Р Е Ш Е Н И Е № 100 С о ф и я, 19 февруари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ф е в р у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2012/2012 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Същото е инициирано с молби-искания от осъдените Д. А. Г., П. К. К. и техният защитник адв.П.П. от АК-Р., от Л. А. О. и М. К. К., четиримата в затвора Б., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 110/11.07.2012 г. по ВНОХД № 407/2012 г. на Русенския окръжен съд, което се атакува с доводи за наличие на всички основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и оневиняване на част от осъдените или за връщане на делото за ново разглеждане било от първоинстанционния, било от въззивния съд, а като последна алтернатива – намаляване на размера на наложените им наказания, включително и с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК до такъв около минимума на предвиденото за съответното престъпление. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на исканията. В производството пред касационната инстанция осъдените Д. А. Г., П. К. К., М. К. К. и Л. А. О., лично и чрез служебните си защитници адв.Сн.С. за първия, адв.Сн.В. за втория, адв.Сл.С. за третия и адв.Сл.Н. за четвъртия, всички от САК молят исканията им да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение провери правилността на атакуваното въззивно решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 59 от 07.03.2012 г., постановена по НОХД № 269/2012 г. Русенският районен съд е признал подсъдимите Д. А. Г., П. К. К., Л. А. О. и М. К. К., четиримата от [населено място], област Р., в момента в затвора Б., за виновни в това, че в периода от 16.08.2011 г. до 22.08.2011 г., в землището на [населено място], област Русе, подсъдимите Г., Пл.К. и О. при условията на опасен рецидив, а подс.М.К. – повторно в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай, чрез използване на МПС и на техническо средство, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност 7 226 лв за подсъдимите Г., М.К. и Пл.К. и на обща стойност 2 366 лв за подсъдимия О., от владението на собственика им ЕТ С. К. К. с фирма „К. – Е. – С. К.” от [населено място], област Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр.чл.26, ал.1 от НК за подсъдимите Г., Пл.К. и О., вр.чл.29, ал.1, б”а” от НК за подс.Г., вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК за подсъдимите Пл.К. и О., чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 вр.чл.26, ал.1 от НК за подс.М.К., при условията на чл.54 от НК за четиримата, са осъдени съответно подс.Г. и подс.Пл.К. на по 12 години лишаване от свобода, подс.О. – на 6 години лишаване от свобода и подс.М.К. – на 3 години лишаване от свобода, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия М.К. на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, наложено му с присъдата по НОХД № 230/2010 г. на районен съд-Р., в чийто изпитателен срок е извършил деянието. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – метални бутилки за кислород и газ „пробан-бутан”, газова горелка с накрайници, гаечни и водопроводен ключове и клещи, послужили за извършване на престъплението, да бъдат отнети в полза на държавата след влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана лично от подсъдимите и от техните защитници с оплаквания за неправилността, необосноваността й, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените им наказания с искания от страна на подсъдимите Г. и Пл.К. за отмяната й и оневиняването им по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд за ново разглеждане и като последна алтернатива – за намаляване на размера на наложените им наказания до справедливи такива, за подс.М.К. – и под законовия минимум на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК при налични, според жалбоподателя, многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С решение № 110 от 11.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 407/2012 г. Русенският окръжен съд е изменил обжалваната присъда, като е намалил размерите на наложените на подсъдимите наказания, съответно от 12 години на по 7 години лишаване от свобода за подсъдимите Г. и Пл.К., от 6 години на 4 години лишаване от свобода на подс.О. и от 3 години на 2 години лишаване от свобода на подс.М.К. и е потвърдил присъдата в останалата част. В исканията от четиримата осъдени и от защитника на първите двама адв.П.П. от АК-Р. се навеждат най-общо доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и проверката на доказателствените материали и при извеждане на правно релевантните факти, довело до неправилното приложение на закона за осъдените Г. и Пл.К. заради недоказаното им авторство, а за осъдените О. и М.К. – заради явната несправедливост на наложените им наказания с искания за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно намаляване на размерите на наложените им наказания лишаване от свобода. В производството пред ВКС допълнителни доводи з подкрепа на изложените в исканията на осъдените се навеждат и от назначените им служебни защитници. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че исканията са подадени в законоустановения срок по чл.421, ал.3 от НПК, от лица, имащи право на такова искане по чл.420, ал.2 от НПК, срещу въззивно решение, неподлежащо на редовен касационен контрол и поради това за допустими. Разгледани по същество, исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото наведените от осъдените и от защитниците им доводи за неправилност на въззивния съдебен акт са еднопосочни, макар и при различни позиции по обвинението, исканията на четиримата следва да бъдат разгледани заедно. Основните възражения са насочени най-общо срещу доказателствената дейност на съда по установяване на фактите от предмета на доказване по делото, като се отправят упреци за неоснователен отказ да се допуснат и разпитат поискани от осъдените свидетели, без да се конкретизират и за какви неизяснени обстоятелства са били посочени, за игнориране „признанията” на осъдените О. и М.К., за осъждането на първите двама по предположения. Те са правени и пред въззивния съд и убедително са били отхвърлени, като неоснователни. Обвързаността на четиримата осъдени за и при осъществяване на редицата посегателства върху свинефермата на св.С.К. е изведена на база категорично установени обстоятелства, даващи възможност да се направи по несъмнен начин извод за авторството и съучастието им – закупуването на техническото средство за рязане от св.Х. от осъдения Д.Г. точно в онзи период и намирането му после от св.Ю.К. в свинефермата; предаването в инкриминирания период в изкупвателните пунктове на железни „отпадъци” в количества, които трудно могат да бъдат приети за изкопани, изчукани от бетонови елементи и други, на името на осъдените Д.Г., Пл.К., а след включването в престъпната дейност на осъдения О. - и на негово име; ползването на колата на осъдения Пл.К., засечена от св.Ю.К., по сигнал на св.Б.; разпознаването на осъдения Д.Г. от св.Ю.К. като шофьора на „Пасат” с откраднати елементи от фермата им; изземването на такива от посочен от осъдените пункт за изкупуването им, както и разпознаването им от св.Т.Д. като изкупчик на пункта в този период, при ползване на два автомобила, а не каруци. Съдебното следствие пред районния съд е протекло в едно заседание, на 07.03.2012 г., като не са правени искания от осъдените или защитниците им за допускане на други свидетели извън ангажираните от прокурора, комуто съдът е отказал да допусне като свидетел полицейски служител, участвал при разкриването на дейците. Във въззивното производство също не са направени искания за разпит на свидетели, като в заседанието на 05.07.2012 г. осъдените Г. и Пл.К. са се съгласили делото да се разгледа в отсъствие на защитника им адв.П., при участие на служебни защитници за всеки един от осъдените, поради което не е налице соченото като допуснато съществено нарушение на правото им на защита. Позоваването на представените писмени доказателства за трудова ангажираност на осъдения Г. в процесния период не е променило изводите на съда за неговото участие в кражбите, още повече, че именно той е разпознат от св.Ю.К. като водач на единия автомобил „Фолксваген Пасат”, натоварен с метални решетки от фермата, пътувайки с още един от извършителите. Няма как той да е ходел на работа от 07 до 17 часа, едновременно с това да е търсил, изкопавал, изчуквал и предавал съобразно договорите за продажба на негово име в изкупвателните пунктове на посоченото в тях значително количество метални отпадъци, и то с каруца, при установеното от св.Д. – с две коли, при участието на четиримата осъдени. Няма никакви данни осъденият Пл.К. да е бил в тези дни в Германия, както твърди, а и няма как той да е предал с договор за продажба отпадъци на пункт за изкупуване, ако е бил извън страната. ВКС намира, че именно въз основа на взаимосвързан, обективен и пълен анализ на доказателствените материали както районният, така и въззивният съд са извели правно значимите факти, което им е дало възможност да отхвърлят убедително голословното отричане от осъдените Г. и Пл.К. на участието си в извършване на деянията, а така също и „признанията” на осъдените О. и М.К. да са били само те двамата, като защитна теза в помощ на първите двама, за оневиняването им. По този начин окръжният съд в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК както да обоснове изводите си по възприетата фактическа обстановка, така и да даде отговор на всички доводи на защитата против правилността на проверяваната от него първоинстанционна присъда, поради което не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Извън отричане участието на първите двама осъдени при осъществяване на деянията, други оплаквания за неправилното приложение на материалния закон не са развити. Въззивният съд е проверил наличието на всички елементи от значение за квалификацията на деянията за всеки един от осъдените и законосъобразно е утвърдил приложената от районния съд. На свой ред е проверил обстоятелствата, свързани с миналите им осъждания във връзка с наличието на квалифициращите деянията като „опасен рецидив” при първите трима и „повторност” при четвъртия от осъдените. Не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за ревизия на атакувания съдебен акт. Основното оплакване на осъдените е за явна несъразмерност на наложените им наказания с обществената опасност на извършеното от тях, без конкретни доводи в негова подкрепа. Въззивният съд, за да намали чувствително наложените им от районния съд, е приел те да бъдат определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на осъдените Г. и Пл.К. обстоятелства, а за останалите двама – при превес на смекчаващите, изхождайки и от степента на участието им в осъществяване на деянията и личната им обществена опасност. Неоснователно е била омаловажена упоритостта да се посяга на чуждото имущество, като освен вредата от отнемане на имуществото, нанесени са косвени вреди - фермата е доведена до състояние да не може да се използва по предназначение, а това значи и загуба на работни места и за стопанството на региона. Вярно е, че тя не е функционирала, но довеждането й до невъзможност да се възстанови изцяло или частично производственият режим е още една пречка да заработи. Това допълнително завишава степента на обществена опасност на деянията. От справката за съдимост е видно, че редица от миналите осъждания на осъдените Г., Пл.К. и М.К. са в съучастия и все за посегателства върху чужди имущества. Неоснователно е възражението за тежкото им имотно състояние, като се има предвид какви „инвестиции” са извършени за подготовка на кражбите – 300 лв за горелките, бутилките с кислород и газ, за инструменти, ползването на две МПС, което говори, че осъдените са разполагали със средства за живот, но са ги употребили за осъществяване на престъпления. Това идва да покаже, че изтърпените от тях в миналото наказания в затвора не са довели до положителна промяна в съзнанието им и те са продължили с престъпния си начин на живот, което налага изолирането им за по-продължителен период и по-осезателно въздействие за постигане на целите на чл.36 от НК. Поради това ВКС не счита, че е налице твърдяното явно несъответствие на наложените им наказания и степента на обществена опасност на деянията и дейците, от което следва, че не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Д. А. Г., П. К. К., Л. А. О. и М. К. К., четиримата в затвора Б., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 110/11.07.2012 г. по ВНОХД № 407/2012 г. на Русенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :