Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                       №.259                                                     София..31.05.2010 г.                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание  на пети май, две хиляди и десета година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЛАМЕН СТОЕВ                                        ЧЛЕНОВЕ:            ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                          ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                                                                                                  при секретаря Ани Давидова    и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1463/2009 г.            Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. С. С. и М. С. З. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 1898/2008г. на Варненския окръжен съд. Ответниците по молбата Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. са депозирали възражение по чл.303 ГПК. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Прилага като нови писмени доказателства – Р. на МС № 911/1963г., списък на имоти, които се отчуждават, нотариален акт № 3455/1964г., нот.акт № 1588/1964г., нот.акт № 57/1964г., нот.акт № 3329/1964г. Считат, че доказателствата са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : М. за отмяна е процесуално допустима. Молителите искат отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Сочат, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор и които не са могли да представят по делото. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваното решение е отменено решение № 1873/06.06.2008г. по гр.д. № 9892/2006г. на Варненския районен съд и е постановено друго, с което уважен е отрицателен установителен иск за собственост върху място с площ 1454 кв.м., представляващо ПИ № 39 по плана на новообразуваните имоти на с.о.”З”, предявен от Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. срещу К. С. С. и М. С. З.. П. към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Те не установяват нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителите да не са могли да ги представят пред инстанциите по същество. Това са Р. на МС № 911/26.12.1963г., списък №1 на имотите, които се отчуждават срещу заплащане за направа на пътя В. Г. Б. , нотариални актове, издадени през 1964г за съседни имоти на основание замяна с ТПС комисия. С атакуваното решение е прието, че ответниците не са установили по така предявения срещу тях отрицателен установителен иск да са собственици на имота на твърдяното придобивно основание. Решаващият съд е приел, че е доказано оспорването по реда на чл.154 ГПК /отм./ на нотариален акт за собственост по замяна с ТПС комисия № 129/1964г. Предвид извършените върху документа поправки е приел, че съгласно чл.142 ГПК /отм./ нотариалният акт в частта относно удостоверителното изявление на нотариуса, не се ползва с формална доказателствена сила. Той е неавтентичен, няма материална доказателствена сила на официален документ относно засвидетелстваните факти. Твърдяното придобивно основание на праводателя на ответниците – замяна по реда на ЗТПС, не е доказано по делото. В тази връзка е обсъдил и удостоверение от 15.06.2009г., издадено от община В., че в предадените за съхранение в „А” протоколи на ТПС комисия за период 1952г. – 1974г., името на К. С. И. фигурира за протокол от 20.02.1960г. /представен и по делото/, който не касае процесния имот. Представените документи нямат характеристиките на новооткрити доказателства, с които страната не е могла да се снабди по време на процеса. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Те са могли да се снабдят с тях и да ги представят по време на процеса във връзка с доказване на материалноправната си легитимация и на твърденията им, че са налице предпоставките на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ относно замяната. Няма никакви данни да не са могли да се снабдят с посочените доказателства при проявена от тях грижа за защита на интересите си в процеса. Освен това представените доказателства нямат пряко доказателствено значение за установяване на релевантни за спора факти, а с тях по косвен път- с вписване на протокол на ТПС комисия от 26.03.1964г. в нотариални актове на съседни имоти, молителите се стремят да оборят изводите на решаващия съд относно неавтентичността на нотариален акт №129/1964г. и преценката по чл.142 ГПК /отм./. Тези доказателства, които както те самите сочат, са издирени в Д. архив, не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като молителите са могли да представят още във въззивното производство за доказване правото си на собственост върху имота и оборване твърдението на ищците, че праводателят им не е станал собственик на имота по замяна с ТПС комисия, поради което не е могъл да се разпореди с него. Доводите, които се отнасят до приетото по съществото на спора от въззивния съд, са доводи по правилността на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес и в това производство не могат да се обсъждат касационни оплаквания срещу въззивното решение. Представените в съдебно заседание пред настоящата инстанция решение по гр.д. №1992/2008г. на Варненския окръжен съд и определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, не следва да се обсъждат, тъй като не са представени с молбата за отмяна и тя не се основава на тях, а освен това не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1 ГПК, а съдебни актове, постановени по спор между други страни. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. С. и М. С. З. за отмяна на влязло в сила решение №1151 по гр.д. № 1898/2008г. на Варненския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.