7 Р Е Ш Е Н И Е № 347 гр. София, 30 септември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РуженаКеранова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 944 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдените Г. Д. М., М. П. М. и Н. П. М., чрез защитника им адвокат Х. М. от САК, за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 812 от 01 март 2013 година на Районен съд – гр. Гоце Делчев, постановена по нохд № 254 / 2011 година и изменена в санкционната и гражданската й части с решение № 5042 от 16 декември 2013 година на Окръжен съд – гр. Благоевград, по внохд № 253 / 2013 година. В искането са заявени допуснати от редовните съдебни инстанции съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила в досъдебната и в съдебната фази на процеса. Възразява се дейността на разследващите органи и на съдебните състави по събиране, проверка и оценка на доказателствените източници и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, въз основа на които неправилно е приложен законът, което ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата и оправдаване на тримата осъдени по повдигнатите им обвинение в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъдените Г. М., М. М. и Н. М. участват лично и със защитника им адвокат Х. М., който поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него възражения и доводи в тяхна подкрепа. В рамките на упражненото си право на лична защита всеки от осъдените изразява идентично с това на защитата становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение, тъй като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила в дейността на съда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: Атакуваният по реда на възобновяването на наказателните дела съдебен акт е втори поред въззивен такъв. Постановената първоначално присъда по нохд № 580/2008 година на РС – гр. Гоце Делчев е отменена изцяло с решение на Благоевградския окръжен съд по внохд № 436/2010 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда и недостатъци в мотивите на присъдата. При новото разглеждане на делото е постановена посочената по-горе присъда по нохд № 254/2011 година, с която М., М. и М. са осъдени както следва: - Г. М. – за извършено на 09. 09. 2000 година, в [населено място], престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК по отношение на Н. С. И. от [населено място], за което при условията на чл. 54 от НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК; - М. М. – за извършено на същата дата и същото място, в съучастие като съизвършител с Н. М., престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на Н. И., за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието в съучастие с осъдения М.; - Н. М. – за извършено на същата дата и същото място, в съучастие като съизвършител с М. М., престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на Н. И., за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието в съучастие с осъдения М., а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното му с влязла в сила присъда по нохд № 211/2000 година на РС – [населено място] наказание от четири месеца лишаване от свобода. Съдът е отхвърлил изцяло като недопустим предявения от пострадалия И. граждански иск за причинени му неимуществени вреди и е прекратил производството по делото в тази му част. Присъдил е направените разноски, като ги е възложил в тежест на осъдените. Присъдата е постановена при особено мнение на съдебен заседател П. относно виновността на осъдения М.. В производство, инициирано от жалби на тримата осъдени и на частния обвинител и граждански ищец И. и след проведено съдебно следствие пред въззивния съд, е постановено решението на Благоевградския окръжен съд, атакувано сега пред ВКС, с което присъдата е изменена, като: - наложените на всеки от тримата осъдени наказания са намалени и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК са заменени с глоба в размер на 1000 лева за всеки от тях; - отменено е приложението на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на осъдения М.; - отменено е прекратяването на производството в гражданската му част и гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и - присъдата е потвърдена в останалата й част. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лица, които имат право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Ангажираните в него отменителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, са подкрепени с подробни съображения и доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, които са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Те обаче няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това само ако допуснатите нарушения са съществени. Внимателният прочит на съдържанието на искането обаче, извън собствените на защитата оценки за доказателствената стойност на източниците и фактологията по делото, позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдените от постановената по отношение на тях и влязла в сила осъдителна присъда, като те могат да бъдат обобщени така: - в досъдебната фаза на процеса са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на отделни процесуално-следствени действия, а именно: разпознаването на лица, разпитите на свидетели пред съдия, всички действия, извършени от полицай Ч., без същата да е притежавала към онзи момент необходимата по закон компетентност да разследва; - извършеният от съда доказателствен анализ е едностранчив и необективен, а фактическите изводи се основават на негодни доказателствени източници. Искането не съдържа конкретни възражения и доводи по приложението на материалния закон. Известно е, че тази проверка е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато в случая ВКС прави. ВКС намира за необходимо да отрази също констатацията си, че напълно идентични възражения срещу доказателствената дейност на разследващите органи и на съда са били предмет и на въззивната проверка и са получили съответен отговор в решението на въззивния съд (стр. 5-12). Несъмнено е и обстоятелството, че съдебното разглеждане на делото е било значително затруднено от забавеното и незадълбочено разследване в досъдебната фаза на процеса, което е поставило сериозни доказателствени проблеми пред съда. І. Преди всичко, подновяването в искането за възобновяване на делото на възраженията срещу посочените по-горе процесуално-следствени действия от досъдебната фаза на процеса не е било необходимо поради факта, че тези доказателствени източници са преценени от въззивния съд като процесуално негодни и като такива са изключени от доказателствената съвкупност и тази оценка на съда не се оспорва. Въззивният съд е сторил това при подробни съображения, изложени на стр. 5-6 и 10-11 от решението, които няма причини да не бъдат споделени като съответни на данните по делото и на процесуалния закон. 1. Така, извършените на досъдебното производство разпознавания на лица от свидетелите К., И. и И. (л. 48-50 от ДП), са проведени от некомпетентно лице (полицай Ч.), която към този момент не е имала качеството на дознател, също така без проведени разпити на разпознаващите непосредствено преди извършването на разпознаването, без действително присъствие на едното от поемните лица С. и Ш. (установено от техните разпити). Впрочем, резултатите от така проведените разпознавания са изключени от доказателствената съвкупност още от първоинстанционния съд (мотиви на присъдата, с. 434 от нох дело). 2. Всички процесуално-следствени действия, извършени от полицай Ч. (разпити на свидетелите К. (л. 43 от ДП), Л. (л 55 от ДП и др.), макар и приобщени от съда по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, по съществото на делото са преценени като процесуално негодни и не са поставени в основата на формираните от съда изводи по фактите (с. 6 от решението на въззивния съд). 3. Същото се отнася и до проведените пред съдия четири разпита на свидетели (К., Д., Л. и Н. – л. 133 – 142 от ДП). Съдът правилно е приел, че е нарушена процедурата за провеждането им, тъй като разследващият орган не е осигурил надлежно възможност на обвиняемите и защитата им да участват при провеждането им. Подробни съображения за това въззивният съд е изложил на стр. 5-6 от решението си и настоящата инстанция не намира причини тези съображения да бъдат споделени изцяло, доколкото кореспондират с данните по делото и със закона (чл. 210а, ал. 2 от НПК – отм.). Законосъобразното изключване на посочените източници от доказателствената съвкупност несъмнено е затруднило, но не и възпрепятствало надлежното формиране на фактите, включени в предмета на доказване, както подробно и убедително е обосновал това въззивният съд при извършения от него анализ и оценка на останалите източници на доказателствени факти. Част от последните са преки доказателства относно инцидента в заведението и физическото посегателство върху пострадалия И. (показанията на самия пострадал и на свидетелите Л., Н., К., М.), други – косвени (показанията на полицейските служители А., К., П. и пр., отзовали се на сигнала от местопроизшествието и възприели съобщеното от присъстващи там). Всеки от свидетелите е възприел и възпроизвел пред съответния орган отделни моменти от случилото се в дискотеката по време и непосредствено след приключване на инцидента, а задълбоченото и аналитично оценяване на съдържанието на гласните доказателствени средства от страна на съда е позволило изведените факти за цялостната картина на случая. Констатираните от съда противоречия в показанията на свидетелите К. и Н. са изяснени с предвидените в НПК способи – чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК и обсъждане на съдържанието на надлежно депозираните показания съобразно показанията и на останалите свидетели по делото (стр. 6-11 от въззивното решение), при конкретни съображения за тяхното кредитиране за достоверност и по отношение на кои точно факти и защо. Няма причини да не бъде споделена оценката на съда за достоверност на показанията на пострадалия И., чиято категоричност е разколебана единствено от отдалечеността на инцидента във времето. Депозираните от него показания от първия момент на разследването (разпит от 26. 09. 2000 година, л. 3 от ДП) до приключване на същото през 2008 година (разпит от 20. 06. 2008 година, л. 208 от ДП), вкл. и показанията пред въззивния съд от 15. 11. 2013 година, са последователни и безпротиворечиви относно основните и съществени факти – развитието на инцидента в две фази, нанесените му в първата удари от осъдения М. в областта на лицето, подновяването на боя и нанесените удари от М. и М. в областта на гръдния кош. Показанията на свидетеля, депозирани в хода на ДП и съдържащи значително повече детайли и конкретика, са приобщени по реда на чл. 281 от НПК и се поддържат изцяло от него в заседанието пред въззивния съд. При изложените съображения ВКС намира, че заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на предходните инстанции не е налице. Те са посочили и обсъдили доказателствените източници за направените от тях изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на годните източници на доказателствени факти да не бъде споделена. ІІ. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Правните изводи на съда за съставомерността на деянията на тримата осъдени по чл. 129 от НК почиват на надлежно установени факти. Претендираното от осъдените оправдаване по повдигнатите им обвинения няма как да бъде удовлетворено, защото настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения, а от надлежно установените от предходните инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянията по нормата на закона, по която те са подведени. Поради това, ВКС намира направеното от осъдените М., М. и М. искане за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на атакувания съдебен акт за неоснователно, като същото следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Г. Д. М., М. П. М. и Н. П. М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 812 от 01 март 2013 година на Районен съд – гр. Гоце Делчев, постановена по нохд № 254/2011 година и изменена с решение № 5042 от 16 декември 2013 година на Окръжен съд – гр. Благоевград, по внохд № 253/ 2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.