6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 С., 07,02,2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………...………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 900 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 32548/12.Х.2010 г. на [фирма] - С., подадена от процесуалния му представител по пълномощие против въззивното определение № 2512 на П. ОС, ГК, ІV с-в, от 16.ІХ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 2478/10 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане на А. РС от 9.VІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1134/2010 г.: за отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма]-А. за сума в размер на 2 402.69 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението /датата 7.VІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане. Оплакванията на дружеството частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се разпореди издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ведно с разноските за трите съдебни инстанции. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] - С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за редовността на заявление по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127 ГПК, в което не е бил посочен срок „за заплащане на продадени и предадени стоки от страна на длъжника”, при положение, че срок не бил отразен и в представените към заявлението данъчни фактури, а също и по материалноправния въпрос: за прилагане на правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ относно времето на плащане. Освен това тези два релевантни за изхода на делото правни въпроса били решавани противоречиво от съдилищата в Р.. Във връзка с първото от релевираните две основания за допустимост на касационния контрол [фирма] – С. се позовава на две определения на отделни състави от второто отделение на търговската колегия на ВКС, както следва: 1/ Опр. № 2/8.І.2009 г. по ч. т. дело № 311/2008 г.; 2/ Опр. № 139 от 5.ІІІ.2009 г. по ч. т. дело № 41/09 г. Що се отнася до основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, позоваването на търговеца частен касатор е върху две влезли в сила определения на състави от гражданската колегия на П. ОС, както следва: 1/ Опр. по ч. гр. дело № 2482/10 г. на V-ти с-в; 2/ Опр. по ч. гр. дело № 2481/10 г. на Х-ти с-в. Ответното по частната касационна жалба [фирма]-А. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение на СГС. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред П. ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: При съобразяване със задължителните за съдилищата в Р. постановки по т.т. 2 и 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. и съпоставка помежду им се налага извод, че по релевирания процесуалноправен въпрос е налице практика на ВКС, обективирана обаче не в „решение, постановено по чл. 290 ГПК”, а в определения по частни касационни жалби. Ето защо изтъкнатото от частния касатор основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК в случая ще следва служебно да бъде преквалифицирано като такова по т. 2 на същия законов текст: надлежно формулирани процесуалноправен и материалноправен въпрос, всеки един от които решаван противоречиво от съдилищата в Р.. Релевантен за изхода на делото във въззивната инстанция е бил обаче само изтъкнатият от частния касатор процесуалноправен въпрос, щом като неговото разрешаване в случая е обусловило невъзможността в заповедното пр-во по чл. 410 ГПК да се стигне до произнасяне по съществото на материалноправния въпрос - „за времето на плащане” /или за приложението на правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ/. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, но само по процесуалноправния въпрос за редовността на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото той продължава да бъде решаван противоречиво от съдилищата в страната. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. За да постанови атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС е приел, че между страните по сделката са настъпили обстоятелства, довели до промяна в първоначално постигнатите уговорки, но „липсата на заявени факти по отношение на тези обстоятелства” не дава възможност да бъде извършена точна преценка за настъпила изискуемост на паричното задължение. Този решаващ правен извод на въззивната инстанция е необоснован, тъй като е изграден в разрез с конкретните данни по делото, така както са били въведени в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 ГПК. Изрично там е било посочено, че във връзка с една от общо шестте данъчни фактури /тази под. № [ЕГН] от дата 4.ХІ.2009 г./ са били съставени две кредитни известия от дата 12.ІІ.2010 г.: „за върнати от длъжника стоки” на обща стойност 597.61 лв. с ДДС, поради което сбора от първоначално дължимите плащания по процесните фактури се намалява с последната сума. По този начин искането за издаване заповед за изпълнение е било сведено до разликата в размер на 2 402. 69 лв. Вярно е, че в действителност разликата между 3 000.33 лв. и 597.61 лв. не прави 2 402.69 лв., а 2 402.72 лв., но тези три стотинки са в пределите на пренебрежимата аритметична грешка и то при положение, че в стойностно изражение поисканото е по-малко от действително дължимото. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение ще следва де се отмени ведно с потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт, като бъде разпоредено издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а делото бъде върнато на първостепенния съд за снабдяване на заявителя с такава по образеца, съставляващ Приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № 6/20.ІІ.2008 г. на министъра на правосъдието. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното определение № 2512 на П. окръжен съд, ГК, ІV-и с-в от 16.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 2478/2010 г., КАКТО И потвърденото с него разпореждане на А. районен съд, ІV-ти граждански състав от 9.VІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1134/2010 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК за СУМА в размер на 2 402.69 лв. /две хиляди четиристотин и два лева и шестдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 8 юли 2010 г. и до окончателното й изплащане В ПОЛЗА НА заявителя [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица], представлявано от управителя си Р. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] СРЕЩУ длъжника [фирма] със седалище и адрес на управление в А., [улица] с код по Б. 200087498, КАТО ПОСЛЕДНИЯТ търговец да заплати на [фирма] – С. деловодни разноски в размер общо на 328 лв. /триста двадесет и осем лева/ за трите съдебни инстанции В Р Ъ Щ А делото на същия състав на А. районен съд за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 900 по описа за 2010 г.