Р Е Ш Е Н И Е № 60241 гр. София, 02 февруари 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №992/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения В. Г. Й. за възобновяване на чнд № 334/2021г. по описа на Варненски окръжен съд. В искането се претендира изменение на влезлия в сила акт, като се иска определяне на общо наказание на основание чл. 27 от НК. От съдържанието на искането може да се направи извод, че то е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, с оплакване за неправилно определяне на общо наказание. Пред настоящата инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Й. – адв. Ф. П., намира, че не са налице основания за определяне на общо наказание. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането. Осъденият В. Г. Й. моли да бъде извършено присъединяване по реда на чл. 27 от НК на признатата по надлежен ред присъда, постановена от румънски съд. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения Й., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязъл в сила съдебен акт от категорията по чл. 419, ал. 1 от НПК и е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – съдебният акт е влязъл в сила на 24.04.2021г., а искането е подадено на 06.10.2021г. Разгледано по същество искането с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение от 08.04.2021г., постановено по чнд № 334/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наложените на В. Г. Й. наказания по споразумение по нохд № 6750/2013г. на Варненски РС, присъда по нохд № 6750/2013г. на Варненски РС, присъда по нохд № 14630/2013г. на Софийски РС и споразумение по нохд № 110/2021г. на Варненски ОС, като е определено едно общо най-тежко наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Постановено е наказанието по чнд № 173/2019г. на Софийски градски съд да бъде изтърпяно отделно. Оставено е без уважение искането на прокурора за прилагане на чл. 24 от НК. Определението не е обжалвано и протестирано и е влязло в сила на 24.04.2021г. В искането на осъденото лице се претендира наказанието по чнд № 173/2019г. на Софийски градски съд да бъде групирано – да бъде включено в съвкупността или да бъде определено общо наказание по реда на чл. 27 от НК, без да се посочва с кое друго осъждане да бъде сторено това. Внимателният преглед на съдебното минало на В. Й. сочи, че осъжданията, за които е постановил определяне на общо наказание Варненският ОС - по споразумение по нохд № 6750/2013г. на Варненски РС, присъда по нохд № 6750/2013г. на Варненски РС, присъда по нохд № 14630/2013г. на Софийски РС и споразумение по нохд № 110/2021г. на Варненски ОС действително са в условията на съвкупност и е правилна преценката, че са налице основанията за определяне на общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените. Този правен извод не е и оспорен в искането за възобновяване от осъдения. Поставеният в искането въпрос е по отношение на наказанието, определено по чнд № 173/2019г. на Софийски градски съд, което следва да бъде изтърпяно отделно и дали то може да бъде групирано или присъединено. В производство по реда на чл. 457 от НПК по посоченото дело е приета за изпълнение присъда № 1935 от 31.05.2018г. на съда Марамуреш, Република Румъния, по дело № 6791/182/2017, влязла в сила на 24.07.2018г., с която В. Й. е осъден на една година лишаване от свобода за престъпление, съответстващи на чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 28.07.2015г. С оглед на данните за времето на извършване на престъпленията и за влизане в сила на съдебните актове, с които на осъдения са наложени наказания за извършените престъпления, не са налице основания по чл. 25, ал. 1 от НК за включване на обсъжданото осъждане в съвкупността, понеже деянието по призната чужда присъда е извършено след влизане в сила на редица от присъдите, които са групирани. При евентуално групиране на приетото за изпълнение наказание по чнд № 173/2019г. и нохд № 14630/2013г., по отношение на които са налице основания за определяне на общо наказание, би се стигнало до определяне на две съвкупности – между посочените две осъждания, при които общото наказание би следвало да е пет години лишаване от свобода, и съвкупност от осъжданията по споразумение по нохд № 6750/2013г. на ВРС, нохд № 110/2021 на ВОС и присъда нохд № № 6750/2013г. на ВРС, с общо наказание седем години лишаване от свобода. Очевидно е, че при посоченото групиране на наказанията осъденият следва да изтърпи седем години лишаване от свобода по едната група и пет години лишаване от свобода по другата, така че такова групиране е по-неблагоприятно за него и законосъобразно не е направено. Наказанието по чнд № 173/2019г. на СГС не може да бъде групирано с останалите осъждания, за които е определено общо наказание, понеже не е в съвкупност с тях. По отношение на поставения от осъдения в искането за възобновяване въпрос за присъединяване на наказанието по чнд № 173/2019г. на СГС на основание чл. 27 от НК, касационниаят съдебен състав намира тази претенция за неоснователна. Това е така поради следните съображения. Разпоредбата на чл. 27 от НК установява наказуемостта при т. нар. „общ рецидив“, като тя е функция от това, дали наказанието по предходната присъда е изтърпяно отчасти или не е изтърпяно изобщо. Редакцията на законовата норма сочи, се касае за присъединяване помежду две наказания, извършени в отношение на рецидив. В настоящия казус се касае до определено общо наказание по четири осъждания на Й., а наказанието по осъждането по чнд № 173/2019г. на СГС следва да се търпи отделно, тъй като при така определеното общо наказание за съвкупност не е възможно да се определи неизтърпяна част от наложено наказание. Макар принципно да са налице хипотези на присъединяване на наказание по реда на чл. 27 от НК към остатък от определено общо наказание, това са случаите на неусложнени, обикновени форми на множество престъпления, извършени в рецидив, при които няма едновременно съвкупност и рецидив за всички или за някои от престъпленията /в този смисъл, П., И., „Групиране на наказанията при множество престъпления“, изд. „С.“, 2020г.; стр.157/. За да се приложи чл. 27 от НК не трябва да е налице едновременно съвкупност и рецидив, а именно такава усложненост се установява по настоящето производство. Поради това няма основания за присъединяване на основание чл. 27 от НК. Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Й. за възобновяване на чнд № 334/2021г. по описа на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.