5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 778 гр. София, 10.09.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 411 по описа за 2012г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 121 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу определение № 120 от 02.03.2012г. по в. ч. т. дело № 22/2012г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е отменено определение № 881 от 25.10.2011г. по т. дело № 82/2011г. на Разградски окръжен съд, делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу първоинстанционното определение в частта, с която Разградски окръжен съд е определил като местно компетентен Софийски окръжен съд вместо Софийски градски съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че съдът неправилно е приел, че компетентен да разгледа предявения иск е Търговищки окръжен съд – по седалището на ищеца, като не е съобразил, че вписването е извършено и по партидата на ответника, който е със седалище в [населено място], и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 116 ГПК по аналогия. Допускането на касационно обжалване се обосновава с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ кой е родово компетентният съд по иск с правно основание чл. 29 ЗТР; 2/ кой е местно компетентният съд по иск с правно основание чл. 29 ЗТР, касаещ вписване на прехвърляне на търговско предприятие; 3/ има ли разлика при определяне на местно компетентния съд по иск с правно основание чл. 29 ЗТР, касаещ вписване на прехвърляне на търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти; 4/ допустимо ли е приложението на чл. 116 ГПК по аналогия относно иск по чл. 29 ЗТР относно вписването на прехвърляне на търговско предприятие. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа предявения иск по чл. 29 ЗТР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – прехвърляне на търговското предприятие от [фирма], [населено място] на [фирма], [населено място] по реда на чл. 15 ТЗ поради нищожност на сделката за продажба от 17.03.2006г., е окръжният съд по седалището на отчуждителя – Търговищки окръжен съд, а след отвода на всички съдии - Разградски окръжен съд. Изложил е съображения, че след изменението на чл. 16, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 38/2006г., в сила от 01.01.2008г./ вписването на прехвърляне на предприятие следва да се осъществи едновременно по делото на отчуждителя и правоприемника, а при действието на отменения законов текст, при действието на който е вписана процесната продажба, вписването се е извършвало по партидата на двамата търговци в последователността съгласно чл. 20, ал. 1 /отм./ от Наредба № 14/24.07.1991г. за водене и съхраняване на регистрите за вписванията, като в хипотезата, когато страните по сделката имат седалища в различни съдебни райони, положителното регистърно решение се постановява от окръжния съд по седалището на отчуждителя, който изпраща служебно препис от решението на съда по седалището на правоприемника за вписване по партидата на последния. Отчитайки определената в чл. 29, ал. 2 ЗТР особена местна подсъдност по иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР – по седалището на търговеца, относно когото е извършено вписването, и констатирайки, че вписването е относно двама търговци с различни седалища, въззивният съд по аналогия на чл. 116 ГПК е направил извод, че в процесния случай е налице подсъдност по избор на ищеца. Изводът, че компетентен да разгледа иска по чл. 29 ЗТР е окръжният съд по седалището на отчуждителя, е аргументиран и с обстоятелството, че съобразно съществуващата към датата на вписване на продажбата на търговското предприятие нормативна уредба водещо се явява вписването по партидата на отчуждителя. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса „кой е родово компетентният съд по иск с правно основание чл. 29 ЗТР” е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗТР относно родово компетентния съд по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР е точна и ясна, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По останалите три правни въпроса, с оглед изложените във въззивното определение аргументи, предвид недостатъчната яснота на нормата на чл. 29, ал. 2 ЗТР по отношение на местната компетентност и липсата на съдебна практика, настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При определяне на местнокомпетентния съд по иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР е без значение дали в прехвърленото търговско предприятие са включени недвижими имоти, тъй като предмет на иска не са вещни права върху недвижим имот, а извършеното в търговския регистър вписване. По въпроса „допустимо ли е приложението на чл. 116 ГПК по аналогия относно иск по чл. 29 ЗТР относно вписването на прехвърляне на търговско предприятие” настоящият съдебен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 116 ГПК урежда подсъдността по иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони. В тези случаи ищецът разполага с право на избор пред кой съд да предяви иска. При прехвърляне на търговско предприятие между търговски дружества със седалища в различни райони, когато ищецът – отчуждител и ответникът – приобретател са с различни седалища не е налице хипотезата на чл. 116 ГПК, тъй като искът не е предявен срещу множество ответници. Приложение намира особената подсъдност, уредена в чл. 29, ал. 2 ЗТР. По въпроса „кой е местно компетентният съд по иск с правно основание чл. 29 ЗТР, касаещ вписване на прехвърляне на търговско предприятие”: Преди влизане в сила на Закона за търговския регистър /01.01.2008г./, прехвърлянето на търговско предприятие се вписваше по партидата на отчуждителя и на правоприемника, като в случаите, когато седалището на отчуждителя и на правоприемника се намираха в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписваше от съда, където е регистрацията на отчуждителя, а впоследствие съдът по регистрацията на правоприемника вписваше прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя. След влизане в сила на Закона за търговския регистър вписването на прехвърляне на търговско предприятие в търговския регистър се извършва едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника – чл. 16, ал. 1 ТЗ и чл. 96 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗТР искът по ал. 1 се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, съответно на клона на чуждестранен търговец, относно когото е извършено вписването. Посочената особена местна подсъдност използва като критерий особения предмет на иска. Целта на тази подсъдност е да се облекчи търговеца, относно когото е извършено вписването, при осъществяване на неговата защита. Целената правна последица от уважаването на иска по чл. 29 ЗТР е прилагането на чл. 30 ЗТР, съгласно който се извършва заличаване на вписването, в случай, че искът по чл. 29 ЗТР е уважен. В случая, когато предметът на спора е нищожност на вписване на прехвърляне на предприятие, извършено с решение на окръжния съд по седалището на отчуждителя съгласно чл. 16, ал. 2 /отм./ ТЗ, местнокомпетентен съд да разгледа иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР е окръжният съд по седалището на отчуждителя, тъй като относно него е извършено вписването, чиято нищожност е предмет на иска. Обстоятелството, че въз основа на решението на окръжния съд по седалището на отчуждителя е извършено вписване и по партидата на правоприемника е без значение за определяне на местната подсъдност. Това обстоятелство е относимо към правните последици от уважаване на иска по чл. 29 ЗТР, визирани в чл. 30 ЗТР. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 116 ГПК по аналогия, тъй като не е налице визираната в посочената правна норма хипотеза на множество подсъдности. Независимо от това, крайният извод на въззивния съд при преценка на местната подсъдност – Търговищки окръжен съд, а след отвода на всички съдии Разградски окръжен съд, е правилен, поради което определението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 120 от 02.03.2012г. по в. ч. т. дело № 22/2012г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.