на изразената от завещателя воля (за разлика от предходното нормиране, че “завещанието се съставя под диктовка на завещателя”). Същата поради различни причини (болестно състояние, дефекти на говорния апарат, недобро владеене на езика, диалектен изказ и др.) следва да се отрази в публично понятен вид, без това да накърнява съдържанието и обема на волеизявлението на завещателя. Изказването от Е. на утвърдителното изявление “съгласна съм” се засвидетелства от нотариуса и двете инструментарни свидетелки, присъствали при съставяне на завещанието. Отразяването на обстоятелството, че ответницата гледа завещателката, не съставлява престационно волеизявление, променящо едностранното естество на завещанието. Трактовката в жалбата, че Е. е отложила съставянето на завещание до последния възможен миг (два дни преди смъртта си), за да обезпечи полагането до последно на грижи за нея от наследницата по завещание, не е противоправно и не свидетелства за подмяна на същностната воля за разпореждане с имуществото в случай на смърт, а не приживе с цел насрещно престиране на грижи. Вписан е мотив за разпоредителния акт, адресиран към наследниците – по закон и завещание. Анализът на показанията на свидетелките на ищцата е обосновал извод за нежелание на Е. да разговаря с тях и да обяснява собствените си решения за волята ѝ относно личното ѝ имущество, за което изрично заявява, че “всичко си е нейно”. Последното съвпада с решението на Е. да запази правото си на собственост до момента на смъртта си, като изяви воля за собствеността след смъртта ѝ, различна от следващата се от разпоредбите на закона (при наследяване по закон).
Прието е, че нотариалната форма на завещание изключва възможността да се оспори автентичността на подпис (в конкретния случай същият поради немощ на завещателката бил заменен от пръстов отпечатък).
Относно менталното състояние на ищцата съдът е основал решението си както на показанията на свидетелките на ищцата (за това, че в края на юли Е. още ходела сама, на 01.08 се опитвала да влезе в духовития си тон на разговор, според който винаги изпращала гостите си с виц), така и на св. С. за това, че през десетте дни, през които живяла в дома на Е., болната била в съзнание и провеждали със свидетелката разговори на различни теми. На база на показанията е прието, че при завещателката не е имало психичен или ментален проблем в период, предхождащ съставянето на завещанието, който да поставя под съмнение дееспособността ѝ. Най-сериозна тежест имат показанията на свидетеля Г., установил, че въпреки моментите на унес, Е. разбирала съдържанието на прочитания текст. При пълнолетни и дееспособни лица възможността да разбират свойството и значението на извършваното и да ръководят постъпките си е от значение към момента на осъществяване на съответния оспорван акт. Прието е, че в конкретния случай е извършено нотариално завещание от крайно немощен във физически план човек, със запазени разум и воля.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Х. Н. К..
В изложение към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се приеме за изпълнено правилото на чл.24, ал.2, изр. 1 ЗН – а именно условието завещателят да изяви устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, ако се твърди, че волята на завещателя е изразена ясно пред нотариуса в предходен момент (15 дни преди извършването), но не и при самото извършване на завещанието;
2. Допустимо ли е основни факти по делото да бъдат приети за доказани въз основа на показанията само на една група свидетели, в това число и свидетел, заинтересован от изхода на делото с оглед професионалната си отговорност като длъжностно лице;
3. Дължи ли въззивният съд произнасяне по навременно заявени доказателствени искания, заявени с въззивната жалба; При отхвърлянето им следва ли съдът да мотивира становището си, като разясни значението му във връзка с доказателствата по делото;
4. Допустимо ли е в документ, съдържащ нотариално удостоверяване, да е налице допълнение, написано с ръкописен текст, чието съдържание е нечетливо; Допустимо ли е при повдигнато възражение за нечетливостта на такъв текст съдът да се произнесе едва със самото решение, без да е предоставена възможност на страната да вземе становище по възприетото от съда съдържание.
Твърди се, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - първия въпрос - в противоречие с решение № 191 от 22.01.2019 г. по гр.д.№ 287/2018 г. на ВКС, І г.о. и решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., втория въпрос – в противоречие с решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1431/2021 г. на ВКС, І г.о. и решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 4755/2008 г. на ВКС, І г.о., третия въпрос – в противоречие с решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 120/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 18 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 978/2018 г. на ВКС, І г.о. Относно четвъртия въпрос се поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Отделно от това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, без да се излагат конкретни мотиви във връзка с това основание.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по граждански искове с цена над 5000 лв.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпрос № 1 е свързан с твърденията на ищцата, че не са спазени императивните изисквания за форма, установени с чл.24, ал.2 ЗН, поради което нотариалното завещание е нищожно. Въпросът е подвеждащ, защото акцентира върху обстоятелството, че завещателката е изразила ясно волята си пред нотариуса 15 дни преди самото съставяне на нотариалното завещание, като същевременно пренебрегва установеното по делото, че и в самия ден на съставяне на завещанието тази воля е била повторена пред нотариуса и пред инструментарните свидетели, като завещателката е изразила ясно, че иска да остави всичко на Р.. Не може да се приеме, че този неточен въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това не е налице и противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС, т.е. не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В решение № 191 от 22.01.2019 г. по гр.д.№ 287/2018 г. на ВКС, І г.о. е прието, че по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗН завещателят трябва да изрази волята си пред нотариуса устно и непосредствено, което означава с цели изрази, смислено и пълно, а не с отделни звуци или думи, и че нотариусът е длъжен да отрази точно изявената пред него воля и няма право да запише в текста на съставеното от него завещание съдържание, което не е изречено от завещателя, нито съдържание, което нотариусът е формулирал по подразбиране в резултат на свое умозаключение, дори ако то е потвърдено от завещателя след прочитането му от нотариуса. Тези разяснения на ВКС са дадени по повод конкретния случай, при който завещателката по това дело е била с говорен дефект след прекаран тежък инсулт, като акцентът е в това, че тя не е могла да изрази ясно волята си пред нотариуса, а той е трябвало да се досеща каква е тази воля, като си служи с друго завещание, което е било образец за новосъставеното. Настоящият случай е различен, затова не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационното обжалване. По настоящото дело, макар и съвсем лаконично, волята на завещателката е била ясно изразена пред нотариуса и инструментарните свидетели в деня на съставяне на самото завещание, с думите, че иска да завещае всичко на Р.. Тези думи са напълно достатъчни и те означават, че завещанието е универсално, като нотариусът е бил свободен да му придаде необходимата форма, след като зададе нужните въпроси и получи утвърдителен отговор. Както е прието в решение № 135/14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, II-ро г.о., устно изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и на кого, като нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написването на завещанието може да направи стилистични поправки, да заменя нелитературни думи, като във всички случаи трябва да предаде точно смисъла на направените завещателни разпореждания. Обжалваното въззивно решение съответства на посоченото решение на ВКС, като и в двете е подчертана разликата между действащия и отменения Закон за наследството в частта за съставянето на нотариалното завещание и по-конкретно, че в действащия закон е изоставено изискването завещанието да се изготви под диктовката на завещателя, като е дадена известна свобода на нотариуса да оформи тази воля, стига да спази изискването да предаде точно нейния смисъл. В случая това условие е изпълнено. Освен това в посоченото решение № 135/14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС е подчертано, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт, то е процес, който включва подготвителни действия, пряко насочени към съставяне на документа, материализиращ последната воля на съответното лице и този процес приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Този процес в настоящия случай е бил налице, като нотариусът е имал възможност двукратно да се убеди в действителната воля на завещателката, включително и при самото съставяне на нотариалното завещание. Обстоятелството, че нотариусът е придал юридически вид на изявлението „искам да оставя всичко на Р.“ не влияе върху валидността на универсалното завещание, тъй като изискването на чл.24, ал.2 ЗН за форма е спазено.
В другото посочено от жалбоподателката решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Завещанието е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели. Възпроизвеждането на предварително написан текст означава неспазване на изискването за устно изразяване на волята. Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието по чл. 24 ЗН води до нищожност на завещателния акт.
Това решение на ВКС също следва да се разглежда в контекста на случая, който е бил поставен за разглеждане. Там завещателят не е изразил предварително волята си пред нотариуса, а той е дошъл с предварително подготвен текст, който е бил прочетен пред завещателя и пред свидетелите. Настоящият случай е различен, тъй като завещателката Е. първо е изявила устно волята си пред нотариуса и след като той се е убедил, че тази воля е за съставяне на универсално завещание, е отишъл до кантората си, за да състави самия текст на завещанието. Ето защо посоченото решение на ВКС също не може да обоснове поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпрос № 2 е поставен поради виждането на жалбоподателката, че има разминаване между показанията на нотариуса и инструментарните свидетели от една страна и свидетелите И. и В. от друга, което съдът не обсъдил според утвърдената практика на ВКС по чл.172 ГПК. Това разминаване според жалбоподателката се състои в това, че само нотариусът свидетелства за среща между него и завещателката две седмици преди съставяне на самото завещание, че самата ответница не сочи да е имало такава среща, а същевременно свидетелките на ищцата установили изявеното пред тях на 01.08.2019 г. нежелание на жалбоподателката да се разпорежда с имуществото си. Отделно от това никой свидетел не сочел завещателката да е изричала фрази, подобни на записаните в текста на завещанието – две пространни изречения с подробно изброяване на видове имущество, ценни книжа, благородни метали, скъпоценности, произведения на изкуството. Нито една от инструментарните свидетелки не говорела за дългия процес на изчитане на завещанието и състоянието на унес, в която завещателката изпадала, за разлика от нотариуса, който заявил това. Не били обсъдени показанията на свидетелките И. и В., според които един ден преди съставяне на завещанието завещателката е била в крайно тежко здравословно състояние и не можела да говори, дори не отворила очите си.
Настоящият състав приема, че не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване по този въпрос. Не е налице същинско противоречие в показанията на свидетелите, което въззивният съд да е бил длъжен да обсъди в съответствие с изискването на чл.172 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му. Обстоятелството, че само нотариусът говори за срещата си със завещателката в началото на м. август 2019 г., е обяснимо с това, че за нея няма други свидетели. На следващо място - завещателката не е била длъжна да обяснява на своите приятелки намерението си да направи завещание в полза на лице извън приятелския и роднинския кръг, затова нейното изявление “на никой нищо не давам, всичко си е мое”, заявено пред свидетелката И., както и изявлението пред свидетелката В., че много добре знае какво иска ответницата, изобщо не изключва намерението ѝ да завещае всичко на ответницата. Освен това – дори на 14.08.2019 г. свидетелките И. и В. да са били при завещателката и да са установили тежкото ѝ здравословно състояние, това не изключва възможността на следващия ден, при също такова тежко състояние и унес, за които говори свидетелят Г., тя да изрази волята си пред нотариуса и пред инструментарните свидетелки и да я потвърди после пред тях. За самия акт на съставяне на нотариалното завещание преки показания са дали само свидетелите Г., Д. и П. и затова е разбираемо, че съдът е стъпил върху тях за формиране на правните си изводи. Не може да се приеме, че има вътрешни противоречия в показанията на тази група свидетели само защото един от тях говори по-подробно за продължителния процес на изчитане и потвърждаване на волята по това завещание, а другите не засягат този факт. И на последно място – както бе посочено по-горе, дори завещателката да не е заявявала нищо за завещаване на влогове, ценни книги, благородни метали, скъпоценности и произведения на изкуството, тя е изразила ясна воля за съставяне на универсално завещание в полза на ответницата, а нотариусът е намерил за необходимо да му придаде тази правна форма, като по този начин той с нищо не се е отклонил от същинската воля на завещателката.
Въпрос № 3 е свързан с оплакването на жалбоподателката, че въпреки направеното искане, въззивният съд не допуснал очна ставка за изясняване на разминаването в свидетелските показания за това дали свидетелките И. и В. са били в дома на завещателката на 14.08.2019 г., както и че не указал дали счита ръкописния текст в края на завещанието за четлив и какво е неговото съдържание. Този въпрос не формира основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.174 ГПК гласи, че при различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършване на очна ставка. Съдът е този, който решава дали да допусне това процесуално действие и преценката винаги е свързана с това дали разминаването в показанията е по съществен въпрос или не. Както бе посочено по-горе, в настоящия случай фактът дали свидетелите И. и В. са били в дома на завещателката на 14.08.2019 г. не е съществен, тъй като тежкото здравословно състояние, в което се е намирала завещателката на следващия ден - 15.18.2019 г., е установено и от другата група свидетели Г., Д. и П.. Присъствието на свидетелките И. и В. за 20 минути в дома на завещателката на 14.08.2019 г. не може да даде някакви съществени данни, които, съпоставени с останалите доказателства по делото, да променят неговия изход. Очната ставка не би могла да изясни факт, който е решаващ за изхода на делото, затова недопускането ѝ от съда не може да се възприеме като съществено процесуално нарушение, а оттук и въпрос № 3, свързан с отказа на въззивния съд да допусне очна ставка, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Колкото до изясняването на съдържанието на ръкописния текст в оспореното завещание – след като първата инстанция е приела, че това е четлив текст, ако не е била съгласна с този извод, въззивницата Х. К. е могла да поиска експертиза за разчитането му, но не го е сторила. Следва да се отчете и това, че в проведеното на 06.10.2021 г. открито съдебно заседание пълномощникът на въззивницата адвокат С. е заявила, че няма доказателствени искания, т.е. тя не е поддържала направените във въззивната жалба искания за очна ставка и указания относно четливостта на ръкописния текст в завещанието.
Въпрос № 4 не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ръкописният текст в процесното завещание указва причината, поради която завещателката е положила подпис от дясна ръка - палец, а именно - тежко здравословно състояние. Ако е имала колебание в разчитането на този текст или че той не е свързан с изясняване на причината, поради което завещателката е положила отпечатък от палец, въззивницата е могла да поиска експертиза, но не го е сторила. Наличието на този текст в завещанието е в пълно съответствие с чл.24, ал.3 ЗН, който гласи, че ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието. Обстоятелството, че текстът е ръкописен, не влияе на спазването на формата на завещанието, тъй като чл.24, ал.2 ЗН препраща към чл.578, ал.1 и 2 ГПК, а разпоредбата на чл.578, ал.2 ГПК предвижда възможност нотариалният акт да бъде изписан на ръка с черно или синьо мастило или да бъде напечатан. Смесената форма в настоящия случай е обяснима, тъй като едва след изготвяне на печатния текст на завещанието и при завръщане на нотариуса в дома на завещателката се е установило, че тя не може да подпише, а ще положи отпечатък от палец на дясна ръка. Всички тези обстоятелства не обуславят разглеждането на настоящото дело по същество от ВКС, тъй като постановеното решение не би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице и последното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като при прочит на въззивното решение не се установява грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика.
При този изход на делото на ответницата Р. Н. В. следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2022 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1283 от 04.12.2021 г. по в. гр .д. № 3574/2020 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. Н. К. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адв. П. С.-С., да заплати на Р. Н. В. от [населено място], пл.“Ос.“ № 11, вх.А, ет.4, сумата от 600 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: