5 Р Е Ш Е Н И Е № 504 София, 13.07. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр. д. № 1336/2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място], Софийска област против въззивното решение на С. окръжен съд № 443 от 02.07.2009 год. по гр. дело № 421/2009 год., с което е оставено в сила решение № 50 от 03.04.2009 год. по гр. дело № 67/2008 год. на П. районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на П. С. К. извършено със заповед № 100 от 19.02.2008 год. на И. директор на [фирма][населено място], Софийска област на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „подземен доставчик взривни материали” и [фирма][населено място] е осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2 407,47 лв., за периода от 26.02.2008 год. до 22.04.2008 год., както и сумата от 1 745,33 лв., представляваща обезщетение за работата на по-ниско платена работа, поради незаконното му уволнение, за времето от 23.04.2008 г. до 26.08.2008 г., ведно със законна лихва върху обезщетенията, считано от 29.02.2008 год., на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Ответникът П. С. К. от[населено място] оспорва касационната жалба. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 303 от 29.03. 2010 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по материалноправните въпроси, обуславящи изхода на спора, а именно - в производството по оспорване законността на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, може ли съдът да извърши собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото - в случая с писмо, изходящо от органите на МВР по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък, работещи при работодателя, след извършена от тях проверка, или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ, както и отразява ли се върху законността на прекратения трудов договор по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор след заповедта за уволнението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да уважи исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ съдът е приел, че към датата на уволнението 19.02.2008 год. работодателят е разполагал със субективното потестативно право по своя инициатива да уволни ищеца по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, защото е бил длъжен да се съобрази с наложените от О. дирекция „Полиция” – София на МВР ограничения и фактическа забрана към ищеца за работа с взрив, (писмо № 1124/21.01.2008 год. с приложен списък, изходящо от ОД „Полиция” София). Посочил е още, че към момента на уволнението органите на МВР не са имали основание по отношение ищеца да му бъде отказан достъп до работа с взривни материали, тъй като същият - осъждан за извършено от него престъпление е бил реабилитиран по право, но регистрацията му не е била снета от информационния масив на Национална следствена служба, което се извършва служебно и ищецът няма вина за това - решаващи съображения за уважаване на исковете. Решението е неправилно. Посочените материалноправни въпроси са разрешени от съда в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС. По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. В настоящия случай ищецът е заемал длъжността - „подземен доставчик взривни материали”, при която взривните работи са неразделна част от технологията на работа в рудника на ответника. С оглед заеманата длъжност ищецът е притежавал правоспособност за взривник, задължително изискване на чл. 60 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи (ПБТВР). Придобиването на правоспособност е уредено в „Инструкция - Приложение № 1 към чл. 4 от ПБТВР. В чл. 11, ал. 1 от Инструкцията е постановено, че „за придобиване на правоспособност и за презаверка на свидетелствата за правоспособност се изисква разрешение от органите на МВР и медицинско свидетелство”. Преди да постанови оспореното уволнение работодателят е изискал от О. дирекция „Полиция” - София актуализация на списъка на лицата, които ще бъдат ангажирани с дейности и/или ще имат достъп до взривни вещества с оглед чл. 9, ал. 2, т. 15 и чл. 34, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл. 83 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи. В отговор е получено писмо № 1124/21.01.2008 год. от ОД „Полиция” София, с което е отказан достъп до работа с взривни материали на лица по списък, в който ищецът е посочен под № 19. Позовавайки се на това писмо, което не е оспорено по делото, на 19.02.2008 год. работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Потестативното право на уволнение от работодателя е упражнено законосъобразно. Към датата на уволнението ищецът не е получил довереност за контрол и работа с взривни материали от органите на МВР - причина поставяща страните по трудовото правоотношение в обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовия договор. Извън компетентността на работодателя е да проверява причините, поради които е отказан достъп на ищеца до работа с взривни вещества. Фактическата и правна забрана е наложена от оторизиран орган, което задължава работодателя да се съобрази с нея. Свалянето на ищеца от информационния масив на Национална следствена служба, поради настъпила реалибитация по право по повод негово осъждане след издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, не може да повлияе върху законността на уволнението, тъй като правно релевантният момент, към който се преценява законността, е издаването на заповедта, а към този момент за ищеца е била налице забрана за достъп до взривни вещества. Тази забрана поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното му изпълнение, при която за работодателя е възникнала законовата възможност едностранно да прекрати трудовия договор по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ. В този смисъл е и постановеното решение по чл. 290 ГПК, което се възприема изцяло от настоящия състав – решение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Дадените разрешения на спорните въпроси обуславя извод за неправилност на въззивното решение, което следва да бъде отменено и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови ново решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ се отхвърлят като неоснователни. Ищецът ще следва да заплати направените от ответника разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 1328 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 443 от 02.07.2009 год. по гр. дело № 421/2009 год. на С. окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ исковете на П. С. К.,[населено място] [улица] против [фирма][населено място], Софийска област, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като неоснователни. ОСЪЖДА П. С. К. да заплати на [фирма] направените разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 1328/хиляда триста двадесет и осем/лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: