Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * обективно съединяване на искове * субективно съединяване на искове * нищожност на договор за продажба * нищожност-заобикаляне на закона * идентичност на имоти * съдебно-техническа експертиза * помощен план * реституция * замяна * доказателства и доказателствени средства


2
гр. д. № 370/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 512

София, 05.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 370/2010 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от Ж. А. Ф. от [населено място], [община] касационна жалба срещу решение от 09.11.2009 г. по гр. д. № 1626/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното е постановено друго по съществото на спора, с което са отхвърлени предявените от касаторката при условията на обективно и субективно съединяване искове: срещу ответницата М. К., че не е собственик на УПИ ІV-292 по плана на м. (вилна зона) „Лазур”; срещу ответниците С. М. и Р. М. че не са собственици на по ½ ид. ч. от същия имот на основание дарение от баща им А. М.. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното в останалите части, с които са отхвърлени предявените от касаторката срещу М. К. иск за обявяване за нищожен договора за продажба, обективиран в н. а. № 169 от 2002 г. като сключен при заобикаляне на закона и исковете предявени срещу С. Д. и И. Д. за обявяване за нищожен сключения от тях договор със С. М. и Р. М. за покупко-продажба на УПИ ІV-292 по плана на м. ( вилна зона) „Лазур”, обективиран в н. а. № 106 от 1997 г.
С определение от 08.08.2011 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на решението по разрешения с него процесуален въпрос допустимо ли е установяването на идентичността между два имота, включени в терен по § 4 П. на ЗСПЗЗ с техническа експертиза или това може да се установи само след изработване на помощния план за местността и землището, в което се намират по § 4к, ал. 1 П. на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и за да се произнесе взе предвид следното:
Ж. Ф. основава правния интерес от предявените искове на това, че наследодателят й А. Д. С. е бил собственик на лозе с площ от 3 дка в м. „К.” в землището на [населено място], което е внесъл в ТКЗС. Ищцата е заявила имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с решение от 26.11.1992 г. е признато на наследничките на С. правото на възстановяване на този имот, а с решение от 17.03.2004 г. е уточнено, че имота се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ще се индивидуализира с граници след съставяне плана на новообразуваните имоти. Поддържала е, че за част от признатия за възстановяване имот е отреден УПИ ІV-292 в м. (вилна зона) „Лазур” и че този имот се владее от ответницата М. К. на основание договор за покупко-продажба от 2004 г. Праводателите й ответниците С. и И. Д., черпят права от предходен договор за продажба от 1997 г., сключен с Р. и С. М., а те от дарения направени в тяхна полза от баща им А. М.. Последният се е легитимирал като собственик на имота на основание замяна извършена от т п с комисия през 1963 г., въз основа на която през 1964 г. се е снабдил с констативен н. а. за собственост № 81.
Ищцата е поддържала, че замяната е нищожна тъй като имотът на наследодателя й не е бил одържавяван и комисията се е разпоредила с имот, който не е бил държавна собственост. Поради това всички следващи разпоредителни сделки с него не са породили транслативен вещен ефект, тъй като праводателите по тях не са били собственици. Поддържала е и това, че договорът от 2004 г. и този от 1997 г., сключен между С. и Р. М. и С. и И. Д., също е нищожен като сключен при заобикаляне на закона, тъй като за местността, в която се намира имотът, не е имало изготвен кадастрален план и план на новообразуваните имоти, поради което предметът на договора не е бил определен с граници и съответно годен обект на гражданския оборот.
Съдът е извършил косвен съдебен контрол за валидност на замяната от 1963 г. Приел е за установено, че на А. М. е бил предоставен имот с площ от 1191 кв. м., съставлявал част от имота на наследодателя на касаторката, който имот не е бил държавна собственост и не е бил коопериран, поради което комисията не е имала правомощието да се разпорежда с него.
Изводът, че имотът, предоставен в замяна не е бил внесен в ТКЗС, е необоснован. Във въззивното производство е представена и приета като доказателство молба-декларация изготвена от наследодателят на касаторката С. за приемането му за член на ТКЗС, в която е декларирал и лозе с площ от 3 дка. Този факт не е обсъден от съда. От представения протокол за замяна от 28.09.1963 г. се установява, че замяната е извършена на основание Постановление на МС от 26.08.1954 г. за земеустрояване и одворяване на ТКЗС. Съгласно т. 2 от раздел ІІ на постановлението земята, която членовете внасят в ТКЗС, се групира в един или няколко блока в естествено обособени райони чрез замяна със земи на нечленове, държавни, общински и други обществени земи, включени в границите на определените кооперативни блокове.
От това следва, че имотът на А. М., който не е бил коопериран, е заменен с имот внесен в ТКЗС, поради което замяната е валидна. С постановлението на МС от 1954 г.(обн. в „Известия”, бр. 72 от 7.09.1954 г.) е уточнена и разширена дейността по земеустрояване на земите в кооперативното стопанство и правомощията на комисията по чл. 4 ЗТПС. Замяната, извършена с имот на част лице, е в изпълнение на предоставените правомощия на този административен орган.
Извършените следващи разпореждания с имота от А. М. чрез дарение в полза на синовете му С. М. през 1968 г. и Р. М. през 1972 г.; от М. в полза на С. Д. и И. Д. през 1997 г. чрез покупко-продажба и от Д. в полза на К. през 2002 г. чрез дарение са породили транслативно действие, тъй като разпорежданията са извършени от носители на правото на собственост.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо ли е установяването на идентичността между два имота, включени в терен по § 4 П. на ЗСПЗЗ с техническа експертиза или това може да се установи само след изработване на помощния план за местността и землището, в което се намират по § 4к, ал. 1 П. на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ в противоречие с формираната практика с решения постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Съдът е отхвърлил исковете като е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установи идентичност между декларирания от наследодателя на касаторката имот и признатият за възстановяване. Намерил е, че не следва да се кредитират констатациите на приетите едночленна и тричленна технически експертизи, тъй като изводите направени в тях за идентичност на имота са необосновани. Мотивирал се е с това, че при установеното, че за територията няма изработен помощен план и че първият кадастрален план е от 1990 г. не съдържа данни за имота, притежаван от наследодателя А. С., не може да се направи обоснован извод за идентичност на признатия за възстановяване имот с процесния.
Даденото разрешение е в противоречие с формираната практика, че при предявен отрицателен установителен иск, с предмет имот включен в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отричането на правата на ответници върху такъв имот, както и установяването идентичността и точното местонахождение на признатия за възстановяване имот може да се направи със всички доказателствени средства. Това е така, защото установяването на това дали е налице ограничение за реституиране на имота поради това, че правото на ползване предоставено върху него може да се трансформира в право на собственост, или с имота е извършена замяна, а след това разпоредителна сделка, поради което и на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ той не подлежи на възстановяване, е от значение при изготвяне плана на новообразуваните имоти.
С приетата тричленна техническа експертиза от районния съд е установена идентичност на придобития по замяна от А. С. Н. (М.) имот – нива с площ от 1.1 дка в м. „Е.” с имот пл. № 292 заснет в плана за м. Лазур от 1990 г. чрез съпоставяне на съседите. Установено е и това, че имот пл. № 292 е с площ от 1043 кв. м. За част от него с площ от 870 кв. м. е отреден УПИ ІV-929, друга част с площ от 160 кв. м. попада в проектирана [улица] кв. м. от него са извън регулацията и попадат в ската. С приетата експертиза безспорно е установена идентичността на имота, предмет на иска с придобития по замяна от М..
Експертизата не е установила идентичност на спорния имот с притежавания от наследодателя на касаторката и заявен за възстановяване имот.
Правните изводи за неоснователност на предявените установителни искове е основан единствено на това, че не е установена идентичност между признатия за възстановяване имот на касаторката, като наследница на А. Д. С., и придобития по замяна от т п с комисия имот от А. М. и съответно от ответницата по иска М. К.. Въз основа на това съдът е намерил, че не следва да обсъжда и наведените останали доводи за валидност на следващите разпореждания с придобития по замяна имот.
Крайните изводи на съда са правилни, но следва да се считат допълнени и с изложените по-горе мотиви относно валидността на извършената замяна от комисията по чл. 14 ЗТПС, както и относно идентичността на имота, предмет на иска, с придобития от А. М. през 1964 г. по замяна и настъпилия транслативен ефект в резултат на извършените следващи разпореждания с него.
Установяването на идентичността на имота, предмет на иска, с признатия за възстановяване имот или с част от него е допустимо с всички доказателствени средства, но в случая след като е установено, че с получения по замяна имот са извършени разпоредителни действия, то по аргумент от чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ този имот не подлежи на земеделска реституция, поради което извършването на допълнителни процесуални действия за установяване на идентичността не биха променили крайния изход на спора.
Съобразно изложеното касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.11.2009 г. по гр. д. № 1626/2010 г. на Варненски окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: