Ключови фрази
частно държавно вземане * дължима държавна такса от държавно учреждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 604

 

гр. София, 10.08.2010 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:           МАРИЯ СЛАВЧЕВА

                                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 249   по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. „З”, гр. С. чрез процесуалния й представител юрисконсулт И. Б. срещу определение № 1* от 29.12.2009г. по ч. гр. д. № 3137/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждането от 02.11.2009г. по гр. д. № 1937/2007г. на Софийски градски съд, ТО, .....-7 състав. С първоинстанционния съдебен акт е върната въззивна жалба рег. № 4* от 15.09.2009г. на Д. „З”, гр. С. срещу решение от 03.08.2009г. по т. дело № 1937/2007г. на СГС, ТО, VІ-4 състав.

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон. Поддържа становище, че съгласно § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /отм./ делото подлежи на разглеждане пред първата и въззивната инстанция по реда на отменения ГПК, поради което на основание чл. 63, ал. 3 ГПК /отм./ като държавно учреждение е освободено от заплащане на държавни такси. Според частния жалбоподател съображенията на въззивната инстанция, че нормата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /отм./ касае само реда за разглеждане на делата, но не и действията по администрирането им, е неправилен, тъй като посочената разпоредба не прави такова разграничение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 7 от 16.01.2009г. по гр. д. № 2110/2008г., ВКС, ГК, ІІ г. о., който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди разпореждането на СГС за връщане на подадената насрещна въззивна жалба, Софийски апелативен съд е приел, че Д. „З” не е внесъл в определения от първоинстанционния съд срок дължимата държавна такса. Възивната инстанция е констатирала, че производството пред първата инстанция се е развило по реда на отменения ГПК, а въззивната жалба срещу решението е постъпила при действието на новия ГПК. Изложила е съображения, че разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /отм./касае реда само за разглеждане на делата, но не и действията по администрирането им, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ГПК /нов/, която е процесуална норма, има действие занапред и се прилага от момента на влизане в сила на новия ГПК. Поради това, че претенцията на Д. „З” касае частно държавно вземане, а не публично, решаващият съдебен състав е направил извод, че Д. „З” дължи държавна такса.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантните за спора въпроси са процесуалноправни: по кой ред следва да се администрира въззивната жалба, подадена след 01.03.2008г. срещу първоинстанционно решение, постановено по искова молба, подадена преди 01.03.2008г.; намира ли приложение чл. 63, ал. 4 ГПК /отм./ или следва да се приложи чл. 84, ал. 1 ГПК по отношение на въззивната жалба на Д. „З”.

Посочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с трайноустановената практика на ВКС, обективирана в определение № 66/18.01.2010г. по ч. т. дело № 802/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 211/18.05.2010г. по ч. гр. д. № 207/2010г. на ВКС, ГК, II г. о. и други съдебни актове, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно константната практика на ВКС на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК обжалването на първоинстанционното решение, постановено по искова молба, подадена преди 01.03.2008г. е изцяло подчинено на всички правила по отменения процесуален закон, включително и това по чл. 63, ал. 4 ГПК /отм./, освобождаващо изцяло държавните учреждения от задължение да внасят държавни такси, независимо от характера на вземането.

Предявената претенция за сумата 72 511 лв. – главница и 10 069,30 лв. – лихва за забава се основава на задължение на ответника „М” Е. , гр. С. за връщане на авансово платената сума по сключения между страните договор поради неговото унищожаване. Решението на Софийски градски съд е постановено по повод на искова молба, подадена преди 01.03.2008г. Разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК урежда разглеждането на делата по искови молби, постъпили до 01.03.2008г., да се извършва по реда на отменения ГПК, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Разглеждането на делото във въззивното производство по реда на отменения ГПК включва не само провеждането на съдебните заседания, представянето, допускането и събирането на доказателства, провеждането на различни съдопроизводствени действия от съда и страните, но и администрирането на въззивната жалба. Съгласно § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК обжалването на първоинстанционното решение, постановено по искова молба, подадена преди 01.03.2008г. е изцяло подчинено на всички правила по отменения ГПК. Това означава, че администрирането на въззивната жалба, подадена след 01.03.2008г. срещу първоинстанционно решение, постановено по искова молба, подадена преди 01.03.2008г., следва да се извърши по реда на отменения ГПК, като по отношение на въззивна жалба на Д. „З” приложение намира чл. 63, ал. 4 ГПК /отм./, а не чл. 84, ал. 1 ГПК.

По принцип правилни са разсъжденията на въззивната инстанция, че Д. „З” като държавно учреждение не дължи държавна такса по отношение на публичните вземания и дължи държавна такса за частните държавни вземания, съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. Поради обстоятелството обаче, че исковата молба е подадена преди 01.03.2008г. и въззивното производство следва да се разгледа по реда на отменения ГПК, разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ГПК не намира приложение. На основание чл. 63, ал. 4 ГПК /отм./ Д. „З” не дължи държавна такса, тъй като има статут на държавно учреждение.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определенето на Софийски апелативен съд е неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо това да бъде отменено и разпореждането на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба и делото да се върне на СГС за администриране на въззивната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1* от 29.12.2009Г. по ч. гр. д. № 3137/2009г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане от 02.11.2009г. по гр. д. № 1937/2007г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.