Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  499   гр. София,  13 януари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и осма година в състав :           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев                                                                              2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………… в присъствието на прокурора ….. Велинова ………………………….......... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 390 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Томов) на подсъдимия М. О. М. против въззивно решение № 83 от 30.05.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. н. № 521/07 г., с което е потвърдена присъда № 116 от 14.11.2007 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1492/07 г. Според жалбоподателя, съдът едностранчиво е отчитал само отегчаващите обстоятелства, пренебрегвайки присъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства - признание на инкриминираните факти и частично възстановяване на обсебено имущество. Прави искане за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване по размер на наказанието, което е наложено на подсъдимия. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за правилното приложение на закона, липсата на съществено процесуално нарушение и справедливостта на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение от 30.05.2008 г. на Варненския апелативен съд е потвърдена присъда № 116 от 14.11.2007 г. по н. о. х. д. № 1492/07 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият М. О. М. е признат за виновен в това, през периода м. юли 2002 г. – м. юли 2003 г., в гр. В., при условията на продължавано престъпление, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи (леки автомобили), които владеел, на обща стойност от 87 046 лева, собственост на „Рудо карс” ООД – гр. В., като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 206, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години и девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият М. О. М. е осъден да заплати на „Рудо карс” ООД чрез управителя Д. П. П. сумата от 87 046 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното плащане, както държавната такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски. Жалбата почива единствено на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК, независимо че формално са отбелязани и касационните основания за нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Всички приведени доводи и развити съображения са в подкрепа на разбирането, че съдът е индивидуализирал явно несправедливо наказание на подсъдимия. В очертаните предели, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – под предвидения минимум на лишаването от свобода. В размер на четири години и девет месеца то съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия М силата на останалите обстоятелства от значение за справедливостта на наказанието. Варненският апелативен съд е споделил позицията на първоинстанционния състав и така сам е приел, че извършеното престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност, която се съдържа в специфичното проявление на обстоятелствата на самото престъпление – усложнени фактически действия, в които се е изразило обсебването на множество чужди вещи, проявена упоритост при осъществяване на всяко от деянията, включени като елементи на продължаваното престъпление. Съдът законосъобразно е преценил също, че конкретното поведение характеризира неблагоприятно и дееца, а в съчетание с данните за неколкократните осъждания за тежки престъпления, едно от които също за обсебване, и началото на престъпната дейност почти веднага след ефективно изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода, водят до заключение за висока степен и на личната обществена опасност на подсъдимия М. Въззивният съд е изследвал въпроса и за смекчаващи отговорността обстоятелства. Признатите от подсъдимия факти е разгледал в контекста на неговата личност, но не е открил доказателства за обективните му прояви, насочени към заличаване на част от вредните последици в резултат на извършеното престъпление. Затова, оценявайки свободно в рамките на правомощията си относителната тежест на различните обстоятелства в съвкупността, Варненският апелативен съд е индивидуализирал справедлив размер на лишаването от свобода, което ефективно да постигне както поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, така и останалите цели по чл. 36 НК. Жалбата е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 83 от 30.05.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 521/07 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: