Р Е Ш Е Н И Е №606 София, 10 яну,ари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети декември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 513/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. И. Д. против въззивно решение № 103 от 19.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 148/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че наложеното му наказание лишаване от свобода по начин на изтърпяване е явно неправедливо. По същество се иска въззивното решение в тази част да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК. Частните обвинители молят жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 9 от 15.01.2010 год. постановена по НОХ дело № 3119/2009 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия М. И. Д. за виновен в това, че на 30.04.2009 год. на автомагистрала “Т.” в посока гр. София- гр. П., на километър 115+800, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и чл.58 т.3 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. на 39 год., Г. Г. Г. на 31 год., М. С. Г. на 30 год. и Г. Г. Г. на 6 год., като деянието е особено тежък случай , поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр.5 б.”б” пр.2 във вр. с ал.1 б.”в”, чл.342 ал.1,чл.58а във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от седем години от влизане на присъдата в сила. С въззивно решение № 103 от 19.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 148/2010 год. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 343 ал.3 б.”б” пр.1 във вр. с ал.1 б.”в”, във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 58а във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НК и за него му е наложил наказание две години и десет месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от четири години, като го е оправдал по обвинението по чл. 343 ал.3 пр.5 б.”б” пр.2 НК, както и за допуснатото нарушение по чл. 58 ЗДП. Потвърдил е присъдата в останалата част. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът на жалбоподателя, че съдът е постановил ефективно изтърпяване на наказанието без да отчете, че по отношение на него условното осъждане е достатъчно да го превъзпита, не намира опора в разпоредбите на закона. Обемът наказателна принуда, включително и в частта, касаеща начинът на изтърпяване на наказанието, е насочен към постигане целите по чл. 36 НК. Като обществена оценка за укоримостта на поведението на дееца, намерило израз в извършеното деяние, наказанието му се налага за да се превъзпита към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Тези две цели на наказанието са неразривно свързани. Независимо, че законът дава приоритет на специалната превенция, чл. 66 НК не би могъл да се приложи, когато без ефективно изърпяване на наказанието няма да се постигнат и целите на специалната превенция. По делото, при съвкупната оценка и съобразяване на тези обстоятелства, мотивирано въззивната инстанция е приела, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. При установената фактическа обстановка и приложен от въззивната инстанция материален закон, наложеното му наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване и четири години лишаване от право да управлява МПС не е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване. Въззивният състав, като е анализирал данните по делото, законосъобразно е приел, че са налице само една част от изискванията по чл. 66 ал.1 НК за приложение института на условното осъждане, а именно размер на наказанието лишаване от свобода до три години и чисто съдебното минало на дееца. Изложените съображения, че тези обстоятелства позволяват наказанието да бъде изтърпяно без откъсване на подсъдимия от средата, в която живее, но не са достатъчни, защото липсва третата предпоставка, а именно по този начин да бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция се споделят и от настоящата инстанция. В конкретния случай ефективното изтърпяване на наказанието е единствената възможност за постигане целите по чл. 36 НК Неоснователен е довода, че при определяне начинът на изтърпяване на наказанието не са взети предвид положителните му професионална и социална характеристики. Въз основа на събраните добри характеристични данни въззивната инстанция не е възприела извода на първоинстанционния съд за изключително висока степен на обществена опасност на дееца и квалификацията на деянието като особено тежък случай на престъпление по чл. 343 НК. Действително за подсъдимия са събрани добри характеристични данни, но оценката на обществото за личността на дееца се определя и от начина на извършване на деянието. По делото е установено и прието, че е проявил груба небрежност, изразила се в това, че при недостатъчния опит, който имал като водач на МПС, си е позволил да отклони вниманието си от пътната обстановка, напуснал активната лента за движение и със скорост ат 125 км/час ударил намиращия се неподвижно, със задействата ръчна спирачка, в аварийната лента автомобил, в който се намирали пострадалите. С това си поведение е застрашил не само живота на останалите участници в движението, но и на собственото си семейство. В резултат само на неговото виновно поведение е причинен един тежък резултат, който надхвърля законовите рамки за съставомерността на деянието по приетата от въззивната инстанция квалификация. Причинена е смъртта на едно младо тричленно семейство, в това число и на малолетното им дете, а също така и на още един ненавършил четиридесет години техен близък. Този начин на извършване на деянието не дава основание подсъдимият да се характеризира изцяло като личност с ниска степен на обществена опасност, на която би могло да се въздейства превъзпитателно без ефективно изтърпяване на наказанието. Той следва да бъде изолиран в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за да осмисли бъдещото си поведение. Неоснователен е и довода, че при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, не е взето предвид, че не само е признал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, но и вината си. Действително в съдебната фаза на процеса е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но това процесуално поведение не е само израз на осъзнаване на извършеното и оценка за поведението си, но и начин да смекчи наказателното си положение. Разкриването на деянието в досъдебната фаза на процеса е извършено без негово особено съдействие, защото при разпитите на 15.06.2009 год и 4.08.2009огд се е възползвал от процесуалните си права и е отказал да даде обяснение по фактите, с което са спомогне за изясняване на делото. Ръстът и динамиката на този вид престъления, при които ежегодно загиват или биват осакатявани много хора, немалка част от тях деца, обуславят налагане на съответни наказания, чрез които да им се противодейства. И поради необходимостта да се окаже предупредително и възпиращо въздействие върху останалите участници в движението, е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което иш на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 103 от 19.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 148/2010 год. по описа на Пловивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 9 от 15.01.2010 год. по НОХ дело № 3119/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: