Р Е Ш Е Н И Е № 658/2010 г. София 05.01.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1781 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. П. С. чрез пълномощник адв.Л. А. срещу решение № 35 от 7.07.09г.по в.гр.дело № 79/09г.на Бургаския апелативен съд.С него е отменено решение № 312 от 28.03.07г.по гр.дело № 57/06г.на Бургаския окръжен съд в частта,с която е отхвърлен искът на Г. Д. Д. против Ж. П. С. за сумата 4789 лв,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –повреди по автобус „Д.”с рег.№ 18-08 вследствие на ПТП на 26.10.91г.,както и за сумата 702 лв мораторна лихва за периода от 26.10.91г.до 30.07.04г.и в тази част е постановено друго,с което е уважен искът по чл.45 от ЗЗД за сумата 4789 лв,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането -26.10.91г.до 30.07.04г. С определение № 317 от 18.03.2010г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материалноправния въпрос допустимо ли е актуализиране на дължимото обезщетение за непозволено увреждане по цени,не към момента на настъпване на вредата,а към настоящия момент,съобразено с инфлацията и последвалата деноминация на лева за изтеклия период от време след увреждането. Касаторът поддържа,че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон- неправилно приложение на чл.45 и чл.51 ЗЗД,както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК-неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на възраженията му,в резултат на което решението е необосновано.Моли да бъде отменено и искът –отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Г. Д. Д. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,намира следното: Поставеният от касатора материалноправен въпрос е : допустимо ли е актуализиране на дължимото обезщетение за непозволено увреждане по цени,не към момента на настъпване на вредата,а към настоящия момент,съобразено с инфлацията и последвалата деноминация на лева за изтеклия период от време след увреждането.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 18 от 28.01.97г.по гр.дело № 3511/95г.на ВКС,ІV г.о.В него е прието,че размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане се определя по цени към момента на причиняване на вредите,а не към датата на съдебното решение. Настоящият състав на основание чл.291 ал.1 ГПК приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.На обезщетяване подлежат всички вреди,които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.Определяне размера на обезщетението за имуществени вреди става с оглед размера на причинените вреди към момента на настъпването на същите,а не към момента на решаване на спора.При непозволено увреждане вещта е повредена или унищожена към момента на събитието.Законната лихва е предназначена да обезщети увредения за вредите,които търпи от забавеното плащане на паричното вземане. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в решение № 18 от 28.01.97г.по гр.дело № 3511/95г.на ВКС,ІV г.о. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника Ж. С. да репарира нанесените материални щети на управлявания от ищеца Г. Д. автобус –негова собственост до размера на ½ ид.ч.,настъпили в резултат на ПТП,станало на 26.10.91г.на главен път[населено място],Р Т. -гр.М.Т.,Р България.Извършеното деяние,неговата противоправност и виновността на дееца били установени от приключилото със споразумение наказателно производство,което има силата на влязла в сила присъда.Размерът на дължимото обезщетение съдът е определил по чл.130 от ГПК /отм./,на база стойностите на процесната вреда,предложени от двете тройни експертизи,като е съобразил инфлацията в периода от момента на увреждането до момента на постановяване на решението и извършената парична реформа с деноминация на лева. Решението е незаконосъобразно.Неправилно въззивният съд е приел,че обезщетението за щетата,причинена в резултат на претърпяното ПТП следва да се определи,като се съобрази инфлацията и последвалата деноминация на лева.Имуществените вреди се оценяват към момента на увреждането.Според първата тройна експертиза оценката на щетата към момента на ПТП възлиза на 103 155 неденоминирани лв,а според втората тройна експертиза общата щета към посочения момент възлиза на 76 488 неденоминирани лв.Безспорно е от фактическа страна,че със споразумение от 19.06.03г.за прекратяване на наказателното производство по сл.дело № 4349/91г.на О.-Бургас Ж. С. се е признал за виновен за станалото на 21.10.91г.пътно-транспортно проишествие,в резултат на което е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на две лица,както и е нанесъл материални щети на управлявания от него автобус марка „Д.”,собственост на Д. до размера на ½ ид.ч.Причинените имуществени вреди в размер на 120 000 неденоминирани лв/стойност на щетите по оценката на в.лица към 1991г./са възстановени на Д. в хода на наказателното дело.При тези обстоятелства се налага извод,че претърпяните от ищеца имуществени вреди са репарирани в наказателното производство.В настоящото производство ищецът не е доказал по-голям размер на щетата към момента на увреждането,за да може да претендира разликата над възстановената му сума до действителната стойност.Ето защо искът е неоснователен и следва да се отхвърли. По изложените съображения решението следва да се отмени в осъдителната му част и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли предявения иск. В останалата част решението е влязло в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 35 от 7.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 79/09г.на Бургаския апелативен съд в осъдителната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Г. Д. Д. от[населено място] против Ж. П. С. от същия град за заплащане на сумата от 4789 лв,представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди- повреди на автобус „Д.” с рег.№ 18-08 ПБ вследствие на пътно-транспортно проишествие,станало на 26.10.91г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 26.10.91г.до 30.07.04г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.