Ключови фрази
Частна касационна жалба * възражение за прихващане * спиране на производството по делото * сила на пресъдено нещо * преюдициално значение


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
С., 08.06.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 347/2012 година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 97 от 21.02.2012 г. по ч. т. д. № 50/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение от 08.12.2011 г. по т. д. № 1096/2010 г. за спиране на производството по същото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т. д. № 3927/2009г. на Варненски окръжен съд.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Счита, че т. д. № 3927/2009 г. на Варненски окръжен съд няма обуславящо значение по отношение изхода на настоящото дело, тъй като макар и да са между едни и същи страни, двете дела имат различен предмет и основание – спорът по т. д. № 3927/2009 г. е свързан с начина на изработка и монтаж на вентилационната инсталация, като направеното в него възражение за прихващане е за част от стойността на средствата, които ответното дружество е изразходило за ремонт, препроектиране и изработка на вентилационната система, докато претенцията по настоящото дело е за некачествено изпълнени от страна на първия ответник СМР, свързани с хидроизолацията и отводняване на сградата. Според частния касатор, по-скоро настоящото дело е обуславящо по отношение на т. д. № 3927/2009 г., защото именно качественото извършване на всички СМР, свързани с хидроизолацията, отводняване на сградата и дренажната система, би имало значение за дължимостта на възнаграждение от възложителя на строителя.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора, въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, съответно: по въпроса за предпоставките за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК противоречието е с определение № 398 от 10.08.2010 г. по ч. гр. д. № 381/2010 г. на ІІІ г. о. и определение № 11 от 07.01.2009 г. по ч. т. д. № 398/2008 г. на І т. о., а по въпроса, свързан с неоправданото забавяне на разглеждането на настоящото дело по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи – противоречието е с определение № 463 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 341/2009 г. на ІІ г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.04.2012 г.
Ответникът – [фирма], [населено място] и третото лице-помагач [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Варненски окръжен съд определение, с което е спряно производството по т. д. № 1096/2010 г., въззивният съд е преценил, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като преюдициален по отношение изхода на това дело се явява спорът по образуваното пред Варненски окръжен съд т. д. № 3927/2009 г. Този извод е обоснован с частичното съвпадане на предмета на двете дела и по-конкретно – констатирано е съвпадане на предмета на направеното по т. д. № 3927/2009 г. възражение за прихващане за сумата 16 352.19 лв., представляваща стойността на средствата, които възложителят по договор за строителство от 10.11.2004 г. [фирма] е изразходвал за ремонта /препроектиране и изработка/ на вентилационната система, с част от предмета на самостоятелно предявената от същото дружество претенция по чл. 265 ЗЗД, предмет на т. д. № 1096/2010 г., за сумата 155 483.38 лв., представляваща стойността на разходите за отстраняване на пропуски в резултат от некачествено извършени СМР, в т. ч. и разходите за вентилационната система.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът за съотношението между възражението за прихващане и предявен отделен иск, имащи един и същ предмет, е решен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК / служебно известна на състава/, а именно – решение № 193 от 18.12.2009 г. по т. д. № 13/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 134 от 11.11.2011 г. по т. д. № 61/2011 г. на І т. о. В посочените актове е прието, че: При надлежно направено искане за съдебна компенсация, съдът следва да установи доколко са налице условията за прихващане - правото на прихващане и наличието на изискуемо вземане на ответника; Своевременно упражнената защита на ответника срещу първоначалния иск задължава съда да се произнесе в мотивите на решението по предмета на възражението за прихващане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 298, ал. 4 ГПК насрещното право на ответника срещу ищеца едва тогава става предмет на силата на пресъдено нещо; С оглед разрешаването на евентуалното възражение за прихващане, съдът, пред който е висящо делото по предявения самостоятелен осъдителен иск, би следвало да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да прецени неговото значение за правилното решаване на спора. Поради това е направен извод за допустимост на едновременната висящност на делата по възражението за прихващане и по осъдителния иск, имащи един и същ предмет. Посоченото разрешение на въпроса за съотношението между възражението за прихващане и предявен отделен иск за същото вземане налага, от своя страна, извод за липса на преюдициалност между двете дела.
Доколкото въззивното определение е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
По отношение на втория заявен въпрос не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва противоречие между обжалвания акт и представеното от частния касатор определение на ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 97 от 21.02.2012 г. по ч. т. д. № 50/2012 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение от 08.12.2011 г. по т. д. № 1096/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: