Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 13 юни 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 394 по описа за 2019г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Д. Н. А. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 197/2018г. на РС- Свищов, с постановена присъда № 27/19.12.18г., в сила от 04.01.2019г. Претенцията в искането се основава на задочното осъждане на дееца. Иска се отмяна на присъдата и осигуряването на правото на лично участие в процеса. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено в срока. Посочва, че не е налице предпоставката по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като А. е привлечен в качеството на обвиняем за деянието по чл.343в от НК на 07.09.2018г., предявено му е лично съответното постановление, като непосредствено след това е проведен и разпит в това му качество. Пледира се, че е налице отрицателната предпоставка, която води до неуважаване на искането. Осъденото лице се явява, представлява се от назначен служебно от съда защитник, който пледира, че направеното искане е основателно, тъй като от материалите по делото било видно,че осъденото лице не се е укривало, оказал е съдействие, получил е препис от обвинителния акт. В чуждата страна, където се намирал със семейството бил узнал за датата на насроченото съдебно заседание ,но не се бил явил поради финансови затруднения. Защитата твърди, че прокурорът по делото бил уведомен с молба за отлагане на делото, за да се яви по-късно. Осъденото лице било получило обещание, което останало неизпълнено. За намерението му да участва лично в процеса било обстоятелството, че изпратил да участва по делото упълномощен адвокат за защитник. Съдът обаче игнорирал тези обстоятелства, като с участието на служебен защитник А. бил осъден. Това нарушило правото му на защита, както и правото му да поиска сключване на споразумение по реда на глава 29-та от НПК , за да получи по-леко наказание. Защитата посочва, че при узнаване за осъждането, А. се е явил доброволно в затвора, за да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Моли да се възобнови наказателното производство, което да се върне за разглеждане от стадия на започване на задочното производство и се потвърди мярката за неотклонение „Подписка“. Осъденото лице в лична защита заявява, че бил уведомил прокурор, с дадено обещание да бъде изчакан за провеждане на процеса. Прокурорът му се обадил, че е осъден, разбрал също така, че е изпуснал срок за обжалване.не знаел за производството, че бил изигран. При последната си дума осъденото лице иска да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. На осъденото лице Д. Н. А. на 07.09.2016г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК. То е предявено едва на 01.06.2018г., лично на дееца, тъй като не е можел да бъде издирен до този момент. На същата дата е проведен кратък разпит и е определена мярка за неотклонение „Подписка“, последиците от неизпълнението на която са изяснени на осъденото лице. Материалите от разследването са предявени на А. на 04.06.2018г. лично,в негово присъствие. При тези процесуално-следствени действия осъденото лице е посочило адрес за призоваване в [населено място], област Велико Търново, [улица]. Разследването е приключено, изготвен е обвинителен акт и обвинението е внесено в съда за разглеждане на 14.06.2018г. Подсъдимият тогава А. е бил призован лично на 18.06.2018г. за съдебното заседание, насрочено за 18.07.2018г., като е получил и препис от обвинителния акт. При редовното призоваване не се е явил, като последното не е било задължително поради характера на обвинението. На следващото съдебно заседание на 18.09.2018г. осъденото лице отново е било редовно призовано, но не се е явило отново. В това заседание съдът е изискал посочването от адвокатската колегия на адвокат за да бъде назначен като служебен защитник. На 30.10.2018г. се е провело поредното съдебно заседание, подсъдимият е бил нередовно призован, по данни на неговият баща се е възприело, че той е напуснал страната. В заседанието е участвал адвокат, посочен за служебен защитник от съответната колегия. Явил се е и адвокат, упълномощен устно, който не е бил допуснат до участие поради липса на упълномощаване в изискуемата се форма. За съдебното заседание, когато е било отложено делото, подс.А. не е бил намерен на адреса и е отново е бил нередовно призован. Отново се е явил отстранения адвокат, който отново не е представил писмено упълномощаване, който заявил, че осъденото лице знае за заседанието и пътува, за да се яви на него. Делото е било отложено за 29.11.2018г., за която дата осъденото лице е било лично призовано на 19.11.2018г. , като отново не се е явило. Съдебното заседание е проведено в негово отсъствие, като започналото съдебно следствие е било отложено за 19.12.2018г. За тази дата осъденото лице е било нередовно призовано, призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресът е необитаем, като съдът е възприел приложението на чл.269, ал.3, т.1, пр.2-ро от НПК и е продължил съдебното следствие в отсъствие на дееца, постановявайки цитираната присъда, като на дееца за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален строг режим, като е осъден да заплати и 700 лв. глоба. Присъдата не е било обжалвана (макар осъденото лице да е имало назначен служебен защитник) или протестирана, и е влязла в законна сила на 04.01.2019г. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил горния постоянен адрес, където не е намерен. Сам е посочил, че без да уведоми органите на досъдебното производство или съда, е напуснал страната. Тези действия на осъденото лице не се явяват уважителна причина за неявяването му в съдебното заседание. Той не е изпълнил задължението си да уведоми органите на досъдебното производство или съда за промяната в местоживеенето си. Законодателят е дефинирал подобно поведение като укриване от органите на правосъдието. Касационният състав намира, че осъденото лице с описаните действия се е укрил от провеждането на наказателното преследване срещу него и сам се е лишил от правото си на лично участие в процеса. Правото съществува, но не дава основание използването му да води забавяне на производството. Това от своя страна нарушава други права, като това за бърз и справедлив процес, пряко се засяга обществения интерес от бързото и своевременно разглеждане на делата. Поради тази причина касационният състав приема процесуалното поведение на осъденото лице като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото поведение – при определена мярка за неотклонение напускане на местоживеенето си за неопределен период от време, без затова да уведоми органите на досъдебното производство или съда, е била причината заседанието, в което е приключило съдебното следствие, да се проведе в негово отсъствие. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е правно ирелевантно и съответно недопустимо за обсъждане в рамките на това конкретно производство. Това възражение, както и евентуално по провеждане на процедурата по отсъствено разглеждане на делото могат да бъдат направени евентуално в производство по чл.424, ал.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, с компетентност на надлежния апелативен съд. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Д. Н. А. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 197/2018г. на РС- Свищов, с постановена осъдителна присъда № 27/19.12.18г., в сила от 04.01.2019г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: