Р Е Ш Е Н И Е № 483 гр. София, 11.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1432 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на В. апелативна прокуратура срещу решение № 70/ 30.05.2014 г. по внохд № 263/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 114/ 14.11.2012 г. по нход № 226/2012 г. на Силистренския окръжен съд. Развити са доводи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и по същество се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимите изразява становище, че протестът е неоснователен. Моли делото да бъде решението от ВКС, тъй като е налице хипотезата на чл. 354 ал.5 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното: С присъда № 41/13.04.2010 г. по нохд № 184/2009 г. Силистренският окръжен съд признал подсъдимите М. М. И., Г. М. И., М. К. И., С. В. Д., М. И. С., П. М. П. и Т. М. Т. за невиновни и ги оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 253 ал.3 т.1, вр. ал.1 от НК, а подс. Д. и по чл. 255 ал.3 от НК. С тази присъда подс. М. И. е призната за виновна по чл. 252 ал.1 от НК, по чл. 257 ал.1, вр. чл.255 ал.1 от НК и по чл.255 ал.1 от НК, като на осн. чл.23 от НК е определено общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК. Подсъдимият Т. Т. е признат за виновен по чл. 252 ал.1 от НК и по чл. 255 ал.1, вр. чл.26 от НК, като е определено общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, условно и конфискация на ид.ч. от дворно място. По протест на прокурора и жалби на осъдените подсъдими е било образувано първото въззивно производство, като Варненският апелативен съд, с решение № 156/19.11.2010 г. по внохд № 268/2010 г. отменил присъдата, с която всички подсъдими са оправдани по чл.253 от НК и в тази част върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалби на подсъдимите И. и Т. срещу потвърдителната част на решението е образувано първото касационно производство- к.д. № 30/2011 г. на І н.о. С решение № 145/14.07.2011 г. ВКС е приел, че двамата подсъдими правилно са осъдени за престъпленията по чл.255 от НК и в тази част е оставил в сила решението. Отменил решението в частта, касаеща осъждането по чл. 252 от НК и върнал делото за ново разглеждане. При второто въззивно производство, с присъда № 10/ 21.10.2011 г. по внохд № 304/11 г. Варненският апелативен съд оправдал М. И. и Т. Т. по обвинението за извършени престъпления по чл.252 ал.2, вр. ал.1 от НК. По протест на прокурора е образувано второто касационно производство- к.д. № 2875/11 на ІІ н.о. С решение № 62/ 29.02.2012 г. оправдателната въззивна присъда е оставена в сила. След това необичайно развитие на съдебната фаза на наказателния процес - наличие на висящо обвинение по чл.253 от НК докато касационната инстанция се произнесе двукратно по останалите обвинения- в изпълнение на отменителното решение на апелативния съд е било образувано нохд № 81/2012 г. на Силистренския окръжен съд. Новият първоинстанционен съдебен състав приел, че обвинителният акт е необоснован, правните изводи не съответстват на изложената в обстоятелствената му част фактология и е ограничено правото на защита на подсъдимите срещу неконкретизирано обвинение, поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. След внасяне на новия обвинителен акт е образувано нохд № 226/2012 г. С присъда № 114/ от 14.11.2012 г. Силистренският окръжен съд признал подсъдимите за невиновни и ги оправдал по обвинението по чл.253 ал.3 т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Тази присъда е потвърдена от Варненския апелативен съд с атакуваното решението. Преди да обсъди доводите в протеста, настоящият касационен състав държи да отбележи, че не е изправен пред хипотезата на чл.354 ал.5 от НПК. В случая се касае за напълно ново съдебно производство, образувано след като делото е било върнато на прокурора и е внесен нов обвинителен акт. В нито един момент няма произнасяне на ВКС по обвиненията за пране на пари, поради което настоящото касационно производство се явява първо по ред и съставът няма правомощията да се произнесе като въззивна инстанция, в каквато посока бе направено искане от защитата. Протестът е основателен. Изложените в него доводи, че въззивният съд не е направил анализ на събраните по делото доказателства, че е пренебрегнал част от тях, че не ги е съпоставил помежду им и най-вече не изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК изцяло се споделят от касационния състав. Атакуваният съдебен акт, независимо от обема му от 36 страници, не съдържа собствен анализ и оценка на събраните от първата инстанция доказателства, не са изложени съществени доводи за възприетата установеност на фактите, нито убедителни правни съображения. В мотивите си въззивният съд механично е възпроизвел съдържанието на мотивите на първоинстанционната присъда, като на стр.1-7 е описал нейния диспозитив, на стр. 8-13 е отразил диспозитива на първия обвинителен акт /който очевидно не е актуален, поради внесения нов такъв/ и процесуалното развитие на делото, а от стр.13 до стр. 33 е преповторил първоинстанционните мотиви с коментар, че съответните изводи са правилни. Варненският апелативен съд не е изложил собствени аргументи във връзка с възприетата фактическа обстановка по отношение на инкриминираните обвинения по чл.253 от НК. Ако за фактите, свързани със сделките с недвижимите имоти и със закупуването на лекия автомобил „Мерцедес” няма спор между страните, това не се отнася до изводите за произхода на паричните средства, с които са осъществени тези сделки. Въззивният съд се е задоволил декларативно да отбележи, че възприема извода на окръжния съд за липса на доказателства за престъпния произход на средствата, за познание,т.е за прекия умисъл на подсъдимите И., Д., Т. и М. С. относно този произход, за личното участие на М. и Г. И. в сделките с имотите, както и за престъпна дейност на Г. И. в Република Франция. Игнорирал е напълно заключението на съдебно-счетоводната експертиза /относно предоставените средства от „Пиво груп”- л.14/, не го е съпоставил с противоречащите му показания на св. М. М. и П.М. за произхода на предоставените от тях заеми на [фирма]. Игнорирани са също намиращата се по делото присъда спрямо Г. И. на съда в [населено място], показанията на св.Г., ВДС от използваните СРС. Не са осмислени фактите с постъпилите от чужбина огромни суми към И. и Д. не само от съпрузите им/ за които пък няма доказателства да са работили там/, но и от други българи, като е възприел неубедителните обяснения на подсъдимите, че тези лица са ги издържали, което противоречи на здравия разум. Не е осмислено и обстоятелството, че подсъдимите са купували и продавали едни и същи имоти /апартаменти и ниви/, в рамките на кратък период от време, без разлика в покупната и продажната цена, което също противоречи на здравия разум и е една индикация, че по този начин са легализирани престъпните средствата /чрез трансформация на имуществото/. Всички тези възражения са наведени в пледоарията на прокурора пред апелативния съд, но не са получили никакъв отговор. Не е отговорено и на възражението за обективна невъзможност парите за закупуване на радиотелевизионния сервиз да са част от отпуснатите кредити на [фирма] от банките „А. Б.” и „Е.”. Върховният касационен съд намира, че във въззивното решение не са изложени собствени аргументи във връзка в възприетата фактическа обстановка и доказателствената съвкупност, която я подкрепя, не е направен пълен и обективен анализ на доказателствата, не са обсъдени и отстранени противоречията в доказателствените източници, не са обсъдени доводите на прокурора и не са изложени аргументи защо не се възприемат за основателни, както изисква разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Варненският апелативен съд не е обективирал вътрешното си убеждения съобразно стандартите на НПК, поради което касационната инстанция не е в състояние да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 70/ 30.05.2014 г. по внохд № 263/2013 г. на Варненския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: