О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 389 Гр. София, 04 септември 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 583/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44 ал.1 вр.чл.39 ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност, повдигнат между Районен съд – гр. Варна и Районен съд-гр. Велико Търново по повод разглеждането на н.ч.д. № 2557/23 г. по описа на Районен съд – гр. Варна. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото, съгласно правилото на чл.39 ал.1 НПК е Районен съд-гр. Велико Търново/ВТРС/, който е постановил последната влязла в сила присъда от подлежащите на групиране съдебни актове в производство по реда на чл.306 от НПК за определяне на общо наказание по чл.25 от НК спрямо осъдения Д. И. И./ независимо от наличието и на основание по чл.24, ал.1, т.6 от НПК/. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: По предложение на прокурор при Великотърновска Районна прокуратура /ВТРП/, вх. № 9862/23.05.2023 г. по описа на Районен съд-гр. Велико Търново пред същия съд е било образувано н.ч.д. № 753/23 г., на осн.306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на общо най-тежко наказание на осъдения Д. И. И. измежду наложените му наказания по постановени спрямо него осъждания по влезли в сила съдебни актове, които подлежат на групиране на осн. чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК. С разпореждане № 994/07.06.2023 г. по н.ч.д. № 753/23 г. ВТРС е приел, че компетентен да разгледа образуваното производство по реда на чл.306 ал.1 от НПК е Районен съд – гр. Варна, който е постановил последната влязла в сила присъда от посочените в предложението на прокурора. Посочил е, че последващите осъждания, които са извън това предложение и които са били предмет на отделно производство за групиране не дават основание да се счете, че местно компетентен съд е ВТРС. По тези съображения е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Районен съд – гр. Варна. Пред Районен съд-гр. Варна е било образувано н.ч.д. № 2557/23 г. по описа на същия съд. С определение № 876/16.06.2023 г. на РС-Варна, 2 състав е прекратено съдебното производство по н.ч.д. № 2557/23 г. и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл.44, ал.1 от НПК. В мотивите към определението е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК компетентен да разгледа предложението на прокурора за определяне на общо наказание спрямо осъдения И. е ВТРС, който е постановил последната влязла в сила присъда, която се включва в съвкупността от всички подлежащи на групиране съдебни актове, спрямо осъденото лице. Отделно е посочил, че от направена служебна справка чрез ЕПЕП се установява наличие на влязло в сила определение от ВТРС със същия предмет, поради което са налице основанията по чл.24, ал.1, т.6 от НПК за прекратяване на настоящото производство, но това е извън неговата компетентност, поради липса на компетентност изобщо да разглежда образуваното производство за групиране на влезли в сила съдебни актове. ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши делото по същество е Районен съд-гр. Велико Търново, който е съдът, постановил последната влязла в сила присъда спрямо осъдения И., а именно – Споразумение № 79/05.04.2023 г. по н.о.х.д. № 512/2023 г. по описа на ВТРС, което е влязло в сила на 05.04.2023 г. Обстоятелството дали същото се включва в съвкупността от осъждания спрямо И., по които следва да се определи общо най-тежко наказание, на осн. чл.25 от НК е въпрос по същество, който е последващ въпроса за компетентността на решаващия съд, за разлика от въпроса с подсъдността, който се явява преюдициален въпрос. /в този см. Определение № 94 / 13.10.2008 г. на ВКС по ч. н. д. № 512/2008 г., III НО./. Обстоятелството, че в предложението на прокурора, по което е образувано делото не са посочени всички подлежащи на групиране влезли в сила съдебни актове, с които на осъдения са наложени наказания е ирелевантно от една страна спрямо обхвата на групирането и от друга – за определянето на компетентния съд, който да разгледа производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, /този съд се определя при условията на чл.39, ал.1 от НПК / в това число има компетентност и да се произнесе по въпроса налице ли са основания за прекратяване на образуваното производство. С оглед изложеното, компетентен съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от НПК да разгледа образуваното на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК , по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК производство за определяне на общо наказание по отношение на осъдения Д. И. И. по влезлите в сила съдебни актове, предмет на предложението на прокурора при ВТРП е Районен съд – гр. Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.д. № 2557/23 г. по описа на Районен съд – гр. Варна за разглеждане и решаване на Районен съд – гр. велико Търново.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: