Р Е Ш Е Н И Е № 342 гр. София, 09 октомври 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 857 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Р. Т. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 43 от 8.04.15 г, по ВНОХД № 473/14, с което е потвърдена присъда на Хасковски окръжен съд № 49 от 16.10.14 г, по НОХД № 469/14. С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 30.01.2014 в [населено място], без надлежно разрешение, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: амфетамин, с общо нетно тегло 28, 6213 гр, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 1, 2 тегловни процента, на обща стойност 858, 64 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието осем месеца „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 72/13 по описа на Районен съд, Х., което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че са неправилни доказателствените изводи относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, че не са съобразени показанията на св. М., че не е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. П. и св. Аракшиев, а да се даде вяра на казаното от св. А., че осъждането на подсъдимия не почива на надеждна доказателствена основа, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят пледира за уважаване на жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствените източници, при което е формирал верни изводи по релевантните факти. Обвинителната теза е подкрепена от гласните доказателства, изводими от показанията на св. Х., св. П., св. Аракшиев, св. Д., св. А. / показанията му от досъдебното производство, депозирани пред съдия, надлежно приобщени /. Цитираните доказателствени източници са последователни, не съдържат вътрешни противоречия и взаимно се допълват, поради което правилно са поставени в основата на осъдителната присъда. Верен е изводът, че дадените от подсъдимия обяснения, че поводът да отиде в заведението, е разговор със свидетелите А. и Д. във връзка с продажба на автомобил, представляват негова защитна версия, опровергана от кредитираните доказателствени източници. Показанията на св. Х., възприел изхвърлянето на пакета с наркотично вещество, кореспондират на заявеното от св. Д., че подсъдимият е лицето, опитало се да изхвърли уличаващия го предмет. Цитираните гласни доказателства се допълват от протокола за оглед, съгласно който инкриминираният пакет действително е намерен на мястото в заведението, описано от св. Х. и св. Д.. Вярно е, че св. М. не е възприела действията на подсъдимия при появата на служителя на МВР, но това правилно е интерпретирано с оглед на заявеното от нея, че не е наблюдавала трите момчета / Т., А. и Д. /, а е приемала поръчката на клиенти от друга маса, намираща се на отдалечено разстояние от мястото на инкриминираните събития. Съществено в показанията й е това, че е възприела намирането на пакета, и то, зад сепарето, където е седяла компанията на подсъдимия. Правилно е отбелязано, че е налице последователност в заявеното от св. М. и съобщеното от св. Х. относно това, че свидетелката се е намирала на отдалечено разстояние от мястото, където е седял подсъдимият, и обективно не е могла да възприеме неговото поведение. Вярно е становището, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. А. от досъдебното производство, които кореспондират на другите гласни доказателствени източници, съвкупно подкрепящи обвинителната теза. Не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са налице допуснати релевираните процесуални нарушения при анализа на доказателствата, които биха обусловили такава процесуална необходимост. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Инкриминираното деяние осъществява състава на престъпление по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / жалбоподателят не е осъден за несъставомерно деяние /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 43 от 8.04.15 г, по ВНОХД № 473/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: