Р E Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 30.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4508 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 733/ 04.02.2014 г. по гр. д. № 15 653/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което решението от 10.06.2013 г. по гр. д. № 27 224/ 2012 г. на Софийски районен съд е отменено в частта относно описанието на имота, изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм) и имотът е описан в актуалното си състояние. С определение № 619/ 19.11.2014 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е във втората фаза на производството по съдебна делба да участва съдия, който е постановил обезсилено първоинстанционно решение в същата фаза на делбата, ако въззивната жалба е срещу първоинстанционно решение, постановено при новото разглеждане на делото от първата инстанция? К. А. П. П. счита въззивното решение нищожно, недопустимо или неправилно като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 2, пр. 1 ГПК (отм), съответно чл. 22, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Претендира разноски. Ответникът по касация И. П. И. намира решението валидно, допустимо и правилно. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че законът не допуска във втората фаза на производството по съдебна делба да участва съдията, постановил обезсилено първоинстанционно решение в същата фаза на делбата, ако въззивната жалба е срещу първоинстанционно решение, постановено при новото разглеждане на делото от първата инстанция. Случаят осъществява основание за отвод по чл. 12, ал. 2, пр. 1 ГПК (отм), а сега чл. 22, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Ако този съдия не е бил отстранен от въззивния състав, а с неговото участие е постановено въззивното решение, решението е неправилно и подлежи на отмяна по реда на касационното обжалване като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). Съображенията за това са следните: Правото на делба се осъществява по съдебен ред в особено исково производство в две фази. Първата фаза завършва с решение по допускане на делбата. Това решение установява съществуването на потестативното право. Втората фаза завършва с решение по извършване на делбата. Това решение прекратява съсобствеността. И двете решения пораждат сила на пресъдено нещо, а постановяването на всяко едно е възможно да изпълни както минимално допустимия състав на исковото производство (първоинстанционно решение, което влиза в сила), така и максимално допустимия (решение на касационната инстанция по чл. 295, ал. 2 ГПК). Поради относителната самостоятелност на решенията няма законова забрана лице, което е участвало като съдия при решаване на делото през първата фаза да вземе участие при решаването на делото през втората негова фаза. Има законова забрана обаче, лицето което е участвало като съдия при решаването на делото в съответната негова фаза (първа или втора) да участва при неговото решаване в друга инстанция. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, пр. 1 ГПК (отм), а сега чл. 21, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, предвижда забрана като съдия по делото да участва лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. Дейност по решаване на делото извършва съдията, постановил решение в производството по съдебна делба, което е било обезсилено от горна инстанция. Ако в рамките на конкретното дело обезсиленото решение е негодно да породи правни последици, чл. 12, ал. 2, пр. 1 ГПК (отм), а сега чл. 22, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, забранява на лицето, което е участвало като съдия при неговото постановяване, да участва при решаването на делото пред друга инстанция, включително при постановяване на въззивното решение по жалба срещу първоинстанционното, което е било постановено при новото първоинстанционно разглеждане на делото. Такъв съдия е длъжен да се отведе, а въпросът за неговото отстраняване се решава с негово участие от въззивния състав (чл. 14, ал. 1 ГПК (отм), а сега чл. 23, ал. 2 ГПК). Ако не стори това, решението е постановено при основание за отвод. Такъв порок не прави решението нищожно. Той е негоден да засегне валидността на съдебния акт. Такъв порок не прави решението недопустимо. Съмненията в обратното опровергава чл. 209, ал. 1 ГПК, към която препраща чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм), а сега – чл. 270, ал. 3, към която препраща чл. 293, ал. 4 ГПК. Основанията за отвод обезпечават допустимото разглеждане на иска от сезирания съд, но въззивното решение, постановено при такова основание, не извежда никое от правомощията, с които касационната инстанция разполага при обжалване на недопустимото въззивно решение. Следователно въззивното решение, постановено при основание за отвод, е неправилно и подлежи на отмяна по реда на касационното обжалване. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Осъществено е касационното основание на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Това е така, защото чл. 12 (отм) ГПК, а сега чл. 22 ГПК, обезпечава правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Това право произтича пряко от основния закон на Република България (чл. 117, ал. 2 К.) и е предвидено в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 6). С оглед отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че жалбата е основателна. Съображенията са следните: След влизане в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм) е било постановено първоинстанционно решение по извършване на делбата. Първоинстанционното решение е обжалвано и обезсилено от въззивния съд. При новото разглеждане на производството за съдебна делба във втората негова фаза е постановено първоинстанционно решение. Това решение е било обжалвано пред въззивния съд. Обезсиленото първоинстанционно решение е постановено от съдия, който е част от състава, постановил второто въззивно решение. Това въззивно решение се обжалва пред касационната инстанция. Постановено е при основанието за отвод на чл. 12, ал. 2, пр. 1 ГПК (отм) и подлежи на отмяна като неправилно. Осъществено е касационното основание на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. С отмяната на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивната жалба подлежи на разглеждане от трима съдии, за всеки от които няма основание за отвод. Решаващата дейност, която въззивният съд дължи, не следва да бъде заместена от касационната инстанция. Чл. 122, ал. 2 ГПК предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Това означава, че основният закон гарантира и възможността конкретното дело да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд във всяка негова фаза. Решението на касационната инстанция не е по същество. Чл. 294, ал. 2 ГПК изключва възможността на този етап да бъде разпределена отговорността за разноските, включително като се съобрази има ли основание за отклонение от правилото, че всяка страна в делбеното производство понася направените разноски по извършване на делбата (чл. 293а ГПК (отм)). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 733/ 04.02.2014 г. по гр. д. № 15 653/ 2013 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.