Ключови фрази
Ревандикационен иск * акт за държавна собственост * възстановяване в стари реални граници * отчуждаване * възстановяване правото на собственост


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

СОФИЯ 16.07.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1414/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. И. чрез неговия пълномощник адв. Б. П. против решение № 172 от 09.07.2010 г. по в.гр.д. № 144/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 137 от 05.07.2005 г. по гр.д. № 150/2004 г. на Девинския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. И. И., че [фирма] със седалище [населено място] е собственик на недвижим имот с площ 4 000 кв.м., съставляващ пл.№.... в кв. .... по плана на [населено място], ведно с построените в него гараж и склад със застроена площ 193 кв.м и ответникът е осъден да предаде на дружеството владението върху този имот.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Касаторът поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват материалноправната легитимация на ищеца като собственик на процесния имот, тъй като в А. № ...../.... г., на който се позовава, било записано, че на същия е отстъпено само право на строеж. Не било изяснено дали и на какво основание държавата е станала собственик на имота, за да може да учреди върху него валидно право на строеж.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост и счетоводното записване при придобиване на право на собственост от търговско дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./.
Ответникът по касация “П.” изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото, след като с решение с решение № 614 от 08.03.2010 г. по гр.д. № 2527/07 г. на ВКС, І г.о. е било отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
За да направи извод, че спорният имот е собственост на ищеца, въззивният съд е приел, че последният е правоприемник на Общинска фирма ”П.” [населено място], преобразувана в ЕАД с общинско имущество през 1995 г. Имотът с площ от 4 000 кв.м е част от терен от 9 100 кв.м, предоставен ведно с построените върху него сгради, за стопанисване и управление на [фирма], видно от съставения от [община] А. № .../..... г. Като включен в капитала на търговското дружество имотът е станал негова собственост.
С решение № 686 от 20.04.1993 г. ПК- Д. е възстановила на наследниците на И. М. К. правото на собственост в съществуващи стари реални граници няколко земеделски имота, в това число и нива от 1.500 дка в м. ”Д.”без посочени в решението граници на възстановения имот, а с решение № 686-Р-2 от 01.07.1999 г. е признала правото на собственост върху нива от 4.000 дка в строителните граници на [населено място], м. ”Д. - П.”, съставляваща имот № .... по кадастралния план. Въззивният съд е приел, че това второ решение е нищожно, тъй като с него поземлената комисия се е произнесла повторно по депозирано заявление, поправено впоследствие от ответника. Така докато с първото решение е било възстановено право на собственост върху имот в м. ”Д.” с площ 1.5 дка, то с второто решение вече е признато право на възстановяване върху имот в тази местност с площ 4 дка. Поради това съдът е приел, че второто решение на ПК не е породило реституционно действие и ответникът С. И. не е станал собственик на възстановения му имот.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, но като официален документ се ползва до доказване на противното с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. При придобиване право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ в резултат на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества, актът за държавна собственост е надлежно доказателство за това кои имоти на кое държавно предприятие са били предоставени за стопанисване и управление - обстоятелства, пряко относими към фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение от 08.11.2004 г. по в.гр.д. № 415/04 г. на Смолянския окръжен съд, във връзка с което е допуснато касационно обжалване, което настоящият състав намира за правилно.
По основателността на касационната жалба.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаните по делото съдебно- технически експертизи се установява, че спорният имот е част от терен, отчужден с разпореждане № 111 от 12.02.1963 г. на Министерски съвет на основание чл. 101 ЗС от ТКЗС –“Г.” за изграждане на временно селище при язовирната стена, за автобаза, временно селище, строителна площадка и пр. на язовир “Д.”. Сградите в него са построени в периода 1963-1970 г. с предназначение временно селище - бекярски жилища. След приключването на строежа на язовира през 1970 г. са предадени на ОбНС- С.. През 1972 г. е предоставен за производствени нужди на ПП” П.”. С кадастралния план на [населено място] от 1984 г. спорният имот с площ 9 100 кв.м е заснет с пл.№ ...., записан в разписния лист към плана на ПП П.С..Установява се също че с Решение №...от .... г. на СНС е образувана общинска фирма “П...” със седалище [населено място] и уставен капитал 7 447 хил. лв., като считано от датата на обнародване в Държавен вестник на решението на съда за регистриране на ОФ се прекратява ПП ”П.”, а активите и пасивите на прекратеното предприятие по баланса към датата на прекратяването му се поемат от ноовообразувана фирма. Представени са писмени доказателства за оценка на имуществото на ОФ “П.”, извършена през 1992 г. във връзка с ПМС № 179/1991 г. за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество, видно от които е оценявана и земя в строителните граници на [населено място] с площ 9 100 кв.м., включена в баланса на фирмата. С решение от 11.07.1995 г. по ф.д. № 528/89 г. на Софийски градски съд е вписано преобразуването на общинска фирма ”П.” в еднолично акционерно дружество с общинско имущество с фирма [фирма]. Дружеството поема всички активи и пасиви на ОФ “П.” по баланса към 31.12.1993 г., с изключение на почивните станции в Д., С., Д. и М..
При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот. По силата на извършеното през 1963 г. отчуждаване по реда на чл. 101 ЗС имотът е станал държавна собственост. При обособяването на общинската от държавната собственост като включен в уставния фонд на общинска фирма “П.” имотът е станал общинска собственост на основание чл. 6, т.1 ЗС/ редакция ДВ бр. 77/1991 г./, съгласно който общинска собственост е имуществото, предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми. С включването му в капитала на едноличното търговско дружество с общинско имущество [фирма] имотът е станал собственост на дружеството, по аргумент от чл. 2, ал.4 ОбС. Като застроен със сгради с производствено предназначение, процесният имот попада в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на реституция.
В обобщение, въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 от 09.07.2010 г. по в.гр.д. № 144/2010 г. на Смолянския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :




ЧЛЕНОВЕ: