Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  451                                                       Гр.София, 10.11.2009 г.                                                                                           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  тридесети октомври,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  И в присъствието  на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.О.Х.Д.469/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 255/22.06.09 г.,постановено по В. Н. О. Х. Д.362/09 г., Апелативен съд-София, наказателно отделение, 6 състав е изменил присъда № 120/ 24.03.09 г.,постановена от СГС,НО, 13 състав по Н. О. Х. Д.376/09 г., в частта относно начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като е определено същото да бъде изтърпявано при строг режим и в затвор. Присъдата на СГС е потвърдена в частта, в която подсъдимият П. М. Н. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.199, ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1,2 вр.чл.29,ал.1,б. А НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ години. Срещу постановеното решение на САС е постъпила лична жалба от подсъдимия, в която той оспорва събрания и ценен от долните съдилища доказателствен материал и моли или делото да бъде върнато за разглеждане със събиране на нови доказателства, или да бъде оправдан и освободен. Постъпила е жалба и от назначения при разглеждане на делото пред СГС и САС служебен защитник, адвокат С, в която се визира касационното основание, прогласено в разпоредбата на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мнение за неоснователност на жалбите. ВКС, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го актове и визираните в тях обстоятелства, като съобрази становищата на страните, депозирани в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Макар и в жалбата на професионалния защитник да е отразено касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК- нарушение на закона /материалния/- по същество съображенията и в сезиращия върховната инстанция акт от името на подсъдимия, и в този, изготвен от името на служебния защитник, се засягат конкретни въпроси, свързани с недоказаност на авторството на дееца. Иначе казано, говори се за необоснованост на атакувания съдебен акт на въззивния съд, която е довела до нарушение на закона чрез осъждането на Н. Необосноваността, както е известно, не е касационно основание и не следва да бъде обсъждана от касационната инстанция. Същевременно, обмисляйки същината на въздигнатите доводи, отчитащи спецификата на процесния казус, настоящият съдебен състав би могъл да изведе принципно възражение, касаещо порок във формиране на волята на решаващите по фактите и доказателствата съдилища. А това се формулира като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия- касационно основание, разписано в нормата на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. И при така приетото обаче, доводите, които се навеждат в жалбите и които целят да мотивират ВКС да заеме позиция за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, са неоснователни. Трябва да се заяви, че въззивният съд е дал подробни отговори относно всеки аргумент, отправен и пред касационната инстанция. Позоваване единствено на неправилност на направените изводи, без тезата за наличие на такава да бъде подкрепена по противопоставящ се на мотивите на САС начин, не води до възможност за нейното приемане. Обобщено казано, обстоятелствата, по които се възразява конкретно, са следните: На първо място се оспорва разпознаването,направено от пострадалото момче. Въззивният съдебен състав е отговорил, а ВКС се съгласява с него, че не се установява никакъв порок при осъществяване на това процесуално действие. Свидетелят Н. е имал възможност да огледа дееца при отнемането на мобилния апарат, част от който е останал у младежа. Никога освен това, според ценимия доказателствен материал, Н. не е твърдял, че извършителят е бил 18-19 годишен мъж. Напротив, неговото твърдение е последователно и то е свързано с възраст на дееца- 35-40 години. Такава приблизително е възрастта на подсъдимия. Казаното, наред с други допълнителни фактори, важащи за него, е дало повод на пострадалия категорично да посочи Н. като извършител на вменения му грабеж и в съдебно заседание пред СГС. На второ място, въззивната инстанция е отговорила защо не възприема казаното от подсъдимия в отричащи авторството му обяснения, базирани на негово тежко към процесния ден здравословно състояние, недаващо му възможност не само да отнеме по насилствен начин мобилния телефон на пострадалия, но и бързо да избяга от мястото на събитието. Както правилно е отразил в мотивите си САС, обясненията в тази им част се опровергават както от двамата полицейски служители, заловили Н. скоро след получаване на сигнала за грабежа и даденото от Н. описание на извършителя, така и от познатите на самия деец- свидетелите Ц. На трето място, въззивният съд е взел отношение и досежно обстоятелството, че процесният предмет на престъпно посегателство не е бил намерен у Н. към момента на задържането му.становява се правилно, че деецът е имал достатъчно време да се разпореди с мобилния апарат, без значение по какъв начин, дори и чрез изхвърлянето му например, предвид разпадане на апарата на определени части-основно тяло и капаче- при отнемането му от пострадалия. Затова не буди подозрение и липсата на пари у подсъдимия, когато е бил задържан. Едновременно с това, той е намерен близко до местоизвършване на престъплението и няма никакво значение дали е имал у себе си документи за самоличност или не. Все в този контекст, в съобразие с изложеното в личната жалба на подсъдимия, няма как при неоткрит апарат да се изследва наличието на дактилоскопни следи по него. От друга с. , липсват данни подобно изследване да е направено по отношение на капачето, останало у потърпевшия. Така че следва да се отхвърли възражението на подсъдимия, че по посочената част от апарата не е имало негови дактилоскопни следи. Да не говорим, че това поначало би било възможно, предвид механизма на осъществяване на деянието. На четвърто място, САС не е пропуснал да обсъди факта на безспорното доказване на дължимите на подсъдимия пари от пункт за вторични суровини точно в процесния ден. И това е станало, защото касиер-приемчикът в пункта не е имал пари в наличност, които да даде с оглед предадени вторични суровини. По тази причина е предоставял на лицата бележки с дължимите суми и с уточнение на деня на предаване. Обсъжданото обстоятелство не е от характер да се противопостави по несъмнен начин на възможността Н. да е извършил грабежа, най-малко защото той не е престоял целия ден в пункта. Не последно, но не по важност, място, в жалбата, като основен порок на второстепенния съдебен акт, се изтъква постановяване на осъдителна присъда единствено на основание показанията на пострадалото момче. К. оставим нас. обстоятелството, че това по принцип е възможно, стига да става дума за убедителни и безпротиворечиви гласни доказателствени средства като посочените, в конкретния случай са изследвани и всички контрааргументи, изтъкнати от подсъдимия. Дадени са им подкрепени в доказателствен план и логически издържани отговори, както изисква разпоредбата на чл.14,ал.1 НПК. Това, че те не са в унисон с лансираната от защитата теза, не прави решението на СГС постановено при неправилно приета фактология, основана на доказателствен материал, чиято оценка е некачествена и превратна. Поради липса на други посочени в жалбата касационни основания, този съд не е в състояние да се произнася допълнително. Единствено желае да отбележи, че преценката на доказателствените материали по делото не му дава основания за активиране на служебна проверка, при която да би се стигнало до съзиране на фактори, ценени в по-благоприятен за подсъдимия аспект. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255/22.06.09 г., постановено от САС, НО, 6 състав, по В. Н. О. Х. Д. № 362/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/