3 Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 25.04.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4423 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Н., против въззивното решение № 144 от 5 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1324 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г. в частта му, с която е отменено решение № 1695 от 16 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 7294 по описа на районния съд в гр. Русе за 2011 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Г. сумата над 1260,88 лева до 7433,05 лева неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, и в место него искът за тази част от сумата е отхвърлен, и в полза на дружеството са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1460 от 19 декември 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса какъв е редът за определянето на длъжностите на работниците и служителите, за които се установява ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ – с нарочна заповед на работодателя или е възможно да бъде посочено и в правилника за вътрешния трудов ред. С решението си въззивният съд приема, че в утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред във връзка с особения характер на работата на ищеца е установен ненормиран работен ден за всички лица в отдела на ищеца; според представената длъжностна характеристика ищецът е от лицата към съответния отдел, и той е работел на ненормиран работен ден, поради което положеният труд през работните дни след редовното работно време не е извънреден и не следва да се заплаща като такъв. По поставения правен въпрос съдът приема следното: В решение № 75 по гр.д. № 812/2010 г., ІІІ г.о., касационният съд обвързващо сочи предпоставките, при които се приема, че работникът полага труд при ненормиран работен ден: заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочен списък (определен с изрична писмена заповед на работодателя) на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, и на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. В случаите, когато установяването на ненормиран работен ден за определени длъжности е сторено не с изрична писмена заповед на работодателя, а в правилника за вътрешния трудов ред, първата от необходимите описани предпоставки е осъществена. Изискването за издаване на специален акт на работодателя, с който да се определи съответният списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, е въведено за установяването на по-висока степен на защита на работника във връзка с особеностите на конкретната работа и узнаването от страна на работника за необходимостта трудовите задължения да се изпълняват и след изтичането на редовното работно време и пораждащите се от това обстоятелство задължения и права (почивки, отпуски, увеличено възнаграждение за работа в почивни и празнични дни). Както заповедта за определяне на списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (като писмено изявление на работодателя, отправено до работниците и служителите, обявено на адресата), така и правилникът за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ) урежда въпроси по организацията на труда в предприятието, изхожда от работодателя и следва да бъде обявен на работниците и служителите. И за двата акта законът предвижда издаването им след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Не съществува формална пречка за упражняване на задълженията на работодателя да определи списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, не с изрична заповед, а с правилника за вътрешния трудов ред. Целите и функциите на нормативния текст на чл. 139а КТ не са нарушени по този начин, а и не е нарушен основният принцип за закрилата на труда. При даденото тълкуване следва да се приеме, че разрешението на въззивния съд е правилно. Касационната жалба е неоснователна. Според подписания между страните трудов договор разпределението на работното време е установено с правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя. Както в правилника от 2005 г., чл. 8, така и в правилника от 2010 г., чл. 58, поради особения характер на работата се установява ненормиран работен ден за всички лица в отдел „Снабдяване и логистика”, като не е спорно, че ищецът е работил именно в този отдел. Следователно, задължението на ищеца за работа при ненормиран работен ден се е породило със сключването на трудовия договор през 2007 г. предвид включването на неговата длъжност в специалните правила на работодателя в това отношение, и е съществувало до прекратяването на трудовото правоотношение на 1 юни 2011 г. За специалните правила по отношение на заеманата длъжност ищецът е бил уведомен още при сключването на трудовия договор, тъй като изрично е заявил в него, че при постъпването на работа е бил запознат с правилника за вътрешния трудов ред и с длъжностната характеристика на длъжността. За процесния период ищецът е ползвал допълнителни дни платен отпуск, видно от първоначалното експертно заключение. Не е спорно, че съответните правилници за вътрешния трудов ред са издадени от работодателя след необходимите консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите. Установените обстоятелства са достатъчни, за да се приеме за доказано възражението на работодателя, че ищецът е работил при условията на ненормиран работен ден. На това основание положения от него труд по време на работните дни от седмицата (без почивните и празничните дни) не е извънреден и за него не се дължи допълнително заплащане. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 5 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1324 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: