Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр. София, 05 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и на прокурор от ВКП - Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2283/2011г. Производство пред ВКС е образувано по подадено от осъдения С. П. Д. на основание чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. с чл. 421, ал. 3, предл. първо и чл. 420, ал. 2 НПК, ИСКАНЕ за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНЧД №332/2011г. на Варненския окръжен съд и за отмяна на постановеното по същото дело решение №106/24.03.2011 г., влязло в сила на същата дата. С горепосоченото въззивно решение е потвърдено определение от 17.01.2010 г. по нчд№6465/10 г. на Варненския районен съд, постановено по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК, вр. с чл. 23 - чл. 25 НК, с което на осъдения С. П. Д., ЕГН 72051352049 е наложено общо най-тежкото от наказанията, определени му с присъди по НОХД № 669/2009 г. и по НОХД № 5525/2009 г. и двете на PC гр.Варна- лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание с е увеличено с шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната до момента част от наказанието лишаване от свобода от осъдения по присъдите, включени в групата. На основание чл. 25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения е наложено общо най-тежкото наказание и от наказанията, определени му с присъди по НОХД № 5470/2010 г. и по НОХД № 5633/2010 г. и двете на PC гр.Варна, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което е увеличено по чл. 24 НК с шест месеца, с изтърпяване при първоначален строг затворнически режим, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната до момента на групирането част от наказанието лишаване от свобода от осъденото лице по присъдите, включени в групата. Постановено е и отделно изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения Д. с присъда по НОХД № 353/2008 г. по описа на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, при първоначален строг затворнически режим. От съдържанието на искането, подкрепено и с писмено становище от осъдения, се извеждат основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В искането се изразява недоволство от изводите в атакуваните съдебни актове за две групи съвкупности, наложените по тях общо най-тежки наказания, лишаване от свобода , както и увеличаването им по размер с още по шест месеца. Излагат се доводи за незаконосъобразно приложение на чл.24 НК. Искателят счита, че е “несправедливо осъден”, а наложените наказания за явно несправедливи. Иска отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от осъденият С. П. Д., който се явява лично и с назначеният от съда служебен защитник – адвокат Е. П. от САК. Защитата поддържа допуснати особено съществени нарушения на закона и иска отмяна на приложението на чл.24 НК при групирането на наказанията от съответните съвкупности. Според ПРОКУРОРЪТ от ВКП искането е допустимо , но неоснователно. Групирането на наказанията е извършено по принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание. Споделя правилността на приложението на чл.24 поради многобройните осъждания на Д.. В последната си дума осъденият Д. моли за ново по-благоприятно групиране на наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВКП И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено по отношение на подлежащ на възобновяване, влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Инициирано е в срока по чл.421, ал.3 НПК от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество искането е неоснователно. Основно място в изготвеното лично от осъдения искане е намерило оспорването на решените със сила на пресъдено нещо въпроси за авторството на деянията и вината на осъдения по приключилите наказателни дела, които са били предмет на групиране на наказания за множество престъпления. Тези оплаквания не подлежат на обсъждане, тъй като относно деянията, авторството и вината на осъдения, влезлите в сила актове имат задължителна формална и материална доказателствена сила, съгл. чл.413 НПК. Вън от това, предмет на проверка в посочените в искането актове са само въпросите относно спазването на правилата за правилното и законосъобразно групиране на наложени наказания за множество престъпления. За да се посегне на стабилитета им, на посоченото правно основание по чл.422, ал.1,т.5 НПК, актовете следва да съдържат особено съществени нарушения по чл.348, ал.1 НПК. Случаят не е такъв. При групирането на наказанията на осъдения не е допуснато нарушение на закона по чл. 25 ал.1, вр. чл. 23 ал.1 от НК. Правилно е приложен и чл. 24 НК. Предмет на делото пред първостепенния и въззивен съд е било групирането на наложените на осъдения Д. наказания по влезлите в сила присъди и определения( за решаване на делото със споразумение) по следните дела : нохд№ 353/2008 г. на PC гр.Варна; нохд№ 669/2009г. на РС гр.Варна; нохд№5525/2009г. на PC гр.Варна; нохд№ 5470/2010 г. на PC гр.Варна и нохд№ 5633/2010 г. на PC гр.Варна. Предвид хронологията на извършване на деянията от Д. по всяко едно от посочените дела, както и на влизане в сила на постановените по тези дела съдебни актове, правилно са изведени две групи съвкупности, обособени в група за всяко от деянията, извършено, преди за деянията от съответната съвкупност да има влезли в сила присъди между извършването им. От общо четиринадесетте осъждания на Д. за периода от 1993 до 2010 година ( спр. л.4-л.9 от нчд№6465/10г. на ВРС) законосъобразно са изключени деянията, които не попадат в процесните две съвкупности. Законосъобразно и в съответствие с практиката на ВС и ВКС е приложен принципът за най-благоприятното съчетание на наложените на осъдения наказания сред осъжданията, групирани както следва : Деянията за които Д. е осъден с влезли в сила съдебни актове по нохд № 669/2009г. и НОХД № 5525/2009г. и двете на PC – гр.Варна са в съвкупност, за която правилно му е определено общо най-тежкото наказание, от наложените му по тях наказания. С одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство по нохд № 669/2009 година по описа на PC -Варна, XV състав, искателят е признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК , извършено за периода 04/05.08.2008 г. , за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Съдебния акт е влязъл в сила на 12.02.2009 година. Деянието е извършено преди осъждането му с присъда по нохд № 5525/2009 година на PC гр.Варна , влязла в сила на 10.02.2010 година, с която е признат за виновен за деяние, извършено на 08.06.2007 година по чл.196 ал.1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 4, пр.второ, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване наказанието. Следователно, законосъобразно са приложени чл.25, вр. с чл.23, ал.1 НК като за първата съвкупност е наложено общо най-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване. Във втора група съвкупност са съчетани осъжданията на Д. по НОХД № 5470/2010 г. и НОХД № 5633/2010 г. за деяния, които не могат да попаднат в първата съвкупност, тъй като са извършени след влизане в сила на съдебните актове в първата съвкупност. Изводът е верен , видно от данните, че деянието по нохд № 5470/2010 година по описа на ВРС е извършено през месец декември 2009 година и присъдата по същото дело е влязла в сила на 24.11.2010 година . Със същата присъда Д. е признат за виновен за деяние по чл.196 ал.1 т.2, вр.195 ал.1 т.4, пр.3-то, НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Правилно е прието, че то е в съвкупност с деянието , извършено на 17.03.2010 година, за което с присъда по нохд № 5633/2010 година на ВРС, е признат за виновен по чл.196 ал.1 т.1, вр.194 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Наказанието наложено на осъдения Д. с присъда постановена по нохд № 353/2008 г. по описа на ВРС, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг затворнически режим, правилно е постановено да бъде изтърпяно отделно. Това деяние не попада в нито една от обсъдените две съвкупности. Тъй като е извършено след влизане в сила на съдебните актове относно първите две съвкупности, то бележи признаците на опасен рецидив и единственият начин на изпълнението на наказанието е неговото отделно изтърпяване от останалите осъждания. Останалите осъждания на Д., от общо четиринадесетте, попадат в други съвкупности, за които към момента на постановяване на атакуваните съдебни актове са били решени въпросите относно за групиране на наказания за множество извършени от Д. престъпления и не са относими към обсъжданите две съвкупности. Правилно съдилищата са приложили разпоредбата на чл.24 НК. В тази връзка ВКС споделя изцяло аргументите на съдилищата по същество. Правилно са увеличени размерите на общо наложените най-тежки наказания “лишаване от свобода” за деянията по двете съвкупности от престъпления против собствеността, с още по шест месеца лишаване от свобода. В мотивите на определението по по нчд№6465/10 г. на Варненския районен съд и на потвърдителното въззивно решение по ВНЧД №332/2011г. на Варненския окръжен съд е обсъдена тежестта на деянията и обществената опасност на дееца. Наказанието не е явно несправедливо, както се твърди в искането.Спазени са правилата на приложението на чл. 24 НК. На фона на трайно утвърденото престъпно поведение на Д. в рамките на седемнадесет години, през които са извършвани от него посегателства срещу собствеността, за които не е бил предупреден и превъзпитан чрез налаганите му наказания, увеличаването по чл. 24, ал.1 НК с по шест месеца на всяко от наложените на осъдения общо най-тежки наказания за двете съвкупности, е съответно на степента на обществената му опасност. То е справедливо отчетено преди всичко поради броя и тежестта на престъпленията във всяка от двете съвкупности, и за постигане целите на наказанието . Не е допуснато основание за възобновяване и искането следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви ,ВКС, съгласно чл.426, вр. с чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения С. П. Д. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНЧД №332/2011г. на Варненския окръжен съд , по което с решение №106/24.03.2011 г., е потвърдено определение от 17.01.2010 г. по чнд№6465/10 г. на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :