5 Р Е Ш Е Н И Е № 236 [населено място], 28.01. 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И. ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Албена Рибарска разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №6192 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. А. Ж., Г. А. Ж., Ж. Г. Ж., Г. Й. Д., И. Й. Д., Я. А. Д. и Г. А. Д., чрез процесуален представител адв. М. Н., срещу решение от 15.10.2012г., постановено по гр.д.№1299/2009г. на Софийски градски съд /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение от 01.04.2013г./, в частта, с която частично е потвърдено решение от 07.08.2008г. по гр.д.№23118/2006г. на Софийски районен съд за частично отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №693 от 28.05.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по касационната жалба на ищците е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК на въззивното решение по въпроса: „може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това”, който е разрешен противоречиво с въззивното решение и с постановеното решение за обезщетение за предходен период – влязло в сила решение, постановено на 27.02.2007г. по в.гр.д.№1031/2006г. на Софийски градски съд. По настоящия спор въззивният съд е приел, че дружеството ползва сградите и прилежащите им части от земята като суперфициарен собственик. В. съд е приел, че ползваните от дружеството сгради са включени в капитала на дружеството, което е прието за установено въз основа на данните в акт за частна държавна собственост. С влязлото в сила съдебно решение за обезщетение за предходен период, е прието, че актът за държавна собственост не може да се приеме за годно доказателствено средство за установяване, че на ответника е била прехвърлена собствеността върху вече изградени постройки от собственика /собствениците/ на земята нито от трето лице, което да е придобило ограничено вещно право преди това, тъй като А. не удостоверява нито изявлението на компетентен държавен орган за внасяне на някакво имущество в капитала на дружеството, нито установява какво точно вещно право и върху какъв имот е внесено и не доказва да е бил завършен фактическият състав по тази апортна вноска. По въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./, има формирана задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №97 от 29.03.2011г. по гр.д.№431/2010г. на ВКС, ІІг.о., с което е прието следното: Извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и за последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие,извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползуват с доказателствена сила до установяване на противното. Актът за държавна собственост е официален документ. Същият следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл.154 ГПК/отм./. Възраженията срещу акта,основани на твърдения за притежавани собствени права върху имота не могат да бъдат приравнени на оспорване по смисъла на чл.154 ГПК/отм./ и актът за държавна собственост следва да бъде преценяван по правилата на чл.143 ГПК/отм./. В същия смисъл е и изразеното по реда на чл.290 ГПК становище в решение №406/25.11.2010г. по гр.д.№614/2010г. на ІІ ГО на ВКС,решение №263/19.07.2010г. по гр.д.№1157/2009г. на І ГО на ВКС, решение №340/15.07.2010г. по гр.д.№1349/2009г. на І ГО на ВКС,решение №238/09.08.2010г. по гр.д.№685/2009г. на ІІ ГО на ВКС и решение №43/03.08.2010г. по т.д.№506/2009г. на ТК,І ТО на ВКС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и порави съществени процесуални нарушения. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част е потвърдено първоинстанционното решение с която частично е потвърдено решение от 07.08.2008г. по гр.д.№23118/2006г. на Софийски районен съд за частично отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В. съд е приел, че исковете за обезщетение за лишаване от ползването на имота са основателни само за незастроената площ от имота и без прилежащите части на сградите, ползвани от ответника. Съдът е приел, че дружеството ползва сградите и прилежащите им части от земята като суперфициарен собственик. В. съд е приел, че ползваните от дружеството сгради са включени в капитала на дружеството, което е прието за установено въз основа на данните в акт за частна държавна собственост. Решението в обжалваната част е правилно. Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва следните елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Доказването на предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление може да стане както чрез преки доказателства /самия административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства, включително актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие. В този смисъл решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС,І г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. Актовете за държавна собственост са официални документи, които съставляват доказателство за извършените от съставителя им действия и за истинността на изявленията му, отбелязани в акта, докато не бъдат опровергани. При оспорване истинността на официален документ тежестта за доказване на неговата неистинност лежи върху страната, която го оспорва. В случая по делото не са са събрани доказателства, отричащи имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да е изрично изключено от имуществото. Отделно от това, непряко даказателнствено значение за преобразуването има и установеното с писмо изх.№26.00-893/18.12.1996г. на зам.министър на регионалното развитие и строителството, отразяване на имота в баланса на дружестовото като дълготраен материален актив. В този смисъл изводът на въззивният съд, че имотът е бил включен в капитала на [фирма] въз основа на установените факти за отразяване в акта за държавна собственост, е правилен и обоснован. В инстанциите е било спорно дали ответното акционерно дружество е придобило собствеността върху процесните сгради по силата на приватизационната сделка – договор за продажба на 75 на сто от акциите от капитала на [фирма], сключен на 21.12.2000г. по реда на ЗППДОбП /видно от първа страница на договора и обявление в ДВ за извършената приватизационна продажба/. С исковата молба е представено и прието като доказателство по делото, но е останало необсъдено както в първоинстанционното решение, така и във въззивното решение, макар, че във въззивната жалба има наведени доводи в тази насока, писмо изх.№V8 -375/29.09.1999г. на зам.министър на регионалното развитие и благоустройството до ищци по настоящия спор с копие до ответното дружество, в което във връзка с обявление по §6 ПЗР ЗППДОбП, е отговорено, че правата на наследниците на Г. К. Ж. върху имота са съобразени от МРРБ и този имот, включително деактуваните сгради, със заповед №38 от 10.01.1998г. на Областния управител на Пловдивска област, е изключен от обектите – предмет на приватизационната оценка на [фирма]. В. съд е приел, че ответното дружество упражнява правата на субсидиарен собственик по отношение на процесните сгради, построени след одържавяването на имота след 1947г., но преди 1992г. и по отношение на които има влязло в сила отхвърлително решение за редавандикация по предявения иск от реституираните собственици срещу [фирма] /тъй като [фирма] е ползвал новопостроените сгради по силата на придобитото от държавата право на суперфициарна собственост върху тях/, без обаче да засегне спорния по настоящото дело въпрос относно наличието или липсата на частно правоприемство на ответното дружество по отношение на [фирма]. По този начин въззивната инстанция е формирала извод за частична неоснователност на претенцията без да обсъди доводите на страните и събраните доказателства. При така развилия се спор и във връзка с въведеното във въззивната жалба оплакване, въззивната инстанция е следвало да изясни дали процесните сгради са били елемент на патримониума на приватизиращото се дружество, което не е направил. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна необсъждането на доводите на страните и на доказателства във връзка с тези доводи при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт при положение, че по делото не е изяснено дали процесните сгради са били елемент от капитала на приватизиращото се дружество, чрез съдебна експертиза, която въззивният съд е могъл да назначи и служебно. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която въз основа на данните в приватизационната преписка, счетоводната документация на приватизиращото се дружество и пр., да даде заключение дали процесните сгради са били елемент от капитала на приватизиращото се дружество. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 15.10.2012г., постановено по гр.д.№1299/2009г. на Софийски градски съд /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение от 01.04.2013г./, в частта, с която частично е потвърдено решение от 07.08.2008г. по гр.д.№23118/2006г. на Софийски районен съд за частично отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: