9 Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 06.06.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова ЧЛЕНОВЕ: Надежда Трифонова Петя Колева при секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП Антоанета Близнакова, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 284/23 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. Й. П. срещу решение № 4 от 15.02.2023 г., постановено по ВНОХД № 50/2022 г. по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 5 от 13.05.2022 г. по НОХД № 48/21г. на Пловдивския военен съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.07.2020г. в гр. Пловдив, на ул. "Г. Р. Д." управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № ** **** ** след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, и на основание чл.343б, ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на глоба в размер на хиляда лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за три години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. С подадената жалба са релевирани и трите основания за касационна проверка по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, без да се конкретизира в какво се състои материалната незаконосъобразност на въззивния акт. Като съществени процесуални нарушения са посочени липсата на мотиви по съществени възражения на защитата и основаване на фактическите изводи на недопустими и непроверени доказателства и доказателствени средства. Твърди се и прекомерност на наложеното комплексно наказание. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Иска оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или приложение на чл.55 от НК. Прокурорът от ВКП пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Счита, че съдът се е съобразил с процесуалния закон, употребата на наркотичното вещество е установена при спазване на Наредба №1, показанията на свидетелите са надлежно анализирани и оценени, а наказанието е справедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: От оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, за основателно следва да бъде прието възражението за недопустимо кредитиране на показанията на свидетелите И. и К. П. относно направено от подсъдимия извънсъдебно признание. Направената в решението интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени средства е неточна, показанията на св.К. П. са възприети неправилно. Полицейският служител, пред когото според Военно – апелативния съд подсъдимият е признал употребата на марихуана, в съдебно заседание категорично отрича да се е случило подобно нещо. Разяснил е, че всъщност става въпрос за споделени от Г. П. съмнения, че е възможно пробата да е положителна, защото е бил в компания, в която други са пушили марихуана. Констатираното противоречие с показанията му от досъдебната фаза е следвало да бъде преодоляно в полза на изявленията пред съда, поради двусмислие на заявеното при разпита по чл.223, ал.1 от НПК /в две последователни изречения е записано, първо, че в компанията се е пушело, а след това, че той е пушил/, защото са направени при условията на състезателен процес и са подкрепени от показанията на друг свидетел - П. И.. Второто и по-съществено процесуално нарушение е позоваването на доказателства, които не са събрани по реда на НПК. Разказите на полицейски служители за думи и действия, с които задържаното лице се е самоуличило, не са годни доказателствени средства. Правилата за депозиране на признания в процеса са ясно очертани, включително и относно компетентния орган, пред който могат да бъдат направени. Заобикалянето на надлежния ред чрез установяване факта на признанието чрез възпроизвеждане на наученото в хода на свободни разговори от полицейски служители нарушава правото на защита и на справедлив процес (в този смисъл решение № 102 от 01.09.2020г. по к.н.д. № 712/2019г.). Констатацията за така допуснатия процесуален порок налага изключването на извънсъдебното признание от доказателствения материал, което от своя страна поставя въпроса дали игнорирането му предпоставя отмяна на въззивното решение. Според настоящия съдебен състав отговорът е отрицателен. Същественото за съставомерността на деянието обстоятелство – употребата на наркотично вещество от водача, е установено от инстанциите по фактите въз основа на достатъчно други годни доказателства и доказателствени средства, и фактическият извод не е аргументиран единствено с извънпроцесуалното признание на подсъдимия. Преценката, че П. е осъществил инкриминираното деяние е убедително мотивирана с показанията на техническото средство. Този начин на установяване на употребата на наркотично вещество е нормативно възприет както достатъчно надежден. Отчетената употреба на марихуана напълно законосъобразно е приета за безспорно установена, след като съдът е положил дължимата грижа да се убеди, че в конкретния случай показанията на медицинското изделие са коректно отчетени, че употребата на марихуана от водача е единственото възможно обяснение за получения резултат, както и че са спазени правилата за провеждане на теста. Останалите оплаквания на касатора за допуснати процесуални нарушения, касаят изясняването именно на посочените обстоятелства, доколкото те са задължително условие, за да се приеме, че употребата на наркотично вещество е безспорно установена чрез направения тест. Възражението срещу приобщаването от въззивния съд на три снимки на показанието на техническото средство, цели да внесе съмнение в законосъобразността на установяване на факта, че устройството Drug Chek е реагирало положително за марихуана. ВКС не констатира нарушение на процесуалните правила при приобщаването, проверката и оценката на въпросните снимки като веществено доказателство по делото. Следва да се изтъкне, че визуалното документиране на показанието на техническото средство не представлява част от нормативно установен формален ред, единствено допустим за установяване употребата на наркотично вещество. Заснемането на резултата от теста не е задължително. При това положение всякакви завишени претенции към начина и мястото на съхранение на диска, или към лицето, което го държи, са неоснователни. Единственият приложим ред за приобщаване на снимките е посоченият в НПК, а той предвижда задължение за учрежденията да предадат съхраняваната от тях информация, която може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед на твърдяната връзка с предмета на доказване, съдът правилно е приел материалите, включително компакт-диска с фотографии. Последвалото обсъждане и оценка на приобщените снимки във въззивното решение също не разкрива допуснато процесуално нарушение. Свидетелят К. П. е заявил, че е заснел отчетения положителен резултат със служебния фотоапарат, че направените снимки вероятно са съхранени на електронен носител, и след като са изискани служебно, те са били изпратени от ОД на МВР – Пловдив. Приетите снимки са оценени като подкрепящи истинността на показанията на св.П.. Така фактът, че уредът е реагирал за наличие на тетрахидроканабинол е установен от въззивния съд, не само и единствено въз основа на трите снимки, както неправилно се твърди в жалбата, а чрез комплекс от кореспондиращи си данни, съдържащи се в писменото доказателство – акт за установяване на административно нарушение, в показанията на свидетелите П., И., И., Т. и З., непосредствено възприели липсата на линия срещу означението за този вид наркотик, както и на св.К., научила за положителния резултат от самия подсъдим. Наведените от защитниците доводи за недостоверност на резултата от теста са в две насоки, като твърдението, че апелативният съд не е изложил мотиви по отношение на тях, не намира опора в атакувания акт. На възражението, че е възможно положителната реакция да се дължи на употребата на намерените в автомобила хапчета е отговорено, че съдържанието им е изяснено с помощта на химическа експертиза, която не е установила съдържание на наркотици, а веществата, освен тетрахидроканабинола, които е възможно да провокират погрешен положителен резултат, са посочени от производителя, и никое от намерените в автомобила не е сред тях /стр.7, стр.10 и стр.15 от решението/. Правилна е и преценката на съда за липса на необходимост от изискване на справка за съображенията за преустановяване производството на този вид медицинско изделие, тъй като те са нормативно обусловени. Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 година относно диагностичните медицински изделия in vitro е отменена с Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия за инвитро диагностика. В регламента ясно са посочени причините за промяна на изискванията към изделията и между тях не фигурира ненадежност на "DrugChek 3000", а напротив - и понастоящем употребата му е допустима. Наведените от защитника доводи за ненадеждност и възможен фалшив положителен резултат са били обсъдени и при разпита на вещото лице, чиято компетентност не е поставена под съмнение, и в мотивите си апелативният съд се е позовал и на неговото заключение, за да ги отхвърли. Във въззивното решение е даден ясен отговор и на оплакванията за нарушена процедура при ползване на техническото средство от страна на извършилия теста полицейски служител. Съдът се е убедил, че св.П. е боравил правилно с уреда. Преди проверката за употреба на наркотици е преглеждал документите на водача и го е тествал за алкохол, като така се е убедил, че е изпълнено изискването за изминаване времеви интервал без прием на храна и течности. Тампонът е престоял достатъчно дълго в устата на подсъдимия, а резултатът е отчетен в рамките на десетина минути, когато са направени снимките и липсата на чертичка срещу обозначението за тетрахидроканабинол е демонстрирана на него и на свидетелите. За да приеме, че показанието е отчетено в правилния момент, въззивната инстанция се е позовала на показанията на св.Е. П., управител при търговеца, вносител на тестовете, както и на техническото описание на устройството. Получената информация е еднопосочна и фактът, че процедурата е спазена, е изведен законосъобразно. Същите доказателствени източници са ползвани и при изясняване на обстоятелството, че по-късните показания на предявения в съдебно заседание като веществено доказателство "DrugChek 3000" ирелевантни. Съдържащото се в жалбата твърдение, че св.К. П. е бил без ръкавици и вероятно е замърсил пробата, се основава на превратна интерпретация на данните по делото. Коректния прочит на показанията на очевидците сочи, че самият той няма спомен за този детайл, колегата му Д. И. е съобщил, че по принцип ползват ръкавици, а св.А. З., макар и не с категоричност е заявил, че П. е бил с ръкавици. При горното, няма основание да се предполага, че полицейският служител е нарушил инструкцията за боравене с техническото средство и упрекът за неспазване на изискването за стерилност е неоснователен. Инстанциите по фактите не са допуснали процесуално нарушение, като са отхвърлили тезата, че подсъдимият е поставен в обективна невъзможност да опровергае показанието на уреда, тъй като проверяващите го информирали, че трябва да заплати кръвния анализ, а той не разполагал с пари. Това твърдение е подложено на обстойна и задълбочена проверка в хода на съдебното следствие и е надлежно опровергано. Защитникът се позовава на информация от военните полицаи П. И. и В. Т., споделена за пръв път в съдебната фаза, че св.Д. И. е казал че тестът се заплаща. Преди всичко следва да се отбележи, че според изложената от тези свидетели хронология, първо П. е заявил, че отказва да даде кръв, а след това се е провел разговор за заплащане. Свидетелят И. и колегата му П. категорично отричат да са споменавали, че тестът се заплаща. Защитната теза не е издържала направената чрез очни ставки проверка. И. и Т. са се разколебали, като Т. е отрекъл изобщо да е чул разговор за заплащане, а И. е променил показанията си относно споменаването на цена. В решението съдът се е позовал на обстоятелството, че подсъдимият е потвърдил отказа си да даде кръв по-късно пред лекаря в лечебното заведение, без да се интересува дали се заплаща и колко струва. С оглед конкретната обстановка, П. не е бил в обективна невъзможност да си набави средства, ако са нужни, за да опровергае показанията на техническото средство, тъй като в близост са били колегите му от военното формирование, по-късно са пристигнали и родителите му. Настоящият състав на ВКС намери за основателно искането за изменение на въззивното решение по отношение на размера на определените наказания. Не са установени нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК са неприложими. Апелативният съд е възприел направената от първата инстанция индивидуализация на наказанието, като се е задоволил да изтъкне единствено, че П. е с чисто съдебно минало и деянието е изолиран случай в живота му, поради което не е личност с висока степен на обществена опасност. В допълнение в мотивите към потвърдената присъда са изтъкнати трудовата му ангажираност и млада възраст. На така констатираните смекчаващи обстоятелства, неправилно е противопоставена липсата на инициативност и неумение за работа в екип. При определяне на наказанието следва да бъдат съобразени данните за извършителя като личност част от цялото общество, а не тясно професионалната му пригодност да изпълнява задачи като военнослужещ. С оглед изложеното, размерът на наказанията следва да бъде намален до специалния минимум, за да е съответен на липсата на отегчаващи обстоятелства. Въззивното решение следва да бъде изменено в този смисъл, като срокът на лишаването от свобода бъде намален на една година, а размерът на глобата на петстотин лева. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : Изменя решение № 4 от 15.02.2023 г., постановено по ВНОХД № 50/2022г. по описа на Военно-апелативния съд, като намалява срока на наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на една година, и размера на наложената глоба от хиляда на петстотин лева. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.