Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 150 С., 10.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева В. Й. при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 6916 /2013 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Текстилна компания [фирма] (в несъстоятелност) (нататък и само Н.) срещу въззивно решение № 124 от 18.05.2013 г. по възз. гр.д. № 456 /2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., 2 с-в., с което е отменено решение № 261 от 26.06.2012 г по гр.д. № 654 /2010 г., на Плевенския окръжен съд, г.о., в частта, с която 1) е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Текстилна компания Н. АД (в н.) срещу Д. Л. М. – Т. за УПИ ХVІІ с площ 4 358 кв.м. в строителен квартал № 617 по плана на [населено място], с посочен кадастрален номер и граници; 2) е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Текстилна компания Н. АД (в н.) срещу [фирма] (нататък и само Пивоварна П.) за УПИ ХХ с площ 4 373 кв.м. в строителен квартал № 617 по плана на [населено място], с посочен кадастрален номер и граници и вместо това е постановил друго, с което двата иска са отхвърлени; като Н. е осъдено да заплати на Пивоварна П. разноски. Касационно обжалване е допуснато с определение № 29 //20.01.2014 г. по материалноправния въпрос, уточнен от съда съгласно предвиденото в т.1 ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : Дали при извод на съда, разглеждащ искове с правно основание чл.108 ЗС, че се е осъществило соченото от ищеца придобивно основание за процесния имот в пълен обем (че субективното право на собственост е възникнало) и без да бъде установено погасяването на това право на собственост, нито прехвърлянето на правото от ищеца на ответниците, е правилен изводът на съда, че ответниците по двата иска, като са доказали осъществяването на поредица от правни сделки за имота с праводател, различен от ищеца и сделките не са обявени за недействителни, нито са отменени, не са оспорвани в други производства (извън настоящото), са доказали придобиването на съответния имот в пълен обем (са доказали правното основание, годно да ги направи собственици). Прието е, че този въпрос се свежда до въпроса : дали при извод \(на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица. Прието е, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Насрещната страна Д. Л. М. – Т. не е подала писмен отговор на касационната жалба. По правните въпроси : Принадлежността на субективното право на собственост в пълен обем върху недвижим имот на един субект изключва възможността субективното право на собственост в пълен обем да принадлежи на друг субект. Първият извод изключва втория. Поради което изводът, че два различни субекта са изключителни собственици на един и същ недвижим имот към един и същи момент, е неправилен. По-конкретно : По първия въпрос : при извод на съда, разглеждащ искове с правно основание чл.108 ЗС, че се е осъществило соченото от ищеца по искове за собственост (каквито са исковете с правно основание чл.108 ЗС) придобивно основание за процесния имот в пълен обем (че субективното право на собственост е възникнало по силата на посочения правен способ (например апорт на недвижимия имот, от който са образувани двата имота, предмет на отделните искове) и без да бъде установено погасяването на това право на собственост, е неправилен изводът на съда, че ответник или ответници по двата иска, като са доказали осъществяването на поредица от правни сделки за имота с праводател, различен от ищеца и сделките не са обявени за недействителни, нито са отменени, не са оспорвани в други производства (извън настоящото), са доказали придобиването на съответния имот в пълен обем (са доказали правното основание, годно да ги направи собственици). По въпроса, до който се свежда първият въпрос: при извод (на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му не могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по-късно, като са сключили с трети лица валидни договори, които не са обявени за недействителни, нито са отменени, не са оспорвани в други производства (извън настоящото|. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на обсъждане на правнорелевантните факти по доводите във въззивната жалба, е приел, че в имуществото на ищеца е внесен с апорт (непарична вноска) имот с площ 87 990 кв.м. (стр.17 от решението и преди това стр.10), но после част от този имот с площ от 61 880 кв.м. е апортиран в търговско дружество [фирма] (различно от страните по делото и което не е праводател на никоя от тях), настъпили са и последващи регулационни промени в резултат на прехвърлителни сделки от ищеца, а и със съдебно решение по т.д. от № 98 /2009 г. на В. ищецът е признат за собственик на 17 634.49 / 87 990 ид.ц. от целия имот, идеални части се разпростират върху цялата площ на имота, но впоследствие с влезли в сила заповеди са одобрени регулационни изменения на имота, от който са образувани други няколко имота. (Тези изменения са описани на други места в решението - стр.12). Същевременно съдът е приел, че всеки един от двата ответника е доказал, че е придобил съответния имот на правно основание, годно да ги направи собственици (стр.18 и сл.), нотариалните актове (сделките, за които актовете са съставени), по силата на които ответниците са придобили имотите си, не са оспорвани в други производства извън настоящото и не са отменени по съдебен ред. Съдържанието на нотариалните актове е отразено от съда преди това, от тях е видно, че ищецът не е праводател на ответниците, нито на техните праводатели. Съдът е приел крайния извод, че ищецът в крайна сметка не е доказал правото си на собственост върху двата процесни имота (стр.19) и че трябва да се изтъкне, че след като ответниците владеят имотите си на правно основание, годно да ги направи собственици, то те са и собственици и че са ги придобили и на основание кратка придобивна давност (стр.20) По доводите за неправилност на решението : Настоящият състав намира за основателни следните доводи на жалбоподателя : Праводателят на ответниците по исковете [фирма] (в несъстоятелност) е обвързан от влязло в сила към 07.09.2004 г. решение № 73 /19.07.2004 г. по т.д. № 137 /2004 г. на Пл. ОС, с което са отхвърлени исковете на С. АД [населено място] срещу [фирма] и [фирма], [фирма] С. и [фирма] С. (в несъстоятелност) за обявяване на нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършена апортна вноска от [фирма] [населено място] в капитала на [фирма] и [фирма], отхвърлен е искът на [фирма] срещу [фирма] по 108 ЗС за предаване на владението върху апортните вноски, които [фирма] е направил в капитала на новоучредените [фирма] и [фирма]. Праводателят на ответниците по исковете [фирма] е обвързанот решение № 127 от 30.06.2009 г. по възз т.д. № 98 /2009 г. на В., влязло в сила на 07.06.2010 г. (л.77 и сл. по възз. дело), че покупко-продажбата, извършена на 13.01.2004 г. между [фирма] (в несъстоятелност) и [фирма] на 17 634.49 / 87 990 кв.м. ид.ч. от УПИ ІХ с площ 87 990 кв.м., е прогласена за нищожна и е признато за установено по отношение на [фирма] (в н.), че [фирма] е собственик на тези ид.ч. от УПИ ІХ, от стр. кв., 617 в [населено място], от който с последващи регулационни промени са образувани няколко УПИ (посочени са в решението), между които и УПИ ХVІІ с площ 17 634.49 кв.м., от който на свой ред са образувани няколко УПИ, между които и процесните УПИ ХVІІ с площ 4 425 кв.м. и УПИ ХХ с площ 4 431 кв.м. Праводателят на ответниците (и първоначален ответник) Лидия М. е сключила договор за покупко-продажба с [фирма] на 18.03.2005 г. - след вписване на 22.04.2004 г. от [фирма] (в н.) на обезпечение на бъдещ иск срещу [фирма] - на възбрана върху процесния УПИ ІХ с площ 87 990 кв.м., (л.154), макар и преди вписването на исковата молба на 22.03.2005 г.. На 04.12.2006 г. е извършена поправка на вписването (л.190),- че възбраната запазва действието си по отношение на няколко УПИ, образувани от УПИ ІХ, между които УПИ ХVІІ, от който впоследствие са образувани двата процесни УПИ. Поради изложеното е основателен доводът, че Лидия М. не може да противопостави покупко-продажбата на [фирма] (в н.), както и нейните правоприемници. Настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателя, че е неправилен извода на въззивния съд, че ищецът, който е придобил собствеността на целия първоначален парцел (УПИ) ІХ чрез апортна вноска, е изгубил собствеността върху двата процесни УПИ – (части от първия) в резултат на регулационни промени. Регулационните промени са обсъдени на стр.12 (като част от б. Б. безспорни между страните факти), Този извод е неправилен, защото е формиран след като е прието за безспорно и установено, че ищецът е получил чрез апорт през 2001 г. целият имот с площ 87 990 кв.м., че исковете на [фирма] срещу него са отхвърлени и исковете на [фирма] (в н.) срещу [фирма] по гр.д. № 98 /2009 г. по чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на идеални части и по чл. 108 ЗС са уважени и след като на стр. 17, предпоследен и последен абзац въззивният съд нарича тези промени правомерни административни действия, които са добили законна сила. В. съд правилно е проследил последователните промени в регулациите, извършени със заповеди от 2004 г. и 2005 г., но изводът му, че не е доказана идентичността на новообразуваните имоти, с тези, от които са образувани (съотношението на определени по местоположение и площ части от цяло) е необоснован, защото не съответства на приетото с описаното влязлото в сила решение и с неоспорени заключения на СТЕ. Затова изводът на съда, че поради тези промени не е доказана собствеността на ищеца, е неправилен, т.к. регулационните промени, при които от един имот по искане на собственика му се образуват няколко, променя само устройствения статут на имотите, но не променя собствеността върху новообразуваните имоти. Основателен е доводът, че при доказано право на собственост на ищеца (възникнало от посочения от него придобивен способ – апорт на недвижим имот) и при извод, че правата на праводателя на ответниците ( [фирма]) са отречени с влязло в сила решение, е неправилен изводът на съда, че ищците са доказали, че са придобили собствеността на процесните имоти (всеки един на съответния УПИ), като са доказали, че са сключили правни сделки за придобиването им, които не са оспорвани в други производства извън настоящото и не са отменени по съдебен ред. Така е, защото праводателят на ответниците не би могъл да им прехвърли права, каквито няма (което е установено по отношение на него с влязло в сила решение по възз т.д. № 98 /2009 г. на В.). Необоснован и неправилен е изводът на въззивния съд, че [фирма] се е разпоредило в полза на [фирма] чрез апорт на 08.03.2006 г. с целия първоначално апортиран имот, а не с част от него – с един от образуваните след разделянето на първоначалния с площ 61 880 кв.м., при което [фирма] (в н.) е останал собственик на останалата част съвпадението на номера на имота Номерата на първоначалния УПИ – ІХ и новообразувания УПИ ІХ съвпадат, но площта и границите е различна и е установено последователното разделяне на първоначалния УПИ последователно на други УПИ, представляващи части от първоначалното цяло, между които са и процесните УПИ. Неправилен е изводът на въззивния съд, че правото на собственост на ищеца не е доказано поради недекларирането на имотите в общинските данъчни регистри. Изводът представлява нарушение на материалния закон, т.к. недекларирането не обосновава липса на право на собственост. Основателен е и доводът, че владението на [фирма], основано на нищожно придобивно основание, не е добросъвестно (с оглед позоваване на придобивна давност). При извод за основателността на доводите за неправилност на въззивното решение следва да бъде отменено и т;к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. По същество: С оглед представените по делото доказателства за извършен апорт в имуществото на ищеца [фирма] (в н.) ( [фирма] е направило апорт в [фирма] при учредяването му, което е направило апорт в [фирма] при учредяването му на 22.11.2001 г.) и с оглед приетото за силата на пресъдено нещо на влязло в сила към 07.09.2004 г. съдебно решение № 73 /19.07.2004 г. по т.д. № 137 /2004 г. на Пл. ОС, настоящият състав приема за установено, че ищецът е придобил чрез апортна вноска през 2001 г. УПИ ІХ с площ 87990 кв.м. С представените по делото писмени доказателства – заповеди за регулационни промени и с основно и допълнително заключения на вещите лица, които са приети неоспорени и следва да бъдат кредитирани като компетентно изготвени, е установено последователното разделянето на първоначалния УПИ ІХ с площ 87 990 кв.м. до процесните два УПИ – ХХ и ХVІІ, както и съотношението на процесните два УПИ към първоначалния като части към цяло. Представени са кадастрални скици на двата процесни УПИ. Поради това доводите за липса на идентичност на процесните имоти с части от първоначалния са неоснователни. Т.к. е установено, че [фирма] (в н.) се е разпоредило с процесния първоначален имот чрез апорт в полза на праводателя на ищеца, който на свой ред се е разпоредил с него в полза на ищеца, и поради силата на пресъдено нещо на съдебно решение № 73 /19.07.2004 г. по т.д. № 137 /2004 г. на Пл. ОС и на съдебно решение № 127 от 30.06.2009 г. по възз т.д. № 98 /2009 г. на В., следва да се приеме, че С. АД (в н.) не е притежавало правото на собственост върху имота, който е прехвърлило на [фирма] на 02.06.2004 г., от което следва извод, че [фирма] на свой ред не е прехвърлил собствеността на Лидия М., поради което и ответниците в настоящото производство не са я придобили от нея чрез правни сделки и по наследство. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ответника [фирма] за нищожност на апорта в имуществото на ищеца поради вписана възбрана по реда на чл.629а ТЗ поради липса на доказателства, че временните синдици са дали съгласие за него съгласно чл.635,ал.1 ТЗ вр. чл.629а,ал.1 ТЗ и т.к. съгласно чл.629а,ал.4 ТЗ възбраната е в интерес на кредиторите, какъвто е [фирма], чието право е обезпечено. Както и поради това, че Л. П. е бил временен синдик на [фирма] (в н.) към момента на апорта едновременно с членството му в съвета на директорите [фирма]. Установено е, че в образуваното производство по несъстоятелност на [фирма] с определение от 26.10.1999 г. е наложена обща възбрана за разпореждане с имуществото на дружеството по искане на кредитора [фирма] и че с решение от 12.06.2001 г. – след апорта на процесния имот в капитала на [фирма] на 27.12.2000 г., съдът по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на [фирма], открил е производство по несъстоятелността и е постановил прекратяването на дейността, наложил е обща възбрана и запор върху имуществото и е прекратил правомощията на органите на дружеството. Липсата на доказателства за предварително съгласие от страна на временните синдици за извършването на апорта може да обоснове извод за относителна недействителност на извършеното разпореждане (апорт) по отношение на кредитора [фирма]. Не са представени доказателства той да е упражнил правата си, нито ответниците да са негови правоприемници. Към това следва да се добави, че доколкото възражението се прави от името на [фирма] (от когото ответниците твърдят, че черпят правата си пряко и чрез опосредяващи сделки), то е преклудирано с приключване на устните състезания по т.д. № 98 /2009 г. на В., влязло в сила на 07.06.2010 г., по което [фирма] е страна и ответник по иск на [фирма] (в н.). Не е установено Л. П. да е бил временен синдик на [фирма] (в н.) към момента на апорта едновременно с членството му в съвета на директорите на [фирма], поради което е неоснователен и довод, за нищожност, основан на този факт. С влязлото в сила на 07.06.2010 г., решение № 127 от 07.06.2010 г. по възз т.д. № 98 /2009 г. на В. е прогласена за нищожна покупко-продажбата, извършена на 13.01.2004 г. между [фирма] (в несъстоятелност) и [фирма] на 17 634.49 / 87 990 кв.м. ид.ч. от УПИ ІХ с площ 87 990 кв.м., и е признато за установено по отношение на [фирма] (в н.), че [фирма] е собственик на тези ид.ч. от УПИ ІХ, от стр. кв., 617 в [населено място], от който с последващи регулационни промени са образувани няколко УПИ (посочени са в решението), между които и УПИ ХVІІ с площ 17 634.49 кв.м., от който на свой ред са образувани няколко УПИ, между които и процесните УПИ ХVІІ с площ 4 425 кв.м. и УПИ ХХ с площ 4 431 кв.м. Лидия М. е сключила договор за покупко-продажба с [фирма] след предявяване на исковата,молба, но преди нейното вписване. По отношение на нея се прилага правилото на чл.121,ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.) - Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл.114 от Закона за собствеността). Но сделката е сключена след вписването от [фирма] (в н.) на възбрана върху процесния имот като обезпечение срещу бъдещия иск срещу [фирма], поради което съдът намира, че придобивната сделка не може да се противопостави на [фирма] (в н.) (чл.320 и чл.347 ГПК от 1952 г. (отм.). Сделката е валидна, но без транслативен ефект. От изложеното също следва, че Лидия М., която е сключила сделка с несобственик, не е придобила собствеността върху процесния УПИ ХVІІ, съответно, че ответниците по делото, които са нейни правоприемници, не са придобили собствеността върху процесните имоти по силата на правните сделки с Лидия М.. Ответниците са заявили пред съда, че владеят имотите, за които са предявени исковете срещу тях. Относно възраженията за придобивна давност : Ответникът [фирма] с отговора на исковата си молба не се е позовал на придобивна давност. Ответникът Лидия М. с отговора на исковата си молба не се е позовала на придобивна давност и е твърдяла, че не владее процесния имот УПИ ХVІІ. Заявила е, че го владее в първото съдебно заседание. Такива възражения не се съдържат в проекта за доклада и в доклада на съда, поради което и на основание чл.133 ГПК следва да се приеме, че ответниците са изгубили възможността да направят такива възражения (те са преклудирани). Ответникът [фирма] се позовава на придобивна давност едва в писмената си защита (л.228), с твърдение за владение, считано от 18.03.2005 г. (датата на сделката между [фирма] и Лидия М.). Доколкото не е наведен довод, че възражението е недопустимо, то настоящият състав ще прецени неговата основателност. От 18.03.2005 г. (датата на сделката между [фирма] и Лидия М.) до датата на предявяване на исковата молба – 15.03.2010 г. не е изтекъл период от пет години съгласно изискването на чл.79,ал.2 ГПК. До датата на връчване на преписи от исковата молба на ответниците (и до вписване на исковата молба по настоящото дело на 10.02.2011 г.) са изминали пет години. Това налага да се обсъди дали владението на [фирма] и неговите праводатели е добросъвестно. Настоящият състав прие, че Лидия М. е сключила договор с [фирма] след вписване на възбрана върху имота, поради което е недобросъвестна. Същото се отнася и до нейния правоприемник А. Л., както и до неговия правоприемник [фирма] – сделките са сключени след вписаната възбрана по отношение на праводателя [фирма] (по отношение на когото пък беше прието, че владението,основано на нищожно придобивно основание, не е добросъвестно). От изложеното следва, че съгласно чл.79,ал.1 ЗС, за да доведе до придобиване на собствеността, присъединеното недобросъвестно владение е трябвало да продължи десет години. Същото е и при присъединяването на разнородно владение (недобросъвестно към добросъвестно), когато владението на отделните субекти не е продължило изискуемия съгласно чл.79 ЗС период от време. Но в случая от 18.03.2005 г. до получаването от ответниците на препис от исковата молба не е изтекъл период от десет години. Поради което възражението за придобиване по давност е неоснователно. От изложеното следва извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателят претендира разноски и с оглед изхода от спора искането му е основателно за сумата 1 839.30 лева (30 лева и 809.30 лева – държавни такси и 1 000 лева възнаграждение за процесуално представителство, за които е представил списък за разноски, платежни документи и договор за процесуално представителство, от който се установява уговарянето и заплащането на сумата 1 000 лева. С оглед изхода от спора ответниците по касационната жалба нямат право на разноски и на тях разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 124 от 18.05.2013 г. по възз. гр.д. № 456 /2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., 2 с-в.. Вместо това постановява: На основание чл.108 ЗС осъжда Д. Л. М. – Т. – правоприемник на починалата в хода на производството Лидия М. М., да предаде на „Текстилна компания [фирма] (в н.) владението на УПИ ХVІІ, с площ 4 358 кв.м., с идентификатор 56722.652.270 по к.к. на [населено място], находящ се в строителен квартал № 617, по плана на [населено място], с граници : улица, УПИ ХХ, УПИ ХІХ На основание чл.108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на Текстилна компания [фирма] (в н.) владението на УПИ ХХ, с площ 4 373 кв.м., с идентификатор 56722.652.271 по к.к. на [населено място], находящ се в строителен квартал № 617, по плана на [населено място], с граници улица, УПИ ХVІІІ, УПИ ХІХ, УПИ ХVІІ. Осъжда [фирма] и Д. Л. М. – Т. да заплатят на Текстилна компания [фирма] (в н.) сумата 1 839.30 лева (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 30 ст.) разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.