1 Р Е Ш Е Н И Е №. 60168 Гр. София, 15 ноември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 630/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Р. И., защитник на подс. А. Х. Х. против решение № 47/22. 04. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 411/2020 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС). В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Възразява се срещу аналитичната дейност на въззивната инстанция и срещу приетата от нея правна квалификация на деянието. Сочи се, че след като смъртоносният удар е нанесен от починалия извършител Д. Д., отговорността на подсъдимия би могла да бъде ангажирана единствено за нанасяне на лека телесна повреда, но не и за умишлено убийство. Направено е искане за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. А. Х. се солидаризира с аргументите на своя защитник. В писмени бележки представя собствената си интерпретация на събраните доказателства и на инкриминираните събития. Настоява да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Акцентира върху обстоятелството, че както подсъдимият, така и починалият в хода на наказателния процес Д. Д. са нанасяли удари по главата на пострадалия и поради това са действали в съучастие като съизвършители. Пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 67/13. 10. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 353/2019 год., Окръжният съд – Велико Търново е признал подс. А. Х. Х. за виновен в това, че за времето от 26. 04. 2019 год. до 30. 04. 2019 год. в [населено място] в съучастие като съизвършител с Д. И. Д. умишлено умъртвил Д. Д. Й. като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода. Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража с мярка за неотклонение и е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на защитника и с решение № 47/22. 04. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 411/2020 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е потвърдена. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е частично основателна. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Тези твърдения следва да получат приоритетно разглеждане, тъй като евентуалната им основателност би направила безпредметно обсъждането на останалите аргументи на подсъдимия и защитника му, отнасящи се до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК. Като несъстоятелни следва да бъдат оценени възраженията на жалбоподателя срещу аналитичната дейност на въззивната инстанция. Внимателният прочит на проверявания съдебен акт води до извод, че събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. В основата на изводите си относно авторството на деянието апелативният съд е поставил обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, съдържащи признания на А. Х. за извършеното от него престъпление. За да кредитира именно посоченото на 01. 05. 2019 год. непосредствено след първоначалното му привличане в качеството на обвиняем, контролираната инстанция е проследила промените в твърденията му на досъдебното производство и в съдебната фаза. Отчетено е, че след първоначалните признания Х. последователно е поддържал, че не е съпричастен към инкриминираното деяние, но е представял различни версии – че убийството на пострадалия е извършено от свид. Б. С., че негов автор е починалият подсъдим Д. Д., че извършителите са свидетелите Ю. И. и М. Х. сами или в съучастие с Д.. Изследвани са причините за тази промяна като категорично е отхвърлено заявеното за упражнено над него физическо насилие от страна на задържалите го полицейски служители. За извода, че признанията му не са изтръгнати с насилие, от значение на първо място е бил протоколът за освидетелстване на подсъдимия. Коментираното действие по разследването е извършено непосредствено преди привличането на Х. в качеството на обвиняем на 01. 05. 2019 год. и в протокола за него не са отразени констатации за наличие на тежки увреждания, каквито е изтъкнал подсъдимият пред съдилищата по фактите. Установени са единствено няколко незначителни травми – пет драскотини с дължина пет сантиметра, локализирани върху лявата китка, както и охлузна рана с диаметър около 1,5 сантиметра на лява подбедрица, които обаче не съответстват на посоченото от него за жесток побой от служителите на реда. Приложеният по делото фотоалбум онагледява изводите относно здравословното състояние на подсъдимия и също опровергава версията на А. Х.. Досежно коментирания факт като годно доказателствено средство са били третирани и показанията на полицейските служители П. К. и Д. Й., в частта им, с която са отрекли употребата на физическа сила спрямо подсъдимия. Не са оставени без внимание и показанията на свид. В. А. като са изложени убедителни съображения за наличие на множество вътрешни противоречия относно това кога и какви травми е възприел по тялото на подсъдимия, кога и от кого е разбрал, че ще свидетелства по делото и за какви обстоятелства, говорил ли е с подсъдимия по този въпрос или не. Обсъдените от въззивния съд несъответствия в твърденията на този свидетел и наличието на противостоящи им по смисъл и съдържание доказателствени източници с основание са мотивирали контролираната инстанция да приеме, че А. е недобросъвестен, а показанията му са недостоверни. Аналитичната дейност на ВТАС е съобразена със забраната осъдителната присъда да почива единствено на самопризнания. В съответствие с изискванията на чл. 116, ал. 2 от НПК контролираната инстанция е проверила кредитираните обяснения на подс. Х.. Така в подкрепа на твърдението му за причината за конфликта му с пострадалия съдът е изтъкнал показанията на свид. Д. Д., с чиято помощ е бил заложен мобилният телефон на пострадалия, и на свид. Р. Й., в чиято заложна къща е станало това. Заявеното относно механизма на деянието е съпоставено със заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, съгласно което телесните увреждания на пострадалия са локализирани по главата и тялото му и са причинени от въздействието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто са човешкият юмрук, стъпало на крак или коляно, както и камък или дърво. В тази насока с основание е подчертано, че обясненията си от 01. 05. 2019 год. Х. е депозирал преди да е изготвено заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, т. е. той е съобщил факти, които няма как да са му станали известни по друг начин освен ако не е бил участник в инкриминираните събития. Потвърждение на признанията на подсъдимия е открито и в показанията на свид. Б. С. от съдебната фаза, към които съдът е подходил с дължимата критичност предвид евентуалната му съпричастност към инкриминираното деяние и наличието на лека степен на умствена изостаналост. С позоваване на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза съдът е защитил извода си за свидетелска годност на С., а съпоставянето на показанията му с останалите гласни доказателствени средства и по-специално с показанията на свидетелите Д. Й. и П. К. в частта им относно проведени със свидетеля оперативни беседи е довело до констатацията, че С. не изопачава истината в свой интерес. След като е констатирал, че заявеното от свидетеля е достоверно, апелативният съд е посочил, че то кореспондира с обясненията на Х. в три направления: 1. относно лицата, обитавали изоставената сграда на предприятие „Тих труд“ – той самият, подс. Х., починалият подсъдим Д. Д. и пострадалият Д. Й.; 2. касателно отсъствието на свид. С. от помещенията, в които е бил нанесен побоят на пострадалия; 3. досежно наличието на конфликт между Х., Д. и Й. в този ден, шумът и звуците от който са били възприети от намиращия се в близост до сградата свидетел. Единственият упрек, който може да бъде отправен към аналитичната дейност на въззивната инстанция, е свързан с позоваването на протокола за следствен експеримент. Съдът не е съобразил, че съгласно чл. 166 от НПК предназначението на този способ на доказване е да бъде извършена проверка и уточнение на данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие. От изложеното е видно, че той няма самостоятелно правно значение, а предпоставка за провеждането му винаги са предхождащи процесуално-следствени действия. След като законосъобразно от доказателствената съвкупност са били изключени обясненията на починалия Д. Д. не е съществувала процесуална възможност за ползване на коментираното писмено доказателствено средство, документиращо следствен експеримент с негово участие. Този извод се налага с още по-голяма сила като се има предвид, че на практика в протокола са възпроизведени обясненията на този обвиняем. Независимо от изложеното няма основания за отмяна на проверяваното решение, защото протоколът е само един от многото доказателствени източници в подкрепа на извода, че един от извършителите на деянието е именно подс. Х.. Във връзка с настоятелното искане на подсъдимия да бъде възприета предложената в писмените му бележки фактология, изключваща присъствието му на местопроизшествието и участието му в инкриминираното деяние, следва да се припомни, че с изключение на хипотезата по чл. 354, ал. 5 от НПК, сред които не е настоящият случай, касационната инстанция е съд само по правото. За разлика от първостепенния и въззивния съд тя не може да приема нови фактически положения, а е обвързана от фактологията, описана в проверявания съдебен акт. Именно защото не е съд по фактите ВКС не може да пререшава и въпроса за достоверността и убедителността на едно или друго доказателствено средство, нито да дава указания на долустоящите инстанции в тази насока. В правомощията му е да провери дали са спазени изискванията на процесуалния закон, гарантиращи правилността на вътрешното им убеждение. При положение, че обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и другите източници на доказателства са интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание, че не им е придадено значение, каквото те нямат, че не са ползвани избирателно като части от тях са извадени от контекста, както е и в коментирания казус, касационната инстанция няма основание за намеса. По доводите за неправилно приложение на материалния закон: Несподеляем е доводът, че деянието на А. Х. незаконосъобразно е квалифицирано като умишлено убийство по смисъла на чл. 115 и сл. от НК. За да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, апелативният съд е съобразил безспорно установените в правната доктрина и съдебната практика постановки относно спецификите на съучастието в умишлено убийство. Съгласно Постановление № 2/1957 год. на Пленума на Върховния съд, когато няколко лица при общ умисъл за извършване на убийство стрелят по жертвата или ѝ нанасят удари, налице е съизвършителство независимо от обстоятелството, че жертвата е простреляна с един куршум или че е починала от един смъртоносен удар. Настоящият случай е точно такъв. Съобразно приетата от ВТАС фактология, която се явява обвързваща за касационната инстанция, както подс. Х., така и починалият впоследствие Д. Д. са участвали в побоя над пострадалия, нанасяйки му множество безразборни удари по тялото и по главата. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза макар с най-голям принос за настъпването на смъртта на пострадалия да е бил ударът, нанесен в челната област на главата над корена на носа, леталният изход се дължи на тежката открита черепно-мозъчна травма, в която освен посоченото увреждане се включват и кръвонасядания по и под меките черепни покривки, счупване костите на черепния свод и черепната основа, субарахноидален мозъчен кръвоизлив, кръвоизлив над твърдата мозъчна покривка, контузия на главния мозък, като тези травми са причинени от не по-малко от три удара. При положение, че подс. Х. е възприемал действията на Д. Д. и едновременно с него сам е извършвал аналогични по сила и насоченост действия, не може разумно да се поддържа, че жалбоподателят е имал умисъл единствено за причиняване на телесна повреда, а смъртта на пострадалия е резултат от ексцес от действията на другия участник в побоя. Ето защо не може да бъде удовлетворено искането на защитата за преквалификация на деянието от умишлено убийство в телесна повреда, а още по-малко в лека такава по смисъла на чл. 130 от НК. Законосъобразно е и заключението на въззивния съд за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК. Нанесените множество удари не само по главата, но и по цялото тяло на пострадалия, довели не само до черепно-мозъчната травма, причинила смъртта, но и до счупване на ребра двустранно, до кръвонасядания по гръдния кош, по коремната стена, по седалището и по долните крайници, както и до разкъсвания на държателите на тъкани и на дебелото черво убедително показват, че по своя интензитет действията на подсъдимия и на починалия му съучастник явно надхвърлят необходимото за причиняване на смъртта. Те са демонстрация на изключително коравосърдечие и безчовечност и сочат, че спрямо пострадалия са били проявени необичайна ярост и ожесточение. Що се отнася до втория квалифициращ признак – извършване на убийството по особено мъчителен начин, съдът е мотивирал извода си единствено с това, че пострадалият е бил в съзнание, викал за помощ и е изпитвал болки и страдания до момента на смъртта си. В същото време изцяло е пренебрегнато друго обстоятелство, прието за безспорно установено от фактическа страна – алкохолната концентрация от 5,15 на хиляда в кръвта на пострадалия и съответстващата ѝ степен на алкохолно опиване, свързана със съществено снижаване на болковата чувствителност. При наличието на такова съществено алкохолно повлияване не би могло да се приеме, че преживените страдания носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физически и душевни страдания да са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта. Ето защо в тази част решението следва да бъде коригирано като подс. Х. бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. В касационната жалба не е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК касационната инстанция не дължи произнасяне по справедливостта на наложеното наказание. Предвид изложеното и след като не установи наличието на други основания за изменение на въззивния съдебен акт извън посоченото по-горе, както и на такива за отмяната му, настоящият съдебен състав намери, че в останалата му част той следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 47/22. 04. 2021 год., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в. н. о. х. д. № 411/2020 год. като ОПРАВДАВА подс. А. Х. Х. по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.