7 Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 06 юни 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Мина Топузова при участието на секретар Мира Недева и на прокурор Тома Комов изслуша докладваното от председателя съдия Капка Костова касационно дело № 367 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Благоедвград срещу нова присъда от 18 ноември 2016 година, постановена от Окръжен съд – гр. Благоевград, четвърти наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 101 / 2016 година, с която е отменена присъда № 44 от 19 януари 2016 година на Районен съд – гр. Гоце Делчев по н.о.х.д. № 78 / 2015 година и подсъдимият А. Ж. Р. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Касационният протест и допълнителните съображения към него, надлежно представени и приети от съда, съдържат позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Заявената материална незаконосъобразност е подкрепена с доводи за съставомерност на извършените от Р. деяния по чл. 209, ал. 1 от НК и отсъствие на взаимоотношения между последния и пострадалите лица от гражданскоправен характер, въпреки наличието на привидност за отношения по сделки. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за правилно приложение на материалния закон. В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените в него съображения, както и отправеното искане за отмяна на новата въззивна присъда. Подсъдимият А. Р. не участва лично в това съдебно заседание, редовно призован. Представлява се от упълномощения си защитник – адвокат Г. Д. от САК, който в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК е представил възражение срещу подадения протест и допълнение към него, с доводи за неоснователност на протеста. Моли съда за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 44 от 19 януари 2016 година по н.о.х.д. № 78 / 2015 година, Районен съд –гр. Гоце Делчев е признал подсъдимия А. Ж. Р. за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец март 2014 година до неустановена дата през месец април 2014 година, в района на [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Р. А. Д. и И. В. М., двамата от гр. Гоце Делчев и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 1810 лева, като извършил следното: - на неустановена дата през месец март 2014 година, в района на гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Р. А. Д., че ще му заплати по-късно полученото от него 213 кг. трупно месо от теле и с това му причинил имотна вреда в размер на 1278 лева и - на неустановена дата през месец април 2014 година, в района на гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у И. В. М., че ще му заплати по-късно полученото от него 140 кг. трупно месо от крава и с това му причинил имотна вреда в размер на 532 лева, поради което и на основание чл. 209 ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Оправдал е частично подсъдимия Р. по първоначално повдигнатото му обвинение да е причинил имотна вреда на Р. А. Д. за сумата над 1278 лева - до размера на 1717 лева и на И. В. М. за сумата над 532 лева - до размера на 980 лева. Присъдил е направените по делото в досъдебната му фаза разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимите. Въззивното производство е инициирано по подадена от защитника на подсъдимия жалба и след проведено съдебно следствие и извършена въззивна проверка на присъдата, същата е отменена изцяло и по реда на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, е постановена атакуваната сега по касационен ред нова оправдателна присъда на Окръжен съд – гр. Благоевград. Върховният касационен съд намира подаденият касационен протест за допустим, тъй като е подаден от страна, която има право на това съгл. чл. 349, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 от НПК. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че обвинението не е упражнило правото си на въззивен протест, тъй като присъдата на въззивния съд решава по нов и различен начин въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Р.. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се твърди като резултат от неправилни правни изводи на въззивния съд по отношение на надлежно установени по делото факти, които обвинителната власт не оспорва. Заявената материалната незаконосъобразност е самостоятелно касационно основание и при позоваване само на него, какъвто е настоящият случай, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. Недоволството в протеста е срещу изводите на съда за несъставомерност на деянието по нормата на чл. 209, ал. 1 от НК поради наличие на неуредени гражданскоправни отношения между подсъдимия - от една страна и свидетелите Д. и М. – от друга и липса на измамливи действия с користна цел от страна на подсъдимия. Коментарът в протеста на обясненията на подсъдимия Р., депозирани пред въззивния съд, не касае тяхната процесуална годност и доказателствена достоверност, които обвинението не оспорва, а съдържанието им, като целящо единствено неговото оневиняване. ВКС констатира, че мотивите на обжалвания съдебен акт са аналитични и убедителни и съдържат оценка на всички събрани по делото доказателства относно тяхната достоверност, относимост, взаимна връзка и противоречивост. Спазването на процесуалните правила е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на въззивния съд и поради това то няма как да бъде ревизирано от ВКС. Възражението в касационния протест за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Преценката на съда за несъставомерност на установените по делото факти по нормата на закона, по която те са подведени, е правилна и законосъобразна. Изложените от въззивната инстанция съображения относно приложимия материален закон могат само да бъдат споделени, поради което не се налага да бъдат повтаряни. Правилно е прието, че фактите по делото категорично сочат на установени между подсъдимия и свидетелите договорни отношения за покупко-продажба на трупно месо, които отношения, според обвинението, са използвани от подсъдимия като способ за наказателноправна измама. Когато сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, комплексната оценка на развитието на облигационното отношение е необходимо да бъде извършена от наказателния съд, защото би имала значение за наличието/липсата на умисъл, за размера на щетата и пр. (в този смисъл и р. № 404/1995 година на ВС, І н. о., р. 728/2003 година на ВКС, І н. о., р. № 314/2013 година на ВКС, І н. о. и др.). Това е сторено от въззивния съд чрез задълбочен правен анализ на установените по делото факти на плоскостта на правните характеристики на наказателната измама (с. 4 – 5 от мотивите на въззивната присъда). Вярно е, че сключването на договор поначало би могло да бъде използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е обективирана от неговите действия, извършени единствено с цел да набави за себе си имотна облага. По делото не са установени тези обстоятелства, които определят измамата по смисъла на НК - извършени умишлено конкретни действия, с които подсъдимият да е въвел в заблуждение свидетелите Д. и М. (че ще им заплати по-късно договорената по сделката цена на трупното месо), без да има намерение и възможност да изпълни обещаното, а то да е направено единствено с цел да набави за себе си имотна облага и така да е мотивирал свидетелите да извършат определено имуществено разпореждане в негова полза (да му предадат месото), с което трайно да намалят своя патримониум чрез осъществяване на безвъзмезден и невъзстановим разход. Посочената по-горе изначална липса на намерение у подсъдимия Р. реално да се задължи по сключения договор, не е налице. Подсъдимият по занятие е търговец на месо, занимава се с търговия с животни, има наето магазинно помещение за целта, осъществявал е и преди търговски взаимоотношения с Д. и М.. Като страни по настоящите две сделки, те са договорили количеството и цената на месото, предмет на сделките, като първите около 200 кг. месо, предадено от свид. Д. на подсъдимия, било заплатено от последния според уговорената цена и в уговорения срок – до една седмица. По отношение на заплащането на месото от второто животно, подсъдимият заявил, че ще го заплати след реализиране на първо полученото месо и с получените от продажбата му пари, с което свид. Д. се съгласил. При предаване на месото от свид. М., двамата с подсъдимия се договорили първо да бъде заплатено продаденото от свид. Д. месо, а след това и месото от М.. Видно от изложеното, с действията си подс. Р. не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Поведението му еднозначно сочи на лошо изпълнение на търговска сделка между него – от една страна и свидетелите Д. и М. – от друга, а не всяко неизпълнение или лошо изпълнение на договореното осъществява наказателноправна измама. Не се установява по делото подсъдимият съзнателно да е въвел свидетелите в заблуждение, че ще им заплати по-късно, в уговорените срокове цената по сделките, което да е сторено единствено с цел реализиране за него на имотна облага и със съзнанието за причиняване на вреда. Освен че е извършил плащане на част от цената по сделката съобразно уговореното, подсъдимият е имал и възможност да реализира останалото месо и да извърши плащане и за него, защото по занятие се е занимавал с продажба на месо и е имал обективната възможност да стори това в ползвания от него търговски обект. Тези обстоятелства сочат на намерение и възможност за изпълнение на сключените сделки при договорените условия, с които другите страни са били съгласни. Последващото частично неизпълнение не може да бъде отнесено към състава на наказателно- правната измама, доколкото не се установява намерението за това да е било налице изначално, преди извършване на имущественото разпореждане от свидетелите, да е съзнателно насочено единствено към мотивирането им да го извършат, с цел получаване по този начин на имотна облага от подсъдимия. Предходните реализирани договорни отношения между тях и неуредените по този повод сметки и плащания, надлежно обсъдени от съда, са в основата на неизпълнението за останалата част от договора, което не обосновава наличието на користната цел според състава на наказателно-правната измама по чл. 209, ал. 1 от НК, за разлика от гражданско-правната измама, при която деецът цели сключване на договор, който възнамерява да изпълни по начин, различен от представите на другата страна, създадени от заблуждаващи и неясни клаузи. Престъплението е резултатно и измамливите действия винаги предхождат настъпването на вредата. В случая, действията на подсъдимия са били насочени единствено към сключване на договор с Д. и М. и реализиране на търговска печалба. Предвид изложените по-горе съображения, настоящият касационен състав споделя извода на въззивния съд за несъставомерност от обективна и субективна страна на инкриминираните деяния по чл. 209, ал. 1 от НК. Взаимоотношенията между подсъдимия Р. и свидетелите правилно са оценени като такива с гражданско-правен характер, поради което направеното с протеста искане не може да бъде удовлетворено. Поради това, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 18 ноември 2016 година, постановена от Окръжен съд - Благоевград, четвърти наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 101 / 2016 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.