4 Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 09.11.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря : А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1725/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.5 ГПК, образувано по молба на К. К. Я. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №ІІ-54-127 от 11.01.2017г.по гр.д.15323/14г. на Софийски районен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.5 ГПК, с оглед поддържаното от молителят узнаване на постановения съдебен акт- с получаване призовка за доброволно изпълнение на 20.03.2018г. и твърдението за неучастие в производството. Молбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е процесуално допустима. Молителят Я. поддържа, че не е взел участие в развилото се съдебно производство, с оглед нередовното си призоваване по реда на чл.47 ГПК, поради липсата на конкретно изброени данни в приложените съобщения, а именно - може ли адресатът да бъде намерен на адреса, защо лицето не е открито, отказвало ли е да получи призовката, има ли други лица, на които да може да бъде връчено съобщението и др. Поддържано е още, че не е изпълнена и процедурата по залепване на съобщението, тъй като удостоверяването му не било със съдържание, което страната счита за задължително, а именно – не е посочена причината, поради която лицето не е намерено на адреса, както и не е отразено къде е залепено уведомлението. Поддържано е още, че и атакуваното по реда на отмяната решение не било връчено надлежно на служебния защитник. Така страната е извела извод, че не е взела участие в производството, с оглед което е искала отмяна на постановения съдебен акт. Ответникът по молбата – „ЗАД Армеец”АД, [населено място] е изложил разбиране, че молбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят се позовава на първата хипотеза на текста, като поддържа, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да вземе участие в производството, респективно да се защити при разглеждане на делото. Подадената молба е неоснователна. Сезираният, с исковата молба на „ЗАД Армеец”АД, [населено място] против К. Я., Софийски районен съд, с разпореждане от 07.01.2014г. е разпоредил на настоящият молител – ответник по спора да му бъдат изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея, като са указани в посоченият съдебен акт и предпоставките по чл.40,ал.1 и 2 , чл.41,ал.1 и 2 и чл.50,ал.1 и 2 ГПК, както и правните последици по чл.238 ,ал.1 ГПК.Изпратените в тази връзка две съобщения до Я. са били върнати в цялост. Върху тях длъжностното лице – призовкар е удостоверило, че адресът е посетен на 08.06., 18.07. и 20.08.2014г., на които дати лицето не е намерено на адреса, а съседите отказват съдействие. Съдът е приложил справка по реда на Наредба №14/18.11.2—9т. съобразно, която посоченият адрес, на който са били изпратени тези съобщения се явява постоянен и настоящ адрес на молителя Я.. Така, районният съдия с разпореждане от 15.09.2014 е разпоредил изпращането на ново съобщение. Съобщението отново е върнато в цялост като длъжностното лице призовкар е удостоверило посещаване на адреса на 03.10.2014г. и на 18.10.2014г., както и на третото посещение – 31.10.2014г. като е отбелязано, че лицето не е открито на адреса, не са намерени и други които да получат съобщението и е било залепено уведомление на вратата на жилището. При тези данни, законосъобразно съставът на СРС, с определение от 23.01.2015г. е приел, че са налице предпоставките по чл.47,ал.6 ГПК за назначаване на особен представител, след като в срока лицето не е явило да получи препис от исковата молба и съобщенията, въпреки залепеното уведомление. Съдът е разпоредил на ищеца да внесе депозит за служебен защитник, поискал е определянето му от САК и с определение от 03.02.2015г. е назначена адв. А. Х. като негов служебен защитник. Същата е получила книжата и депозирала в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. В проведеното заседание на 08.07.2015г., в което са осъществени всички процесуални действия по приемане на доклада, както и доказателствата в това число и изслушване на автотехническата експертиза, адв. Х. е взела участие като е представлявала настоящият молител. Или всички процесуални действия, касаещи разглеждане на спора са се осъществили след назначаването на особен представител и съответно са реализирани с негово участие При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно представлявана. Освен това, както бе обосновано фактически, недоказани са и твърденията за нередовност на процедурата по чл.47 ГПК. Страната не е поддържала в настоящето производство, че се е намирала в обсъждания период на адреса си по регистрация но не е търсена, нито е установила, че извършеното от призовкаря удостоверяване не отразява фактите, така както са осъществени – че адресът не е посещаван, респективно че на адреса е имало и други лица, изразяващи готовност да получат призовката, че на обсъжданите дати, тези лица, както и молителя са били на адреса, респективно, че не е било залепено на вратата уведомление. Страната се позовава единствено на формалните предпоставки за приложение на чл.47 ГПК, които, обаче в случая, с оглед изложеното са осъществени законосъобразно. В тази насока, правно и фактически необосновано молителят счита, че същественото процесуално нарушение изразено в нарушаване на чл.47,ал.1 ГПК, може да бъде изведено от непълнота на констатациите на длъжностното лице- същото в изпълнение на изискванията на чл.47, ал.1 ГПК, в рамките на едни месец първоначално е посетило три пъти адреса, и както сам молителят твърди, че следва да бъде отбелязано, в случая е посочено именно, че той не е бил намерен на този адрес, както и това, че не е намерен и друг, който да получи призовката. Това удостоверяване е официално и е останало неопровергано от страната. Освен това в рамките и на следващите месеци, адресът отново е посетен три пъти / т.е. общо шест пъти/ и удостоверяването от длъжностното лице отново е извършено надлежно- чрез изрично посочване и на това, че е залепено уведомление по чл.47 ГПК с всички изискуеми от нормата реквизити на вратата на жилището. Разбирането на молителя, че всяко нарушение на съдопроизводствените правила води до отмяна на акта е правно необосновано. След като основанията за отмяна са лимитивно очертани от закона, то и релевантността на фактите по нарушаване на правилата за призоваване следва да се съизмерява единствено със съответствието им спрямо елементите от фактическия състав на основанието- т.е. те не могат да бъдат разглеждани като самостоятелно основание. Поради това сам по себе си факта за непрецизно осъществени процесуални действия по получаване на съобщението за изготвеното решение на особения представител не е достатъчен, за да се приеме, че страната е била лишена от участие в съдебното производство. Още повече, че ненадлежно полученото съобщение за постановения съдебен акт не е основание за отмяната му, а за неговото обжалване по реда на инстанционния контрол. В тази връзка, с оглед твърдението на Я. за момента на научаване за постановеното решение, същият е могъл да подаде въззивна жалба, но тъй като такава не е подадена и решението е влязло в сила / както впрочем се твърди и в молбата за отмяна/, преценката за наличие на основание за отмяна по чл.303,ал.1, т.5 ГПК не може да бъде обоснована с обсъждания факт. Освен това, ответникът по спора е бил представляван в производството, а доколкото е недоволен от това представителство, то и механизмите за осъществяването на отговорността са различни, но не се реализират, нито установяват основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Следователно, не са налице отменителните основания по чл.303, ал.1 т.5 ГПК и молбата за отмяна на това основание следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора, разноски на ответника следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП в размер на 400лв. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. Я. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, т.5 ГПК на влязлото в сила решение №ІІ-54-127 от 11.01.2017г.по гр.д.15323/14г. на Софийски районен съд. ОСЪЖДА К. К. Я. от [населено място] да заплати на „ЗАД Армеец”АД, [населено място] направените в извънинстанционното производство разноски в размер на 400 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: