1 Р Е Ш Е Н И Е № 358 София, 10 ноември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИванНедев ЧЛЕНОВЕ:НиколайДърмонски Даниела Атанасова при секретаря Р. Виденова и в присъствието на прокурора А. Л., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 330/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 474/10г. по описа на Районен съд -гр.Шумен и отмяна на постановеното по него определение от 09.04.2010г., с което на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, като делото бъде върнато за ново произнасяне от друг състав, както и за цялостно групиране на наложените на осъдения М. наказания. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по съображенията, изложени в него , и моли същото да бъде уважено. Осъденият М. М., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Срещу М. М. е бил внесен обвинителен акт в РС-Шумен с обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на съдебното производство, преди приключване на съдебното следствие е било постигнато споразумение по реда на чл.384 от НПК между РП-Шумен и служебния защитник на М.. В открито съдебно заседание на 09.04.2010г., РС-Шумен, е одобрил споразумението, с което подсъдимият М. М. е признат за виновен в това, че на 27.03.2010г. в гр.Шумен, e управлявал МПС- л.а.”Ауди 80” с ДК № Н 11-39 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 2,16 промила, установено по надлежен ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго деяние по чл.343б от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК са му е били наложени наказания лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на триста лева. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от три години. На основание чл.343г от НК, подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Първоинстанционният съд е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон, касателно приложението на чл.66 от НК, поради което е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Разпоредбата на чл.66 от НК е приложима, когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, ако деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване. Видно от справката за съдимост, подсъдимият М. е осъждан девет пъти за престъпления от общ характер, като за три от тях му е било наложено наказание лишаване от свобода. При тези данни институтът на условното осъждане е неприложим, поради което съдът незаконосъобразно е одобрил споразумението. Нещо повече, престъплението във връзка , с което е постигнато споразумение е извършено на 27.03.2010г. и се явява осъществено в изпитателния срок на някои от предходните осъждания, макар и деянията да са в условията на реална съвкупност. Касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното в искането второ касационно основание, а именно по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл.381, ал.8 от НПК изисква при данни за извършено от подсъдимия едно деяние, което осъществява състава на няколко престъпления или ако е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението да се приложат разпоредбите на чл.23 и чл.25 от НК. Ако, съдът беше одобрил споразумение с приложението на чл.25 от НК, което не е обхванало всички осъждания на подсъдимия, то тогава ще е налице съществено процесуално нарушение, а при незаконосъобразно групиране или в разрез с принципа за най-благоприятно съчетание за осъдения ще сме изправени пред хипотезата на нарушения на материалния закон. Независимо от изискването на чл.381, ал.8 от НПК, в настоящето дело със споразумението не е приложена разпоредбата на чл.25 от НК , но в случая липсата на произнасяне по въпросите на съвкупността не е процесуално нарушение, тъй като съществува възможност това да бъде сторено по реда на чл.306 от НПК. При констатираното нарушение на материалния закон, касационната инстанция намира, че са налице основанията за възобновяване на производството по нохд № 474/10г. по описа на РС-Шумен, за отмяна на одобреното споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 474/10г. по описа на Районен съд -гр.Шумен. ОТМЕНЯВА определение от 09.04.2010г., по същото делото, с което е одобрено споразумение по реда на чл.384 от НПК и наказателното производството е било прекратено. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Шумен, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: